Полиетиленовите торбички стават най-акцизният продукт в България

От 2014 г. ще плащаме една от най-високите продуктови такси в Европа

Венцислав Жеков

От 2014 г. в България ще бъде въведена продуктова такса от 0.55 лв. за брой полиетиленова торбичка с дебелина до 15 микрона, съгласно действащата наредба. Предложението за промяна предвижда тези такси да бъдат заплащани за всички торбички, независимо от дебелината им. Прави обаче впечатление, че това е една от най-високите такси за подобни стоки в Европа. Страната ни е на второ място след Холандия, където таксата е

0.3377 евро за брой. Милен Георгиев, директор на фирма „Екстрапак“ сподели пред „Класа“, че проектът за изменение на наредбата е неефективен и няма да изпълни предназначението си. По думите му, действащите нормативи буквално казват, че полиетиленовата торбичка ще бъде най-акцизният продукт в България.

Прави впечатление, че продуктовата такса за един брой торбичка, например в Латвия, е 0,6 лв., което калкулира на практика необяснима разлика от 0,49 лв., след 2014 г. За съжаление цената не е свързана със стандарта на живот. Всъщност косвена зависимост има, но тя е доста сложна, за да може да бъде еднозначно анализирана. Страните с по-висок стандарт използват много по-ефективно отпадъците от материали, подлежащи на рециклиране в това число и от пластмаси, защото те са ценен природен ресурс. Това каза пред „Класа“ Венелин Маринов-председател на Управителния съвет на Българска асоциация „Полимери“. По думите му, поради тази причина в тези страни няма въведена продуктова такса.

Стана ясно, че България е в последната тройка, заедно с Кипър и Малта, като оползотворява едва 17% от отпадъците си от пластмаси. Данните показват проблема за България-липсата на разделно събиране на отпадъците от пластмаси. Оказва се, че торбичките не са основният замърсител, нито заемат най-големия дял в количеството пластмасови отпадъци. Вместо да се говори само за тях като за едва ли не главен виновник за замърсяването, усилията би следвало да се насочат към събирането им оползотворяването на всички пластмаси, и въобще на всички отпадъци които могат да бъдат използвани. Фирмите в България имат производствен капацитет да поемат рециклирането на отпадъците от пластмаси, поясни Маринов. Той се позовава на годишния доклад от Европейските производители на пластмаси и партньори: „Пластмасите – Фактите за 2011 г.: Анализ на Европейското производство на пластмаси, търсене и възобновяване, публикуван на 10 октомври 2011 г.

Всяка страна има правото сама да определя националната си политика в областта на продуктовите такси. В момента въпросът се обсъжда на европейско ниво, но все още няма крайно решение. Считам, че в някои страни решенията, които се вземат са в голяма степен политически. Граничната стойност на дебелината на торбичките от 15 микрона бе определена след обсъждане с МОСВ. Счита се, че торбичките с дебелина под 15 микрона са прекалено леки, по-трудно се събират и рециклират и в крайна сметка замърсяват повече околната среда. Преди десет години технологиите не са позволявали да бъдат произвеждани толкова тънки торбички, каза още Маринов. Постепенно с развитието на технологиите и в резултат на натрупания опит производителите успяват да намалят дебелината на торбичките, което намалява значително цената им и суровините за тяхното производство. За производството на полимерни торбички днес се изразходват 70% по-малко полимери отколкото преди 20 години. С тези действия производителите сами избират пътя за намаляване на въглеродния си отпечатък върху природата.

По-дебелите торбички могат да бъдат използвани многократно и това изглежда логично, след като не можем да се справим с разделното събиране на тънките торбички. Проблемът е, че предложените промени в Наредбата предвиждат въвеждането на продуктови такси за всички торбички, докато в Европа се стимулира използването на тези за многократна употреба и използването на рециклирани суровини, допълни Маринов.

Такси за биоразградими торбички в момента няма, но въпросът е комплициран, защото контролът за това, кои торбички са биоразградими, и кои не са такива на нашия пазар е практически невъзможен. Трябва да се изследва всяка партида излизаща на пазара, за да може да се гарантира ефективен контрол. Проблемите са свързани с това, че в България няма акредитирана лаборатория, която да анализира биорзградимостта. Анализът е твърде скъп и продължителен. На експертно ниво се смята, че е нужно провеждането на по-задълбочени научни разработки, свързани с механизма на разграждане на биорзаградимите торбички, които попадат извън системите за компостиране. Въпросът е, дали те не замърсяват повече околната среда. Биоразградимите торбички трябва да се събират разделно в отделни контейнери, така че да не се смесват с торбичките от полиетилен, тъй като сериозно увреждат тяхното рециклиране. В България има само две индустриални системи за компостиране и едва ли са правени експерименти, разграждат ли се биоразградимите торбички в тях, коментираха браншовици.

Себестойността на една торбичка е няколко стотинки и зависи от размера, съответно от теглото й. По принцип данните за себестойността представляват търговска тайна на всеки производител. Неотдавна фирма Екстрапак направи сравнение на себестойността на полиетиленовите и хартиените торбички, защото фирмата има и завод за хартиени торбички. Според техните данни хартиените торбички са по-скъпи. Освен това хартията се произвежда от целулоза, а в повечето случаи суровина е дървесина. Торбичката от плат е още по-скъпа.

Според Милен Георгиев, системата, която се предлага за събирането на тази такса е една от най-слабите в сравнение със системите за събиране на акцизи, където има акцизни складове, бандероли и други, а в същото време тя е по-висока като процент от акцизите за другите продукти. Той се усъмни, че има черен пазар, който и в момента съществува.

Вътрешно каре

Замяната не означава непременно по-екологична среда

Има възможност полиетиленови торбички да бъдат заместени с други продукти. Хартиените торбички се предлагат от хора с екологични възгледи, но напоследък някои изследвания показват, че те не са толкова екологични, колкото всъщност претендират да бъдат. Само за транспорт на хартията, понеже в България не се произвежда хартия за торбички, и логистиката на хартиените торбички до магазините, се изгаря толкова гориво, което е достатъчно за производството на една полиетиленова торбичка. Така вместо да имаме полиетиленова торбичка ще имаме хартиена, плюс гориво в атмосферата, коментира Милен Георгиев от „Екстрапак“.

Според Ян-Ерик Йохансон, регионален директор на „Plastics Europе“, независими научни изследвания, разглеждащи проблема по метода на жизнения цикъл показват, че полимерните торбички са с положителни екологични активи в сравнение с алтернативните торбички, което към настоящия момент прави избора им най-благоразумен. Проучване, поръчано от Департамента по околна среда и природно наследство в Австралия отчита, че торбичките от полиетилен за многократна употреба са по-добри от памучните торбички. Памукът консумира огромно количество от 10 000 до 30 000 литра вода на килограм, а около 10% от пестицидите в света и 25% от инсектицидите в света се използват при отглеждането на памук. Също така, по време на полезния си живот, памучните торби трябва да се перат редовно, често се изисква употребата на силни препарати, за да се гарантира елиминирането на бактерии и миризми, коментира Йохансон.