Един
от най-големите военни специалисти на Византийската империя – генерал
Велизарий, е роден в Сапарева баня. Той е живял между 500 и 565 г., по времето
на емблематичния император Юстиниан I Велики.
По това време Сапарева баня се е наричала Германея.
За
събитието черпим сведения от издигнат жертвеник в църквата „Св. Никола“ в
малкото градче. В градината са открити останки от укрепената част на
ранновизантийската Германея – гранитни колони, постаменти, саркофаг и жертвеник
с латински надпис. Намерени са и останки от бойници от източната порта,
намираща се на 500 м. в посока Запад.
Големият
византийски историк, автор на „Тайната история“ – Прокопий Кесарийски пише за
Велизарий, че е с тракийски произход и
произхожда от Германея, която лежи между
Тракия и Илирик. В продължение на 20 години Прокопий е личен секретар на
генерала , който заема поста
магистър на войната едва на 25 години.
Тази
длъжност всъщност е равна днес на министър на отбраната/войната и тогава е една
от най-висшите длъжности във византийската администрация.
Велизарий
е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от
най-известните пълководци в историята въобще. Той е основният изпълнител на
амбициозния проект на византийския император Юстиниан I да завладее отново
голяма част от Западната Римска империя, загубена почти век по-рано.
Една
от постоянните особености на кариерата на генерал Велизарий е провеждането на
военни операции в условия на частично или пълно отсъствие на помощ от страна на
императора. Независимо от това обаче, благодарения на военния си гений, той
постига забележителни успехи. Големият наш византолог проф. д-р Георги Бакалов
умишлено поставяше пред името му званието „генерал“, защото като пълководец,
той непремено е имал военно звание, защото е командвал цялата византийска
войска – и пехотата, и флота, и специализираните части, защото дори и тогава е
имало силови спецчасти, които са изпълнявали специфични и в техническо, а и в
чисто организационно отношение, задачи.
От
ранна възраст Велизарий е войник във византийската войска, като служи в личната
гвардия на император Юстин I. След смъртта му през 527 г., новият император,
Юстиниан I, назначава Велизарий за командващ източната армия със задача да се
справи с набезите на Сасанидското царство. Той доказва, че е способен и
ефективен пълководец, побеждавайки превъзхождащата персийска армия,
благодарение на способностите си.
През
юни 530 г., под негово ръководство византийската армия побеждава сасанидите в
битката при Дара. През 532 г., той е старшият офицер в столицата на империята
Константинопол, когато избухва въстанието Ника, което едва не довежда до
свалянето на Юстиниан Велики от трона. Велизарий, с помощта на военния магистър
на Илирия Мунд, потушава брутално въстанието, при което, по някои сведения,
загиват 30 000 души.
През
562 г. Велизарий е съден в столицата по обвинение в корупция. Обвинението
вероятно е изфабрикувано и съвременните изследователи дори предполагат, че
заклетият му враг и бивш секретар, Прокопий от Кесария, е бил и съдия по този
процес. Велизарий е признат за виновен и е хвърлен в затвора. Император
Юстиниан обаче го помилва, заповядва да бъде освободен и го връща в
императорския двор под свое покровителство.
Велизарий
и Юстиниан умират достойно с няколко седмици разлика във времето, през декември
565 г. Велизарий вероятно завършва живота си в своето владение Руфиниане в
предградията на азиатската част на Константинопол и може би е погребан в една
от двете местни църкви, вероятно „Св. Св. Петър и Павел“.
Партньорство
на генерал Велизарий и император Юстиниан Велики довежда до увеличаването на
размерите на империята с 45%, което оставя трайни следи в историята не само на
ромейската империя, но и на Балканите като цяло. А за Германея, днешна Сапарева
баня, остава гордостта, че е дала на света такъв велик пълководец.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар