Сесилия означава „свобода”!

Снимка: dartsnews.bg

За Сесилия Атиас /Саркози/ е говорено толкова много, че едва ли може да се каже нещо ново, но все пак можем да я видим в нова светлина днес, седем години след като тя успя да осъществи една от целите в живота си – да освободи българските медици от смъртоносните лапи на кръвожадния либийски владетел – полковник Кадафи.

Залата е препълнена, журналистите са безчет. Нервни оператори правят забележки на фоторепортери, че им влизат в кадър, те пък искат да се подредят така, щото да хванат най-„силния” момент. В залата настъпва оживление, появява се Сесилия! Всички ръкопляскат спонтанно!

За първи път мадам Атиас /Саркози/ вижда българските медици, след седем години, когато ги върна на техните семейства.

„Човешкият живот е важен, дотолкова, доколкото може да помогне на останалите! Кадафи беше много тъмна личност и имаше брутално държание. Наложи се да премеря сили с този човек и той беше учуден от това. Преговорите, които водих, бяха и с него, и с правителството, и с други високопоставени лица. Либия беше една разделена страна и дори и Кадафи да беше склонен да освободи медиците, тези които стояха зад него, не искаха това да се случи”, разказва Сесилия, сдържайки емоцията си до степен на пълна мобилизация на духа.

За нея това е един от най-силните моменти в живота й до тук. Тя възприема тези 45 часа като война. „Исках да не си тръгвам от Либия без медиците. Беше болезнено и дълго…! Но, когато човек се съмнява, той никога няма да успее!”, споделя Сесилия.

Сестрите разказаха, как в 4 ч. сутринта ги събудили и им казали да се обличат. Те помислили, че ще ги водят на разстрел. След като преминали през 10-12 врати на затвора стигнали до джипове 4х4, с които тръгнали към летището. Там по телефона се обадил президентът Никола Саркози и те му обяснили, че са добре и се намират на летище „Метига”, като очакват да излетят към България.

Сестрите ни си спомнят, колко измъчена и уморена изглеждала Сесилия, когато я видели на борда на френския самолет. Въпреки това тя се усмихва и разговаря с всеки един от тях, пита ги как се чувстват и дали са спокойни вече.

Самолетът излита и след известно време пилотът съобщава, че вече са напуснали либийска територия. Едва тогава медиците ни си отдъхват и разбират, че наистина вече са свободни.

„Това беше едно натрупване на събития, а аз се оказах на вярното място в подходящия момент. При първото ми посещение в Либия се видях само с полковник Кадафи и в продължение на 20 часа говорихме за освобождаването на медиците. След десет дни се върнах отново в Либия, но тогава не ми дадоха възможност да се видя с него. Казаха ми, че си почивал, спял! Наложи се да водя преговори с министър-председателя му и с министри. Накрая се появи и самият Кадафи. Той беше загрижен за това, как ще приеме населението едно освобождаване на медиците. В хотела ме посетиха мъже, които ми казаха, че Сейф ал-Ислам – синът на Кадафи не иска медиците да бъдат освободени. Аз обаче бях твърда. Казах, че отивам на летището и няма да излетя без тях. Кадафи ми беше дал своята дума! По-късно разбрах, че Сейф ал-Ислам се е опасявал от бунтове в Бенгази. По-късно революцията в Либия започна именно от Бенгази”, спомня си Сесилия.

Бившата първа дама на Франция разказа, как посетила болницата, където били настанени заразените със СПИН 450 деца, от които 50 вече били починали. Това са тежки спомени, моменти, които човек помни, емоции, които оставят завинаги рани в душата. Срещите с Кадафи и неговите министри се оказват съдбоносни.

Днес Сесилия Атиас вече е почетен гражданин на София. Тя обаче трябва да бъде почетен гражданин на България, защото е „наша сестра”, както каза генералният директор на БНР, Радослав Янкулов.

„Сесилия за нас означава „свобода”, казаха сестрите, които години наред очакваха смъртта, но се спасиха от нея, благодарение на една изящна дама, която премери сили с един от най-кръвожадните диктатори на ХХ в. и успя да го сломи в името на живота!

За novinite.bg