четвъртък, 26 март 2015 г.

ИНДИАНА ДЖОУНС СЕ СРЕЩА С ЦЪРКОВНИЯ ИНДИАНА ДЖОУНС!!!


Игуменът Калистрат /блестящият актьор Гeорги Попов/ в кадър от филма "Хитър Петър" - 1960 г. 


Индиана Джоунс, както наричат археолога професор Николай Овчаров се срещна с църковния ни Индиана Джоунс – епископ Сионий Велички, който напоследък „откри” невероятни вероятности в Троянската света обител, на която е и игумен, и монах, и готвачка, и охрана, и продавач, и музеен работник, но най-вече е „регионален император”…!

Николай Овчаров ще копае в манастира, защото най-новата приумица на великия Велички епископ е, че манастирът не е от 1600 г., а е строен през 10 век…! На какво се основават обоснованите предположения на епископа? В църквата имало капители, които били от 10 век! А щом има капители от 10 век, значи манастирът е строен тогава: „Имаме капители от 10 век, както и културни пластове, свидетелстващи, че обителта ни е построена или от цар Симеон Първи, или от неговия син Петър Първи”, смята епископ Сионий.

Нека приведем един елементарен пример. На път за светилището „Татул” в Родопите, попаднахме на старо корито от камък, поставено пред чешма в селото. Коритото очевидно е „добито” от светилището, от местните хора, защото преди „Татул” да придобие такава известност, местността е била ползвана от местните за добив на камъни. Та това корито, което по всяка вероятност е от времето на траките, днес е корито на съвременна чешма. Фактът обаче, че въпросното корито е от тракийско време, не означава непременно, а в случая определено не е така, че и чешмата е построена от траките…! Това поне е сигурно, защото надписът на чешмата е на съвременен турски език!

Съществува писана история на Троянския манастир, която е от епископ Харитон, от ХХ в., където се казва, че обителта е от 1600 г. На това място е имало друг манастир, но настоящият определено не е от 10 век. Новата църква е строена в 1836 г., след като старата, която била дървена, е премахната, защото отесняла за многото монаси и миряни. Престолният камък обаче е запазен и на него е правен водосвет на Рождество Богородично – старият храмов празник.
Сега обаче този стар престол го няма! Няма я и икона от Захари Зограф, която е след втората порта на манастира, в ляво! Изчезна и иконата „Успение Богородично” от църквата, която беше поставена с одобрението и благословението на последните ни двама патриарси – Максим и Неофит! Изчезна и надписът за Левски от входа! Вместо това „византийското” в епископа заговори, не, ами закрещя. Манастирът не бил от 1600 г., ами бил от цар Петър І…!

По нашите земи се откриват какви ли не останки от кое ли не време. От тук са минавали всички велики цивилизации и техните армии. Това е причината да имаме артефакти от най-различни епохи. Много пъти пластовете се смесват така, както в Истанбул например, част от стените на Константинопол днес все още стоят, а до тях са залепени стените на нови сгради. Така императорските стени крепят съвременни домове!

Тук обаче не е така, защото всички знаем, че по времето на османското владичество, или турско робство, но не и присъствие, църквите, които сме строяли са били вкопани.

Едва ли при османското нашествие на Балканите, башибозуците са оставили един манастир да „стърчи” и да им”боде” очите…! Още повече, че не е запазено нищо, ама абсолютно нищо, като архитектура, от времето на Първото, че дори и от Второто български царства /империи/.

Как така не е запазен дворецът на Симеон, или златната църква, поне конюшните на царя да бяха запазени, но видите ли, Троянският манастир от 10 век бил запазен и възстановяван…! Това е колкото нелепо, толкова и смехотворно по детски!

По билото на планината Чепън, недалеч от София са намерени много останки от римски стели. Там е минавал римски път. Много от местните хора са се „сдобили” с такива стели и са украсили домовете си с тях. Е, това означава ли, че домовете им са от римско време….!?  По същия начин, ако църквата на Троянския манастир е украсена с някой капител, който е от Средновековието, то това не означава непременно, че и целият манастир е от Средновековието!
Ако някой има амбиции да се изживява като византийски император, то не е нито мястото, нито времето!

Разбира се, че ни се иска и ние да имаме поне нещичко запазено от времето на Средновековието. Разбира се, че това би било национална гордост, но, когато няма, няма. Имаме само запазени основи, но цялостна архитектура уви, нямаме! Това обаче не ни дава нито причина, нито повод да си измисляме такава. Историята и помощната историческа дисциплина археология, са точни науки, почти колкото математиката. Ако едно нещо го има, значи го има, ако го няма – просто го няма…! Иначе рискуваме да изпаднем в ситуацията на великия морски пътешественик Тур Хейердал. Когато го събудили на лодката и му показали една риба, с въпроса, каква е тази риба, той казал: „Няма такава риба..!”.


А ако епископ Сионий е решил да прави нов манастир, какъвто вече е Троянският, то тогава нека поне уважава реалната история, която е доказана, ясна и изследвана. Останалото са митове и легенди, хитроумни прийоми за привличане на повече клиенти, но не и миряни. Така се печели публика, но не се печели паство…! 

За фейсбук-групата "Православни новини"

Няма коментари: