Позицията ни за Крим - между Русия и ЕС

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„България няма да признае резултатите от референдума в Крим“, заяви българският външен министър Кристиян Вигенин. По думите му, „макар все още да има надежда за мирно решение на конфликта, отношенията с Русия вече няма да са същите“.

Понататък Вигенин твърди, че „нямаме друга алтернатива освен дипломацията“.

Разбира се, че България не може да си позволи, а и не би било редно да изрази мнение, различно от това на ЕС, в качеството ни на страна-членка. В случая позицията ни е обективно смислена, защото ако приемем един евентуален резултат от референдума в Крим за отделяне на областта, това означава, че ако утре поискат отделянето на част от България, по същия признак, както в Крим, пак трябва да сме съгласни, а това би било катастрофа!

Въпросът е в друго. Ако, както казва външният ни министър, няма да признаем резултатите от референдума в Крим,  това не противоречи ли на изявлението му за това, че „дипломацията няма алтернатива“?
По какъв начин позицията, че „няма да приемем...!“ кореспондира с дипломатичния тон?

И отново, Вигенин казва, че „проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна“. Е, как ще стане това, като предварително заявяваме, че няма да признаем резултатите от референдума...!? От една страна ще отчитаме интересите на Русия, от друга – предварително сме против резултатите от референдума, които по същество представляват интересите на Русия, което означава, че не отчитаме интересите на Русия!

Разбира се, че сраната ни трябва да има позиция и то ясна, вероятно обаче тонът предизвиква някои въпроси, защото българското външно министерство изключително рядко си позволява подобна категоричност, особено когато става въпрос за конфликт от такъв ранг и естество.

„Референдумът в Крим не се провежда по украинските закони и по укринската конституция, така че, няма как да бъде признат. От сега се дава знак, че ако Крим се присъедини към друга държава, това няма да срещне международно признание“, заяви пред novinite.bg бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин.

Според него в близост има „замразени конфрликти“ - в Приднестровието и „горещи конфликти“ - в Южна Абхазия и в Грузия, които са примери за възможно развитие на конфликта между Русия и Украйна.

По думите му, в зависимост от това, до къде ще стигне конфликтът, ще се променят и българо-руските отношения. „За нас тези отношения са важни, но от друга страна, няма как да се отделим от мнението на цялата международна общност, част от която сме“, каза още Калфин.

Според него, трябва да подкрепим подход, който включва преговори и медиация, както и успокояване на населението.

Дали обаче думата „преговори“ трябва и може да означава по-мек дипломатически тон, поне от България, дали дипломатическата ни категоричност в случая е полезна, до колко е така, защото, не само според Ивайло Калфин, отношенията ни с Русия са наистина важни, за добро, или зло, това просто е факт, който гори в синьо...!

За novinite.bg