Много
хора напоследък описват живота на покойния български патриарх Максим. Всички
наблягат на неговата скромност, смиреност, което е нещо изключително. Богослови
твърдят че този патриарх е бил патриарх за пример, който се е различавал от
останалите духовници именно със своята духовна издигнатост.
Той
е избран за патриарх с одобрението на Комунистическата партия, а не с
подкрепата. Той не е кандидат на БКП за патриарх, такива са, оказва се
митрополитите Филарет, Калиник и Ниокодим Сливенски. Максим е разглеждан от
комунистите като безобиден, което за онези години на практика е нещо като
признание, че е бил добър монах по сегашните и истински правила и причини.
Максим не е разглеждан от тях като техен идеен съмишленик.
Основният
довод на така алтернативния Синод преди години беше именно това, когато искаха
да отстранят патриарха от престола му, че е избран от комунистите.
Митрополит Пимен обаче оказва се е бил много по-близък до комунистическата партия, отколкото е бил самият патриарх Максим и това се доказва от излезлите вече документи, разсекретени от тайните служби и архивите.
Максим
е бил разглеждан като безобиден именно заради тази своя кротост и смиреност,
отдаденост на вярата, на Бога и на Църквата. Той не е представлявал заплаха за
БКП, никога не е заставал никога яростно против БКП.
Да
вземем за пример Йосиф Варненски, когато е бил на лечение в Карлови Вари, е бил
запитан от западни журналисти, дали има религиозна свобода в България. Той
отговорил, че няма такава и след това му е забранено да напуска територията на
страната. Митрополит Андрей Велички също е бил открито против БКП и умира при
загадъчни обстоятелства. Тези, които яростно са заставали против БКП са били
отстранявани. Един от яростните антикомунисти е и Йосиф Варненски, който също е
репресиран от комунистите, защото те не са приемали някой директно да застане
срещу тях. Единственият начин е бил бавно и полека, деликатно да се действа, за
да се постигне нещичко, макар и малко, но все пак нещо.
Патриарх
Максим е разбрал, той е прозрял, че не може да се бори открито с
комунистическата партия, а трябва да се действа с кротост и такт. Такава е била
политиката на руските патриарси Помен и Алексий I. Те не са се конфронтирали пряко с
КПСС в СССР, а с кротост са успели да постигнат многоу, особено по времето на
Леонид Брежнев, и са успели да възстановят донякъде Руската православна църква.
Патриарх
Максим взема идея от тях имено, как да действа в условията на атеистичен
комунистически, мракобесен режим. Той постига много, защото по негово време в
манастирите има много монаси и монахини и е имало наистина духовен живот. Не се
е симулирал такъв. Митрополитите ,които реално са били близки до БКП, като
Калиник, Пимен, Никодим Сливенски, Филарет Видински…, техните епархии изпадат в
ситуация или да останат без духовници, или с твърде малко такива. Така е бил и
дядо Стефан Търновски, който комунистите много са мразели, защото е
ръкополагал, въпреки ограниченията. Когато той умира той оставя едно духовно
наследство, което и до днес крепи епархията, толкова е огромна неговата
дейност. Тези духовници, които митрополит Стефан е създал през 80-те и началото
на 90-те години, те са все още живи, възрастни са, но ги има. Сега
ръкоположенията са в пъти по-малко дори от тогава, от онези страшни години,
когато въпреки ограниченията и страхът от репресии, ръкоположенията са били
повече.
Старите
митрополити са се борили да им се разрешава да ръкополагат свещеници, защото те
са ставали през дирекцията, която е отговаряла за Църквата. Всичките онези
митрополити, които са успявали през онези години да направят нещичко, са го
правили на базата добри лични контакти с директорите на Дирекцията по
вероизповеданията и под никаква друга форма. Който е тръгвал с рогата напред,
той е срещал жестока съпротива, репресии и дори и смърт. Ето тук е голямото
постижение на патриарх Максим, който кротко и без настояване постига повече
отколкото ако беше застанал на нож срещу всевластната тогава БКП.
За фейсбук-групата "Православни новини"
Няма коментари:
Публикуване на коментар