Осемдесетте
години бяха връх в севернокорейското кино.
Тогава
се отбеляза и една тенденция, която води началото си още от Паул Йозеф Гьобелс
(на немски: Paul Joseph Goebbels) - министър на пропагандата и просвещението на
нацистка Германия (от 1933 г.).
За
да е успешна пропагандата, трябва да предизвиква интереса на обществото и
трябва да бъде разпространена чрез средствата за масова информация, гласи
петият принцип от правилата на така наречената Гьобелсова пропаганда. А какво
по-интересно от…киното…!!!
Принципите
на действие на Гьобелс са комбинация от демагогска реторика, старателно
планирани масови събирания и ефективно използване на съвременни технологии за
пропагандни цели. Главни инструменти на пропагандата са киното и радиото, които
спомагат за индоктринирането на големи части от германския народ за нацизма.
Именно
за киното е темата ни тук. Лидерът на Северна Корея Чим Чен-Ир, бащата на
сегашния лидер, който е запален привърженик на киното, отпуска щедро
финансиране за кинематографистите. След като Ким II-ри установява ниското качеството на
филмите, произведени от неговите съграждани, през 1978 г. той разпорежда да
бъде отвлечен южнокорейския кинорежисьор Шин Сан-ок и тогавашната му съпруга
Чой Юн-хи, разказва самият Шин след бягството си от Севера през 1986 г.
Шин
разтърсва севернокорейската кинематографи с творбите си, ориентирани към
забавление. Сред тях са "Любов, любов, моя любов" от 1984 г., който
съдържа първата целувка в севернокорейски филм, и "Бягство" - екшън
от същата година, в който е показана експлозия на влак, ако се съди по
информация в южнокорейски правителствен уебсайт.
Шин
и Чой успяват да избягат по време на командирова във Виена през 1986 г., година
след като Шин приключва снимките за "Пулгасари" - научнофантастичен
филм, вдъхновен от прочутите японски филми за Годзила. "Пулгасари", в
който актьор се клатушка, облечен в костюм на чудовище, не предизвика интерес,
когато бе прожектиран през 2000 г. в Южна Корея в период на затопляне на
отношенията между двете корейски държави.
Във
филмите си Северна Корея отдавна изобразява американците като злодеи. Ролите им
се играят от корейци с грим, но понякога и от американци, избягали в Северна
Корея още през 60-те години. Четирима такива американци се появяват заедно като
злобни капиталисти и военни в лентата "Безименни герои", пропаганден
сериал в 20 епизода, заснет през периода 1979-1981 г., пише южнокорейски
правителствен сайт.
През 1978 г. започват снимките
на 20-серийния епос „Невъзпетите герои“, посветен на Корейската война. И тъй
като в страната актьорите с европеидни черти са твърде недостатъчно, всичките
четирима дезертьори са ангажирани да изпълняват ролите на противни западняци.
Дженкинс играе д-р Келтън –
американски войнолюбец и капиталист, чиято единствена цел в живота е да
поддържа огъня на Корейската война в името на печалбите на американските
производители на оръжие. За да заприлича на злодей, му обръсват темето и го
гримират обилно. Дрезнок е Артър – страховит командир на брутален
военнопленически лагер. Лари Ебшър е Карл – покорен служител на двама зли
американци, а Периш е Люис – северноирландски офицер, който дълбоко презира
окупиралите родината му британци. Ролята на Периш му носи най-големи облаги.
Накрая неговият герой получава просветление, дезертира от британската армия и
бяга в Северна Корея. Затова, когато американецът се разхожда по улиците на
Пхенян, с него се отнасят като към комунистически герой.
Киното
в една комунистическа държава, а и не само – въобще – в тоталитарната държава е
оръжие в ръцете на властите, защото то е пропаганда, която по „достоверно“ пряк
начин достига до огромни маси от народонаселението и го манипулира
непосредствено, като успехът от това е почти напълно гарантиран.
Пулгасари
е олицетворението на това, как един отявлен комунистически диктатор отдавна
претръпнал от рамките на каквито и да е закони и обществени норми, достига до
незавидни „върхове“, за да си осигури още едно, поредното удоволствие, което всъщност
не открива той, а неговият идеологически събрат Гьобелс – киното и изкуството,
което не просто възпитава, а направо внушава идеи и разбирания.
Историята
на Шин Сан-ок и тогавашната му съпруга Чой Юн-хи е само един пример, но
достатъчно показателен пример за това, как една излязла от всякакъв контрол
власт достига своите предели на арогантност и се възползва от личната съдба на
двама души, които не са граждани на Северна Корея, но са призвани да станат
такива по принуда, за да удовлетворяват физиологичните нужди на един азиатски
сатрап!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар