Венелин Маринов, председател на УС на Българска асоциация „Полимери” /БАП/:
Потреблението на торбички под 15 микрона намаля значително и това беше една от целите на Наредбата
Венцислав Жеков
- Г-н Маринов, какво ще промени въвеждането на продуктова такса и за по-плътните полиетиленови торбички?
- Практически всички полиетиленови торбички ще изчезнат от пазара ако Наредбата се спазва и има контрол. Вероятно това е целта на МОСВ. Ползите за обществото и околната среда обаче са съмнителни и най-вероятно ще бъдат облагодетелствани много ограничен брой фирми които претендират, че произвеждат, или внасят така наречените компостируеми торбички.
- Как ще се отрази това на бизнеса, на потребителите и на производителите на такива торбички?
- Просто няма да има такъв бизнес, защото едва ли някой потребител ще си купи полиетиленова торбичка която струва 60-80 стотинки. Най-странното е, че промените които се предлагат ще засегнат и полимерните торбички за многократна употреба което означава, че МОСВ на практика желае да изхвърли от пазара една цяла група съвременни материали, каквито са полимерите. Ще бъде много интересно как ще бъде контролиран състава на текстилните торбички, тъй като много от съвременните текстилни материали са полимери. Аз лично не виждам разлика между потребителските и екологични качества на торбичка за многократна употреба от така наречения „Рафия“ полипропилен и от текстил от полиропиленови влакна. За съжаление производителите на полимерни торбички ще трябва да затворят тези свои производства и да намалят персонала си, което е жалко, защото в тези производства са инвестирани много средства, натрупан е много опит и технологичното ниво е високо. Някои от тези производители изнасят част от продукцията си директно и индиректно и доколкото разбирам ще имат проблеми и с индиректния износ, което също е много жалко в период на криза.
- Стана дума, че е намаляло драстично потреблението на полиетиленови торбички, а производството на такива под 15 микрона у нас е спряло, не беше ли именно това целта, да се намали потреблението на такива торбички и каква беше позицията Ви по решението да се въведе продуктова такса за малките вторични опаковки, през октомври миналата година? Потреблението на торбички под 15 микрона наистина намаля значително и това беше една от целите на Наредбата. Тази цел беше подкрепена от Българска Асоциация Полимери и на практика беше постигната, ако изключим нерегламентирания внос, който позволява все още да се срещат тънки торбички по пазарите. За съжаление нашите предложения свързани с контрола върху производството и вноса, както и предложението ни за организиране на система за обратно изкупуване на използваните полимерни опаковки, не бяха подкрепени от МОСВ. Министерството явно не е доволно от резултата и се опитва да елиминира всички полимерни торбички от пазара, дори и тези за многократна употреба, освен ако не са биоразградими, съответстващи на европейския стандарт за биоразградимост EN 13432. За съжаление анализи потвърждаващи съответствието, не могат да бъдат извършвани в България, поради липса на акредитирана лаборатория, контролът би бил труден и поради високите цени на такива анализи в чужбина.
- Какво е бъдещето на производството на полиетиленови торбички у нас?
- Ако бъде прието предложението за промяна в Наредбата, производството на полиетиленови торбички у нас няма бъдеще. Ще остане само производството на торбички, които се използват като първични опаковки, например за хранителни продукти.
- Беше ли информиран браншът за поетапно въвеждане на такива такси, кога е бил информиран и какви срокове са били дадени?
- Въпросът с поетапното въвеждане на таски се обсъжда от края на 2010 г. В периода октомври 2010 – март 2011 бяха проведени няколко срещи между представители на Българска асоциация Полимери и МОСВ и можем да кажем, че Наредбата в сегашния си вид до голяма степен е съгласувана с бранша. Настоящото предложение за изменения и допълнения обаче не е обсъждано с Асоциацията. То бе публикувано в сайта на МОСВ на 30.03.2012 и предизвика реакцията на бранша. Предвижда се промените да влязат в сила от 01.10.2012 г. Позицията на БАП винаги е била, че трябва да се работи за разделно събиране и рециклиране на отпадъците от полимери, защото те са ценна суровина. Полимерите могат да бъдат рециклирани над 30 пъти. Полимерите които не могат да бъдат рециклирани могат да бъдат изгаряни което също е вид оползотворяване, за разлика от пълненето на депата за отпадъци.
- Възможно ли е едно производство на полиетиленови торбички да бъде преоборудвано и да започне да произвежда друг вид такива торби, например от хартия, или от плат, или от рециклирани материали?
- Възможно е единствено производство на опаковки от рециклирани полимери и повечето членове на нашата Асоциация произвеждат и торбички от рециклиран полиетилен. За съжаление такъв не достига поради неразвитата система за разделно събиране. Мощностите за рециклиране на полимери в България не са натоварени поради недостиг на суровини. Голяма част от фирмите, рециклиращи полимери, са принудени да купуват отпадъци от други страни, за да натоварят производствените си мощности, поради недостиг на отпадъчна суровина от България. Така изкупуваме и преработваме чужди отпадъци, докато нашите поради неработещото разделно събиране се депонират в депата за отпадъци, откъдето разпиляни от вятъра, стават видимата част на замърсяването.
- Какво и колко би коствало на бранша едно такова преоборудване?
- Ако говорим за торби от хартия, или плат става въпрос за нови инвестиции в съвсем друга област, за нови специалисти и трупане на опит. Това е развитие на изцяло нов бизнес, не и преоборудване. Инвестициите ще са големи, а задълженията на фирмите ще нараснат неколкократно. От една страна са средствата необходими за стартиране на нов бизнес, а от друга-задълженията към банки и други институции ще останат дължими и след закриване на настоящите им производствата.
- Възможен ли е компромис и в какво би се изразявал той?
- Компромис винаги е възможен, ако въпросите се обсъждат и се търсят най-добрите решения за обществото. Обществото бива настройвано против определен продукт без да бъдат оценени задълбочено и обективно ползите и вредите от този продукт. Има много анализи, които доказват предимствата на полимерните опаковки, поради което ние считаме, че полиетиленовите торбички и всички полимерни опаковки трябва да останат на пазара, да бъдат събирани и оползотворявани чрез рециклиране, или изгаряне. Мощности за рециклиране има достатъчно. Проблемът е в събирането. Този проблем не може да бъде решен от една отделна фирма, или група от фирми без подкрепата на държавата, например чрез организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци. Има фирми, които организираха свои системи за събиране на полимерни отпадъци, но мащабите все още са скромни. Тук говорим не само за полиетиленовите торбички, а и за всички пластмасови изделия за еднократна и многократна употреба, защото в БАП членуват не само производители на полиетиленови торбички.
- Как е уреден въпросът с този тип опаковки-торбички тип „потник“ в други страни от ЕС? Въпросът е дискусионен и се очаква решение на ниво ЕС. Към момента продуктови такси се заплащат в част от страните членки на Европейското икономическо пространство, но предложените от МОСВ такси са едни от най-високите в целия Европейски съюз.
- Говорите за антисоциален ефект от мерките на държавата спрямо бранша, в какво конкретно, според Вас, се изразява той?
- Просто този бранш ще се свие и част от работниците и специалистите ще останат без работа. В някои случаи това е дребен фамилен бизнес и ударът върху тези малки фирми ще бъде фатален. Дори и за големите фирми ще бъде трудно да пренастроят производството си, защото са направили големи инвестиции, а евентуалните нови производства ще изискват нови инвестиции. Ще трябва да разчитат на износа и на производството на първични опаковки. Вероятно някои ще се опитат да заобиколят изпълнението на Наредбата, но това според мен не е решение, защото нормативната уредба трябва да бъде спазвана.
- Какво следва след 2014 г., когато цената на една торбичка от 15 микрона се очаква да достигне 55 ст.?
- Както вече казах потреблението на торбички с дебелина 15 микрона намаля значително през последните месеци. По информация от фирмите които членуват в БАП, те вече не произвеждат такива торбички. Проблемът за фирмите от бранша е, че ако бъде приета предложената от МОСВ промяна в Наредбата, цената и на дебелите торбички, включително на тези за многократна употреба, ще нарастне още през тази година. Това ще принуди потребителите да се откажат от използването им, което ще бъде гибелно за бранша. Ако контролът е на сегашното ниво, това няма да доведе до пълното изчезване на торбичките от пазара, но ползите няма да бъдат за българските производители, а за чуждестранните.
Вътрешно каре
Предложенията на бранша са формулирани в становище до МОСВ
1.Сега действащата Наредба за производство и търговия с полиетиленови торбички да не се променя. През периода, заложен в Наредбата, ще се видят ясно последствията, а и съществува вероятност на европейско ниво да има общо решение по въпроса.
2.Да се освободят от такси торбичките, които са произведени от вторичен материал. Така ще се насърчи целият процес от пускане на пазара на торбички, създаване на система за събиране, сортиране, преработка и рециклирането им. Въвеждане на система за обратно изкупуване в търговската мрежа.
3.Производителите на полимерни торбички, считат за задължително общините, подпомогнати от МОСВ, по-строго да следят и изискват от организациите за разделно събиране.
4.Да се засили контролът на пазара и повиши ефективността му, както от страна на митниците, НАП и последващ контрол на пазара за спазването на наредбата в страната.
5.Фирмите, членуващи в БАП да се саморегулират, установявайки некоректни фирми, за което чрез БАП да уведомяват МОСВ, така че при продължаващо некоректно производство да бъде спряна и забранена дейността на съответната фирма.
Каре-колонка
Продуктовите такси по държави:
Румъния – 0.2 леи/брой от 01.01.2009 г., заплаща се само от производителите на торбички независимо от размера им;
Австрия – няма такса;
Белгия - 3 EUR/кг;
Чехия – няма такса;
Германия - 3 EUR/кг, заплаща се от търговците на дребно само за полиетиленовите торбички, но не и за биоразградимите;
Естония – 2.56 EUR/кг;
Финландия – няма такса;
Франция- няма такса;
Гърция – няма такса;
Унгария – няма такса;
Исландия – няма такса;
Ирландия - 0.22 EUR/брой;
Италия – няма такса;
Латвия - 0.3 EUR/брой;
Литва – няма такса;
Люксембург – няма такса;
Норвегия – няма такса;
Холандия - 0.3377 EUR/брой;
Малта – 0.07 малтийски лири/ брой;
Португалия – няма такса;
Испания – няма такса;
Швеция – няма такса;
Швейцария – няма такса;
Великобритания – няма такса.
България – 2012 г. -0.35 лв./бр.; 2013 г. – 0.45 лв./бр.; 2014 г. – 0.55 лв./бр. за торбички с дебелина до 15 микрона съгласно действащата Наредба. Предложението за промяна предвижда тези такси да бъдат заплащани за всички торбички, независимо от дебелината им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар