"Шир-потреба" в императорско пурпурно!

Снимка: top.rbc.ru

Испанският крал Хуан Карлос абдикира в полза на сина си Фелипе. В същото време, протестиращи се събраха и поискаха отмяна на монархията. Хората се организираха в социалните мрежи, но протестираха не само в Мадрид, Валенсия и Барселона.  Протести имаше и в 30 града на Европа и Латинска Америка.

76-годишният крал леко се поокъка, когато отиде на лов за слонове в Ботсвана, докато страната му беше пред фалит. Появиха се информации, че имал любовница, че имал извънбрачни деца и т.н., и т.н.. С една дума монархията се клати, ама се клати повече от гондолата в лунапарка...! Все по-често ставаме свидетели на абдикации на европейскси монарси, които се отказват от престола в полза на наследниците си, както това стана в Холандия с кралица Беатрикс, миналата година. Сега е наред Испания, Британската Елизабет ІІ още се чуди, но вероятно има резерви, особено пред перспективата една „камила“ да стане „кралица“...! А някои коментират, че иначе хубавата главица на Кейт, все още е твърде мъничка за короната на Британската империя, кой знае, може и да порасне,...Кейт, не короната...! 

Всъщност, традицията е нещо, което отдавна не е онова, което е. Тържественото посвещаване с меч от страна на кралицата на рицаря вече е един романтичен, но силно осредновековен ритуал, нещо, което може да просълзи някой умилен военен пенсионер, но не и съвременния енергичен и работещ човек. Той няма нужда от ритуализация на ежедневието, защото няма необходимост от стимулиране на родолюбивата му G-точка. Съвременният глобализиращ се свят няма нужда от сакрализиране на практики, които имат за цел само и единствено изкуствено институционализиране на нещо, което в условията на действаща демокрация прилича повече на дисектирана мишка в спиртен разтвор. 

Вероятно възрастните монарси се опитват, като издигат на трона наследниците си, да благоразположат по-младите и активни хора към института на монархията, но, уви, оказва се, монархията вече не е актуална, поне в Европа...!

Именно в условията на демокрация, където гражданското общество избира по собствена воля, или поне така се предполага, монархията е романтичен анахронизъм. На никого не е нужно едно „осветено“ семейство, което по незнайно какви причини да наследява власт, колкото и тя да не е реална, а само представителна. 

Преди векове, когато се е смятало, че властта произлиза от Бога, когато владетелят е бил сам той Бог, а по-късно - негов представител, тогава вероятно властта е било необходимо да е остойностена като монархическа, за да може Божественото начало да осигурява приемственост, наследственост и подчиненост, каквато е била идеята на властта тогава. 

Днес, в съвременния свят, този тип овластяване на едно семейство е излишно, но и донякъде разточително, защото същото това кралско, или царско, или императорско семейство, получава пари от бюджета на държавата, за да се издържа и да „блести“ в прекия и преносния смисъл. 

И какво като Елизабет ІІ блести и в Канада, че даже и в Австралия...!? Какво печели от това обикновения лондончанин, например, дали социалните му осигуровки са по-високи от това, не, напротив, може би дори са по-ниски...? 
Традиционните практики са едни обикновени "ритуали за дъжд“, това са монархическите деятелности в рамките на овластеността им в съвременния свят. 

Дори и като представителна функция, една кралица на 100 години, или крал, по-скоро изглеждат като почетни актьори, нежели като достолепни владетели. Да ме прости Стоянка Мутафова, ама кралица Елизабет ІІ много ми напомня за нея, нищо лошо и нищо лично...! Просто нашата Стояна е малко по-енергична, по-балканска, по-невъздържана, иначе и тя може да ни помахва високомерно с бяла ръкавица и кошница с пера на главата си от някой шикозен "Ролс Ройс", минавайки бавно по семплия остатък от жълтия паваж на някой централен софийски сокак...! 
Разбира се, дължим уважение на тези хора, защото мнозина от тях са наистина достойни, изключително добре възпитани, образовани и добри управници, но сякаш историята се случва със своите традиционни фигуранти, а съвременната история изглежда някак странно с едни баби и дядовци, на чийто глави стои огромна скъпа и блестяща корона. В ХХІ в., това повече прилича на театър на абсурда, отколкото на действаща политическа традиция, която има активна обществена, социална и политическа функция, ако за последното не изключим разбира се, често силно интригантските афери, в които се замесват някои монарси. Те просто няма какво друго да правят, завалийте и си се забавляват по този начин...! Само че политиката не е забавление, а институтът на властта не е сакрализиран до степен на угнетяваща масова психоза, та заради това, съвременната монархия някак е твърде стиропорена, като "Made in China", скърца на плебейска "шир-потреба", облечена в императорско пурпурно...! 

За novinite.bg - частично