„ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА“ И НАСТОЯЩОТО БЪДЕЩЕ НА БПЦ-ТО НИ…!!!

Джон Стайнбек пише забележителния си роман „За мишките и хората“, като показва една изолирана, но напълно реална действителност, ужасяваща, разтърсваща, покъртителна и в крайна сметка поучителна. Хващаме се обаче за заглавието, за мишките и за хората поотделно, за да се опитаме поне да открехнем завесата на едни тайни, които сякаш подлудяват обществото ни, или поне онази част от него, която има отношение към църквата.

За какво собствено става дума?! Става дума за това, че колкото си по-шушумига, или мишка, толкова по-бързо се издигаш в църковната йерархия в системата на БПЦ. Така излиза, че колкото си по-послушко, мълчиш и не се обаждаш по никакви теми, толкова по-бързо отиваш нагоре, защото сякаш именно това се толерира в тези среди, разбира се, като направим задължителното и ясно уточнение, че има и ярки изключения от тази все пак оформила се като правило тенденция.

Странно е, как колкото си по-мълчалив, сякаш си по-качествен за заемането на дадена длъжност. Преди години така беше в БКП, или мълчиш, ако си по-тъп, или повече викаш, когато си доволно идеологически зомбиран, но и в двата случая пътят нагоре е гарантиран, защото си „полезен“ – или с тъпотата си, или със зомбираността си…!!!

Какво се случва в БПЦ? Тези дето се ослушват като мишка в трици, дето нищо не правят и нищо не предприемат по какъвто и да е въпрос и тема, се изстрелват във висините, чак до митрополит, пък и нагоре – кандидати за патриарси, а защо, ами защото се промушват между останалите тихомълком, без да ги усетят.

Така достигат до висините на църковната йерархия и не че нещо, ама на върха застават едни нищоправещи, дебилизирани и омърлушени от сивотата на собствената си безличност хора, които сухо, но достатъчно напоително се наричат просто „кадри“. А кадри в същото време не достигат, защото те са едни и същи – едните карат другите да се самовъзпроизвеждат духовно, доколкото въобще тази дума може да се употреби в такъв контекст…! Колелото се завърта и се получават едни хора-копия на циклостил, хора, от които не става и чеп за зеле, камо ли - духовни водачи, лидери и пастири….!

И нека пак да припомним, че има качествени изключения, които се открояват от това негативно правило, тук говорим за общата опортюнистична, сива маса, която плюска власт и суета, за да просъществува ден за ден…!!!

Няма да даваме примери с онези монаси, които ГОВОРЯТ в пълния смисъл на думата, онези, които имат позиция, които имат мнение, които са личности, за да не им навредим, без да искаме, но всички знаем, че ги има. Та именно те, които ГОВОРЯТ във всички смисли на думата, са потискани, те стоят йеромонаси със столетия, а някои дори и са игнорирани от църквата, при това без каквито и да било административни актове, те са уж монаси, пък не са в манастира, има такива вече дори и епископи, не са само „обикновените“ монаси!

Църквата ни сякаш се стреми към мълчание, църква на мълчанието,…..добре, но мълчанието е добродетел в служението, но в общуването извън литургията то е проява на арогантно овчедушие…! Така излиза…, защото премълчаването на проблеми, се счита за добродетелност в полза на църквата, а изговарянето на проблемите  се оказва накърняване на имиджа на църквата и дори и светотатство…!!! 

Тоест, ако си мълчиш - си добър, ако се обаждаш, игнорират те и ако си йеромонах, си стоиш такъв до края,  ако си архимандрит, те запокитват в „трета глуха“, а пък ако си епископ, просто те вземат „на разположение“, което си е нещо като едно пълно, но пък доста „качествено“ НИЩО…! Ако пък си митрополит, епархията ти се изолира, или те ползват за буфер, но тогава правата са повече, защото има и реална власт, пък и пари!

И всичко това като един цялостен и устойчив негативен процес на обща и специализирана администрация в Църквата, според някои по-запознати, по същество представлява „уверения“ път към разкола…, недай Боже…!!!

За фейсбук-групата "Православни новини"