До кога ще имаме “двойно счетоводство” в трудово-правните отношения?

Снимка:  mariaradeva.com

Всички знаем, че в трудовите договори у нас се записва едно възнаграждение, а реално се получава по-високо. Това разбира се ощетява държавния бюджет. По този повод потърсихме мнението на “Главна инспекция по труда”. Попитахме, какви са санкциите, които се налагат в случаите, когато се установи, че в трудовия договор е записана една заплата, а реално тя е по-висока, както и налагани ли са такива. Отговора публикуваме без съкращения и коментари:

“Сключените трудови договори, в които страните посочват един размер на трудово възнаграждение, а реално се уговарят "на ръка" работникът да получава по-висока заплата, създават редица проблеми, а също и негативни последици, които основно са за сметка на работника: трудово възнаграждение, посочено в договора е единственото безспорно възнаграждение - то фигурира в счетоводните документи на работодателя. Върху него, при съдебен спор се изчисляват обезщетенията, това възнаграждение формира осигурителния доход на работника или служителя, което обстоятелство става особено важно, когато работникът се регистрира в Бюрото по труда и след като е получавал "под масата" една заплата от около 1500 - 2000 лв., започва да получава минимален размер на обезщетение за безработица, тъй като този размер е изчислен на база осигурителен доход. Подобен проблем се получава и при лицата, които очакват по-висок размер пенсии, а получават пенсия, съобразно официално обявения осигурителен доход.

Същевременно страните по трудовото правоотношение не заплащат реално дължимите данъци и осигуровки, което ощетява държавата, а реално отново и всички граждани, а не на последно място това е нелоялна конкуренция за фирмите и предприятията, които добросъвестно договарят и заплащат цялостния размер на трудовите възнаграждения, социалните и здравните осигуровки и дължимите данъци.

В опит да прегради практиката на получаване на пари "под масата", законодателят през 2010 г. направи една промяна в чл. 404 от Кодекса на труда, с която оправомощи инспектори по труда да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения, свързани с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят реално е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа.

Отчитайки важния социален ефект на тази мярка, законодателят предвиди, че в случай, че предписанията на инспекторите по труда не бъдат изпълнени в посочения срок, или е налице повторно нарушение, контролните органи могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

Основните проблеми при прилагането на тази мярка са свързани с общото противопоставяне на работника и работодателя, на усилията на контролните органи на Инспекцията по труда да установят действителния размер на заплатеното трудово възнаграждение, включително чрез деклариране на неверни обстоятелства и предоставяне на неистински документи.

В резултат, контролните органи, в сравнително минимален брой случаи, достигат до възможността да приложат ефективно тази принудителна административна мярка. Ето защо, през 2013 г. са дадени едва 21 задължителни за изпълнение предписания за този вид нарушение.

Прилагането на принудителната административна мярка, която описахме по-горе е една от предвидените за работодателя санкции, при констатиране на подобно нарушение, включително и правото на инспекторите по труда, при неизпълнение на предписанията от работодателя или констатиране от инспекторите на повторно такова нарушение, контролните органи могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

Друга възможност за санкциониране на некоректни работодатели, допускащи такова нарушение, е налагането на административно наказание, което може да бъде глоба или имуществена санкция в размери от 1500 -2000 лв. до 15 000 лв., в особено тежки случаи.

Що се отнася до чуждата законодателна практика за санкциониране на подобни нарушения – следва да отбележим, че ние имаме национална законодателна уредба, посочена по-горе, която дава възможност за санкциониране на този вид нарушения. Чуждото законодателство, освен ако не е Регламент на ЕС, няма директно приложение, поради което всяка законова уредба следва да стане част от националното законодателство, за да може да бъде прилагана.

С особено голяма сила това важи за санкционните разпоредби, с които се налагат административни наказания за нарушения на трудовото законодателство. Напомняме, че промяната на трудовото законодателство е от компетентността на законодателната власт.

Нека да уточним, че инспекцията по труда е контролен орган, който осъществява цялостен контрол на трудовото законодателство. Приоритет в контрола от 2009 г. до настоящия момент са нарушенията, свързани с работното време и заплащането на труда.

Трудностите при установяването и санкционирането на нарушението, свързано с изплащане, респективно получаване на част от заплатата "на ръка" са свързани със събиране на писмени доказателства, в подкрепа на установените факти е свързан със съдействието, което оказват помежду си страните по трудовия договор, за да прикрият реално получавания размер на трудово възнаграждение.

Важно е да се отбележи, че контролните органи рядко откриват и официални и годни да бъдат доказателства писмени документи, в които е посочен действителния размер на получаваната от работника заплата.

При проверки работодателите представят документи: трудови договори, ведомости и документи за банкови преводи на трудовите възнаграждения, в които е фиксиран размера на заплатите, които работодателят твърди, че изплаща, съгласно сключения трудов договор.

При събиране на писмени сведения от работниците и служителите, те съзнателно заблуждават контролните органи, посочвайки само размерът на заплатата, отбелязан в трудовия им договор, "забравяйки" за онази част от заплатата, която получават "на ръка под масата". Нерядко при пряк въпрос от страна на инспекторите, работниците потвърждават, че получават размера на заплатата, посочен в трудовия им договор.

Тази практика на страните по трудовия договор, нерядко поставя в невъзможност инспекторите по труда да открият нарушенията и да предприемат адекватни и предвидени в законодателството мерки за тяхното отстраняване.

Ето защо считаме, че е важна ролята не само на контролните институции, но и на медиите, работодателските организации и на самите работници и служители, за да се създаде в обществото ни противодействие към тази порочна практика.

Неведнъж Инспекцията по труда е акцентирала върху необходимостта страните по трудовото правоотношение да осъзнаят, че е в техен интерес да посочват действителния размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения, което действие ще е важна крачка в противодействието на сивата икономика и за гарантиране на лоялна конкуренция между стопанските субенти.

Докато борбата с нерегламентираните трудови възнаграждения, като едно от проявленията на сивата икономика е само и единствено задача на контролните органи в държавата, без да има нагласа в обществото за противодействието на подобно негативно явление, резултатите ще са недостатъчни за преустановяване на този вид нарушения”.

За novinite.bg