ОТЕЦ ГРИГОРИЙ: НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ТОЛКОВА МНОГО ХОРА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПОКРИВ

Снимка: Ина Попова и Българска патриаршия

Биографично каре

Отец Григорий /Григор Димитров/ е син на отец Иван от Нови хан. Той поема приюта от своя баща и се надява да получи благословията на Софийската митрополия, за да го приемат хората и за да има статут. Това би му позволило да свещенодейства и да продължи успешно делото на отец Иван, който през годините стана синоним на благочестие, състрадателност и благотворителност – качества, които сякаш позабравихме напоследък. Припомняме си ги за съжаление около събития, като потопа в Добрич и „Аспарухово”. 

-         Отец Григорий, какво наложи смяната в управлението на приюта в Нови хан, уморен ли е Вашият баща – отец Иван, или просто Вие като по-млад и енергичен поемате неговото дело?

-         Реално баща ми все още си е титуляр и той остава титуляр  на фондацията. Моето желание, преди да поема аз делата на баща ми е да получа заповед от българския патриарх и софийски митрополит Неофит. Така ще получа благословение да свещенодействам и аз в Нови хан, а и хората да ме опознаят и по този начин да изградя доверието към мен с годините на служение. Отец Иван ще прекарва повече от времето си в село Якимово. Там той закупи къщички. Ще идва и при нас, защото той си е лицето и идеята на този дом.

-         Очаквайки назначение от Софийската митрополия, какви всъщност са взаимоотношенията между приюта в Нови хан и митрополията, помагат ли Ви и как и с какво?

-         Слава Богу, отношенията ни са много добри. Патриарх Неофит ни посети на Велики четвъртък преди Великден тази година. Даде своя пастирски благослов. Неговото присъствие е чест за нас, защото ни окуражи.

-         А помагат ли Ви с нещо от митрополията?

-         На нас ни е достатъчно да ни дават кураж. Ние не разчитаме на Софийска митрополия да ни финансира. Достатъчна ни е моралната подкрепа от тях. Приютът се издържа единствено от дарения от българския народ. Хората, като знаят, че Софийска митрополия стои зад нас и ни подкрепя, това е достатъчно, защото означава, че сме оправдали доверието.

-         Когато поемете изцяло приюта, какво ще промените и ще промените ли нещо там?

-         Всичко си е влязло на мястото. Едва ли ще се налага аз да правя някакви реформи.

-         Каква ще бъде първата Ви стъпка като домакин в приюта?

-         Най-вече бих искал да укрепя сградния фонд. Първите сгради от първия етап на строителството вече имат нужда от ремонт на покрива. Целта ни е тези, които живеят при нас, а и тези, които идват ежедневно, да се чувстват уютно. Бихме се опитали да участваме и в някоя от европейските програми. Не съм се интересувал, но не мисля, че ще намерим съдействие, защото тези програми не касаят дейността на такива домове.

-         Отец Иван имаше известни проблеми с общинските власти, това което виждахме отстрани беше, че властите му пречат, Вие как ще работите с тях?

-         Те си подадоха ръка. Проблемите ни бяха в това, че бюрокрацията е твърде голяма. Моята цел е да имам одобрението на всички власти и на Софийската митрополия. Не искам да имам пререкания с никого. Надявам се занапред да работим добре с местната власт.

-         В приютите ще приемате ли бежанци, тоест, имате ли готовност и възможност за това?

-         През годините при нас е имало хора, които са били с чужда вяра, дори и чужденци, особено по времето на войната в бивша Югославия. Имаше няколко сърби и една студентка от Етиопия. Това обаче бяха хора, които имаха документи за пребиваване в страната и разполагаха с всички разрешителни. Не приемаме хора без документи и без да сме запознали местното полицейско управление за тяхното пребиваване. Можем да приемем един-двама души бежанци, защото всичко при нас е запълнено. Връщаме дори и българи. За да приемем бежанци обаче, това изисква те да имат всички документи и разбира се, ще отчетем мнението на местното население, както и хората, които вече живеят при нас. Но капацитетът ни дава възможност да приемем не повече от един-двама, най-много трима души. Не съм очаквал, че в България има толкова много хора, които се нуждаят от покрив над главата си и от помощ.

-         От какво най-много имате нужда и какво може да се промени, за да може да помагате на повече хора?

-         Не можем да приемем всички нуждаещи се в България, за съжаление. Двора на храма вече е запълнен изцяло. Имало е случаи, когато в стая, пригодена за двама души, спят двойно повече, временно разбира се. Не бих искал така да наблъскваме хора, само и само да приемаме нови. Всичко трябва да има разумна граница.

-         Хората при Вас за известно време ли обитават приюта, или за постоянно?

-         Имало е всякакви случаи. Идвала е непълнолетна майка. Такова момиче не можем да изгоним, защото няма къде да отиде. Хора са идвали и временно да им помогнем, да ги настаним. Такъв е случаят с младо семейство от Североизточна България. Настанихме ги за кратко, после получиха апартамент във Варна и заминаха след една година.

-         Какво бихте казали на българите днес?

-         Може и да звучи клиширано, но аз много се дразня, когато у хората липсва любов, а в тях надделява злобата и завистта. Когато загърбим това, тогава може би и ние като народ ще станем по-добри. За мен това е принцип!