Снимка:
По време на Националната среща с медиите, под мотото
„Открито управление”, която организираха управляващите БСП и ДПС, с участието
на премиера Пламен Орешарски, лидерът на ДПС Лютви Местан сътвори истинска
новина, както сам я определи. Той съобщи, че ще инициират законодателна
инициатива, при която главните редактори, но и не само те, да подготвят
проектозакон за медиите. Целта, според г-н Местан, е да се разкъса „гордиевият
възел” между медиите, бизнеса и политиката.
Именно тук се корени „ключът” на проблема – срастването
на властта, медиите и бизнеса. Всъщност бизнесът у нас си има медии, или
по-скоро бизнесът „държи” медиите. Това вероятно донякъде е нормално, защото
кой може да си „направи” медия, освен ако не е бизнесмен, за да има необходимия
финансов ресурс за това, защото да имаш медия първо се иска да имаш пари, а
след това и да знаеш, какво да я правиш тази медия?! Ето от тук тръгва
проблемът.
Когато бизнесът има медия, въпросната медия е
зависима от интересите на бизнеса, защото „който плаща, той поръчва и музиката”,
както се казва, пак у нас!
Само че, когато поръчваш „музиката” всъщност задаваш
определен дневен ред на обществото, защото му казваш, какво да мисли, или му
спестяваш нещо, за което би следвало да мисли. Това се нарича цензура, която до
толкова се е разпищолила в нашата медийна действителност, че вече си „живучка”
като напълно закономерна, почти законодателна, автоцензура.
Г-н Метан е прав, когато казва, че именно главните
редактори са онези, които би следвало да „си направят” проектозакона за медиите,
за да няма после „това-онова”, само че има един проблем. Главните редактори са
назначени от бизнесмените, които от своя страна са собственици на медиите. Ако
главните редактори правят този проектозакон, то той всъщност ще е субпродукт на
бизнеса. С една дума, ще се получи ситуация: „променил се Илия, огледал се –
пак при тия…!”.
Закон за медиите разбира се трябва да се прави от
експерти, както всеки закон, а експертите тук са самите журналисти. Само че
защо все „началниците” да правят важните неща!? Вярно е, че главните редактори
са тези, които са поставени най-високо в йерархията на една медия и в това си
амплоа, вероятно имат известно право и задължение да се занимават и със
законодателна инициатива, особено такава. В същото време обаче те са и
обременени априори, защото именно във въпросното си амплоа, са напълно зависими
от тези, които са ги назначили за главни редактори, на практика те са им длъжници.
Тогава възниква въпросът, има ли смисъл именно по
този начин да се прави „реформа” във взаимоотношението „медии-бзнес-политика” и
няма ли това да е поредната „рИформа”, която ще заври „в ключ”, сетне ще прекипи като прясно мляко и ще облее
цялата медийна среда с поредната доза мъгла, но с аромат на прегоряло…!?
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар