Разговор с Павел Тумпаров-секретар на изследователския комитет „Социология на туризма“ към Българската социологическа асоциация и главен координатор на програма „България 2010“ в Института по философски изследвания към БАН.
Венцислав Жеков
Г-н Тумпаров, Вие ни потърсихте, за да споделите Вашите виждания за бъдещето на България, през призмата на туризма и туристическото ни бъдеще. В същото време, Вие сте автор на изследването „Ще има ли България през ХХІ в?“, няма как да не Ви попитам първо това?
Аз съм Социолог, преподавал съм и в университета, завършил съм образование, пряко свързано с туризма и 40 години съм се занимавал именно с туризъм. Именно това ми даде основание да започна такова изследване, отговорът на Вашия въпрос е сложен, не може еднозначно да се каже, може би ще стане ясно в процеса на разговора ни, но все пак, надявам се да я има България...! Туризмът е едно от нещата, което може да ни изведе от порочния кръг.
Какъв тип туристическа държава е страната ни?
Вече може да се каже, че България ще бъде много малко туристическа държава и първата грешка е свръхзастрояването, което не можа да се регулира от 1992-1993 г. Това е геометрична прогресия с 1,1 млн. легла, които не се заемат повече от 20-25% в рамките на целия сезон. Някои хора превъртяха много пари и решиха, че ще стават бизнесмени в туризма. Аз, както казах, съм работил 40 години в туризма и все още не мога да кажа, че съм запознат и знам всичко за тази наука, защото това е наука. Навремето проф. Христо Хаджиниколов, който ми беше преподавател през 1971-1972 г., беше ходил в командировка в Испания и тогава още каза, че започва масовото събаряне на презастроени зони там. Тогава той даваше за пример това, като казваше, че то може да стане и при нас след 20-30-40 години. Е, то вече е факт. Дилетанти смятат, че туризмът е лесна работа и се впускат в този бранш, без да имат представа, какво правят там. Заетостта се свива, вместо обратното.
Какво е мястото на туризма в икономиката на страната и в бита ни?
Мястото можеше да бъде друго и много по-съществено. Ние правихме разработки преди години, в началото на 70-те години, когато задавах въпроса: „Кой ще Ви пълни тези хамбари...!?“. Изграждането на кадрите също е особено важно. Не може да се вземе всеки от улицата и само защото знае един, два, или три езика, да стане ценен кадър в туризма, туризмът не е само владеенето на чужд език.
Какво е нивото на туристическото обслужване у нас?
Под средното! И това го заявявам в сравнение с данни от световен мащаб. Както казват, „рибата мирише от главата“. Изводът е, че трябва да се поставят можещи хора, които да управляват туризма, хора, които са учили и познават процесите. Това са изпробвани методи, които от практиката се вижда, че дават, или поне биха дали добри резултати. Такива трябва да бъдат хората, които работят в туризма и които го ръководят.
Защо Гърция например, е толкова популярна туристическа дестинация, а на нас сякаш все нещо не ни достига?
В Гърция с развитието на туризма се занимават още от края на ХІХ в. Имах шанса да живея в ж.к. „Надежда“ в така наречения „гръцки блок“. В моя клас имаше много мои връстници, от които около 25% навлязоха в туристическия бизнес в Гърция, след като се обучаваха тук. В курса ни в университета по „География на туризма“, имаше трима гърци. Когато завършихме, научихме, че те и тримата работят в туристическия бранш и се развиват там. Проблемът при нас е, че една голяма част от кадрите, които са завършили такава специалност, не работят в туризма, държавата сякаш не ги търси, не са й нужни, което е проблем и за тях самите, защото не работят по специалността си, но това е проблем и за държавата, защото тя е инвестирала в тях и след това тази инвестиция се губи. Другият проблем е, че една част от старите кадри, буквално не пускат местата, тези които идват, или нямат връзки и нямат шанс, или просто намират връзки и са спуснати с парашут. Аз съм ученик на проф. Захари Стайков. Имах едни от най-високите успехи, но, работата ми в туризма не беше сигурна, въпреки подготовката и знанията ми, което ме принуди да работя известно време дори и в „Пирогов“.
Как трябва да се рекламира туризмът, достатъчна ли е неговата реклама у нас, по подходящ начин ли се предлага и правилна ли е посоката?
Рекламата сама по себе си е сложна наука. Не може да се обхване всичко, а да не може да се предложи, когато хората го поискат, това вече е голям проблем. Например, аз бих посочил проблем в рекламата. Фирмите докарват туристи, буквално ги изсипват, стоят 10-15 дни и си тръгват. Няма ги така наречените турове, да обикалят, да видят повече неща, да се запознаят с повече забележителности, което само по себе си представлява реклама. Преди години се обикаляше страната, имаше изградени маршрути и хора, които се занимаваха с това. Истината е, че разбиването на туризма у нас започна от софийското бюро.
Рекламата на страната ни като целогодишна туристическа дестинация, логото със слънцето, въобще представянето ни на международни туристически изложения, как оценявате всичко това?
Бих казал средна работа. Вижте например гърците, нима нашата история е по-малко богата, или археологията ни, като се започне от създаването на държавата ни, а дори и преди това...?! За пример може да послужи дори само Старосел. Как да привлечем туристи, като условията ни не са подходящи. Банско например, преди години беше едно градче с население от порядъка на 12-15 хил. души. Сега населението е удвоено и какво променя това към по-добро...? Така се съсипват курорти и след време хората ще започнат да бягат от там. В момента се продават 840 хотела, само че няма търсене.
В момента с туризма се занимава един от заместник-министрите в икономическото мегаминистерство. Да предположим, че имате тази власт за един ден, какво е първото нещо, което бихте направили?
Първото нещо е да се осигури на хората, работещи в туризма, постоянна заетост. Сезонната заетост трябва да се сведе до минимум. Имам предвид хората от пиколото в хотела, до мениджъра.
Как ще се спре практиката и трябва ли да бъде спирана, хора например от Видин, да работят в туристическия бранш в Несебър?
Трябва да се направи така, че заетостта да е на местно ниво. Трябва да има курсове, хората трябва да се обечават, за да могат да работят в туризма по родните си места. Защо например хора да не се заселват, да им бъдат осигурени условия и да работят на местно ниво?
Как обаче държавата ще задължава частниците да наемат хора на местно ниво и да подписват договор, например за 10 г. с тях, това не е ли една вече поостаряла икономическа реалност?
В другите държави частниците заемат между 50% и 75 % от туристическия бранш. Е, как се оправят там, ако тази икономическа реалност е остаряла..?
Как да привличаме чуждите туристи у нас,какво още трябва да направим, или това, което е направено до сега е достатъчно...?
Миналата година бяха изхарчени 1,4 млн. лева за реклама, тази година са предвидени 2,7 млн. лв. Какъв е ефектът, някой изчисли ли го? Още една такава зима, при която се блокираха зимните ни курорти, инфраструктурата не работеше, хората изкарваха по една седмица в чакане и това би било истински колапс.
Трябва ли да има разлика в типа на рекламата, предназначена за българския пазар и за чуждестранния пазар?
Рекламата е реклама. Трябва да се направи така, че на съответния турист да му се хареса даден обект и той сам да направи извода, когато се върне, че ще дойде отново. Така самите туристи се превръщат в рекламни лица на нашата страна. Това е валидно за всички в различни мащаби, разбира се, включително и за вътрешния туристически пазар. Това може да се случи, като предлагаме високо качество във всяко отношение.
По отношение на административната уредба, как виждате реалността? Туризмът в момента е част от икономическото министерство, това добре ли е, или не, според Вас?
От средата на 70-те години ние се борим да изнесем туризма в отделно министерство. Това беше една от мечтите на проф. Хаджиниколов. За да сме конкурентоспособни с французите, испанците, или италианците, туризмът трябва да се гледа от всички страни и да бъде така поставен, че да бъде вързан с цялата икономика на страната. Аз пак искам да се върна в днешно време и да кажа, че един от начините за излизане от кризата конкретно за България, това е стопанският туризъм, като „антибиотик“. Това е и един от акцентите в моето изследване за това, дали ще има България през през ХХІ в.
Вече два пъти споменаваме за това изследване, кажете малко повече за него, какво представлява то, какви са акцентите в него?
Между 2025 г. и 2035-40 г. ще стане ясно, дали ще ни има като държава, или не.
Какви биха били причините, за да се сбъдне лошата прогноза?
Аз съм подготвил 22 такива причини. Тук мога да посоча икономически причини, демограгфски, стопански, урбанистични, здравеопазването, науката и образование, изчезването на националната култура и още много. Туризмът наистина можеше да бъде „антибиотик“ за преодоляване, дори за предотвратяване на кризата, ако беше подходено към него по определен начин в началото на 90-те г. на ХХ в. и в началото на новия век. Ние изпуснахме това време и то безвъзвратно си отиде, а с него си отидоха и някои от шансовете ни.
Какво е мнението Ви за новия Закон за туризма?
Като идеи, всичко е много добре, въпросът е, какво ще бъде реализирано с този закон. Първото нещо е да се предвиди самостоятелно министерство на туризма. Особено внимание трябва да се обърне на бюджета. Той трябва да бъде достатъчен, защото туризмът е една от печелившите ни карти. Подготовката на кадрите не може да стане за няколко години, тук просто трябва да мине едно поколение-20-25 г. минимум.
Кой трябва да обучава кадрите, които да работят в туризма?
Има си специалности в тази област. Иначе трябва да има курсове. Такива преди се правеха всяка година, или дори през две. Хората се проверяваха и се учеха на новите неща.
Доста апокалиптично звучи бъдещето, както Вие го виждате, а как виждате туристическото бъдеще на страната ни?
Ако нещата не се променят, ние просто ще вегетираме, не само в туризма, но и във всяко едно отношение.
А как би могло това да не се случи?
Аз завършвам с това, с което и започнах, „рибата мирише от главата“...! Трябва да се започне от главата-от главните неща-ръководството на туристическия бранш.
Има толкова много организации в областта на туризма, така наречените „браншови“. Какво е тяхното място в развитието на отрасъла, според Вас?
Нямам нищо против тях, но трябва да се работи много повече. Трябва да има една асоциация, а не толкова много и всяка дърпа чергата към себе си. То беше така, но някой реши, да извършва някакви реформи. Също така трябва да се централизира и резервационната система у нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар