При „Светеца от Байлово”…!

Тръгнахме да търсим дядо Добри, когото всички още приживе наричат „Светецът от Байлово”. Макар, че първоначално пообъркахме пътя, все пак, именно на един от най-хубавите християнски празници – Благовещение, успяхме да стигнем до „Дядото”, без дори да съзнаваме, че идваме на такъв светъл ден, като този.

С известно нетърпение и дори напрежение тръгнахме към къщичката на „светия старец”-миниатюрна, но извънредно красива, патриархална, истинска. Тя се намира в двора на селската църква, строена през 1884 г. Както църквата, така и къщицата на дядото са стари, но изключително добре подържани, варосани, чисти, спретнати и сияещи на яркото следобедно, мартенско слънце.

Тези стари сгради винаги са събуждали в сърцето едно особено силно чувство на някаква странна носталгия, а може би никак не е странна…!

Кметът на село Байлово, Бойко Неделчев лично ни заведе до къщата на стареца. Надникна през прозореца и се обърна към нас с широка усмивка: „Тук е…чете Библията до прозореца, може да го видите…!”, ни каза и ни направи място. Заподреждахме се последователно, един по един, зад кълбовидния чемшир, пред малкото единично прозорче и успяхме дори да го снимаме!

Дядо Добри стоеше ниско наведен над Библията, сякаш се покланя над тази велика книга на книгите. Пожълтелите му коси се бяха спуснали над листовете, които разказват за нашия Спасител. Наблюдавахме го, сякаш наблюдаваме наистина един жив Светец, какъвто всъщност той е!

Кметът се поколеба, дали да не влезе при него, а един от нас да записва от разстояние разговора, като той да го разпита поне как е. Дядото не приема хора, уморил се е от хората и при него на практика никой не влиза. Принудил се е да сложи бележка на вратата си, която гласи: „Моля, не приемам, при нужда само”. Все пак е оставил „вратичка” за някой, който наистина би имал истинска нужда да се срещне с него, по много по-важен от нашия въпрос, например – да си поговори с него като човек. Великодушно и красиво…!

Не искаме да му досаждаме, но не можем да се откъснем от прозореца, където той чете – без очила, без изкуствено електрическо осветление, само на дневната светлина, при това, колкото я има, а вече е почти на 100 години, без няколко месеца…! Повечето от нас още от сега носят очила, лещи и не виждат добре, но старецът от Байлово вижда отлично, може би защото чете именно Библията…!

В един момент ни вижда и нас – ентусиазирани, нетърпеливи, суетни, невъздържани, засрамени, но и безсрамни в настъплението си да стигнем, колкото се може по-близо до него!

 Без да ни обиди, без излишни действия, просто бавно дръпва пердето пред прозореца си. Иска да остане сам, с рижавата си котка, която излезе да ни поздрави, сякаш от негово име и с …Господ…!

Едва ли някой от нас би изтърпял по цял ден някой да му наднича през прозореца в дома му, да го търси за какво ли не, да го „провъзгласява” за „човек на годината”, на „столетието” или на „хилядолетието”,  така е и с дядо Добри, иска да бъде само с котката си и със Спасителя…нормално е!

Продължаваме да надничаме през другия прозорец, малко нахално, малко любопитно, малко и по задължение, нали сме журналисти, това ни е и работата, да говорим с него, да ни каже поне дума, да го снимаме, за да го споделим с читателите ни.

Той дръпва и другото перде…! Приемаме, че сме прекрачили някаква невидима граница и се примиряваме. Все пак сме се докоснали поне за миг до един наистина свят, жив човек!

Малко след това куминчето на покрива на скромната къщица започва свенливо да пуши, като след решение на „конклав”! Димът е бял…! Старецът си е запалил печката. Прекъснахме му четенето на Библията, но той не стои без работа. Подготвя се за посрещането на вечерта.

Входът на църквата се намира само на няколко метра от къщата на дядо Добри. Така той, без каквито и да е препятствия, всеки ден бие камбаната, не че ако беше по-далеч, щеше да има някакъв проблем...!

Запалваме свещ в старинната църква. Молим се и за нас, и за близките си, и за дядо Добри, дано по-дълго е при нас, дано…! В църквата е хладно и в същото време някак топло, вероятно така, както е и в дома на „светия старец”.

Благовещение е, дано сме донесли истинска блага вест на един много, много добър човек! Дойдохме, за да му кажем, че ни е нужен, че ще ни е трудно без него, дойдохме, за да го поздравим, за да го зърнем само, за да споделим няколко мига от вечността, които винаги ще помним!

Пътят ни назад е мълчалив и изпълнен с някаква преглътната, лична емоция, която всеки отнася дълбоко в себе си. Странно е…, някак сме станали по-тихи, по-усмихнати и като че ли по-светли, сякаш досегът ни до един наистина необикновен човек, от друго измерение, ни е направил по-бавни, да…, дори инертни,…не бързаме да живеем, както сме бързали малко преди това, поспрели сме се в часовете си, за да се насладим на минутите в Байлово-домът на един „светец”!