ЦЪРКВАТА СЕ „ВДЕТИНЯВА”…!!!

Деца-монаси.
Снимка: Атанас Куцев, novinar.bg

Родната църква отново стана уникална с това, как само за месец един обикновен човек от мирянин стана монах, и малко след това и йеромонах, тоест, той вече е свещеник…!

Въобще, явно сме църквата на абсурдите. След като деца стават епископи (справка в епархията на един „определен митрополит”), защо пък и да не стават йеромонаси, също деца!?!?!?

Няма да открием топлата вода, ако припомним за онези, които вероятно са позабравили, че монашеството е преди всичко призвание. Човек става монах, не защото иска, а защото е повикан за това. Повикването не е от местната църква, нито пък от епископа, или дори и патриарха, повикването е вътрешно, духовно усещане за такъв подвиг.

Едно дете все още не е укрепнало физически, а какво да говорим духовно, за да може да понесе трудността на един такъв подвиг, който изисква наистина голямо отречение от множество съблазни, които са характерни за всеки млад човек.

Ето заради това едно дете трудно може да бъде истински монах, като разбира се не изключваме и фактът, че има изключения, при това наистина добри изключения.

До кога ще ставаме за смях пред сестрите-църкви с децата ни епископи и скандалите, които се вихрят около това, че БПЦ непрекъснато, вече сякаш целенасочено, нарушава собствените си правила и Устав…!?!?!?

Последният пример е от Троян. Монах Стефан беше постриган във Видин, пък се подвизаваше в Троянския манастир, ама брат ли е на този манастир, или не, никой не знае, май. С една дума - да влезе убитият...!!!

Едва що стана монах Стефан, разбираме, че вече е станал йеромонах…! С тези темпове, до края на годината тронът на Негово Светейшество определено ще да е сериозно застрашен, още по Рождество...!

Това не е нормално, но по-лошото е, че едва ли е само един пример. Нарушават се правилата и при избор на епископи, както дори и при избор на митрополити, че и на самия патриарх имаше брожения, как да се броят гласовете, кой за кого и т.н.!

Ние сме църквата на прецедентите, защото всяко изключение автоматично се превръща в правило, което нито е нормално, нито е канонично, нито пък е морално.

Да не говорим пък за симониите…., които сякаш са си нещо свръх естествено и дори не правят вече особено впечатление…!

Не може на 19 години да си свещеник! Та на 19 години човек все още си е дете! Може и да има изключения, но значи ли това, че в родната ни Православна църква е пълно с изключения…, нима всички на 19 години  у нас са полугении, че са готови да стават свещеници…само на 19 години…!?

Ако това е нормално за други монаси, от други вероизповедния, то значи ли, че трябва да черпим челен опит дори и в щуротиите им…?

С цялото ми уважение към избора на човек да стане монах, не мога да приема, че толкова бързо трябва да се издига „в кариерата”, защото монашеството не е професия, а призвание….при него няма работно време  - от 9 до 5 и после си пак мирянин, не, не е така…! Монашеството е за цял живот, явно, или тайно, то е вътрешен устрем, който изисква зрялост,…за да е истинско, за да е пълноценно, за да е Боговдъхновено отдаването…!

За фейсбук-групата "Православни новини"