ЛЪВОВ МОСТ-ПАМЕТНИЯТ МЕМОРИАЛ НА СОФИЙСКИТЕ КНИЖАРИ

Лъвов мост в София  е едно от местата, натоварени с много транпортен трафикa, но и с много история. Известен още като  „Шарен мост“, той е свързан с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Той става известен сред шопите като „шашавия Халил“. Изкупувал слама от селяните, като плащал доблре и те му се чудели, защо си дава парите за това. Следващата година обаче се случило така, че нямало достатъчно слама и същите тези селяни изкупували обратно собствената си слама, разбира се, на по-висока цена. За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, Халил съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. Днес тези надписи не са съхранени.

Малцина знаят, че малко преди Освобождението в София са обесени четирима софийски книжари. Петият се спасил по чудо.

В местността „Капана”, близо до дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за село Бистрица, е обесен бистричанинът Никола Крушкин-Чолака. Книжарят Георги Стоицев увисва на бесилото на „Шарен мост”– оттам очаквали руските войски, а техния сътрудник Киро Селянина пък обусили на Конски пазар.

Никола Крушкин се захваща с книжарлък, след като вече се е размонашил. Той е съратник на Левски в Софийско. Той е наричан още „Шопският апостол“, роден е през 1836 г. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Самият Никола отговаря пред тайния революционен комитет в София за три манастира. Между тях е и Драгалевският. Именно Никола е деецът из Шопско, който развежда Левски, облечен ту като дървар, ту като въглищар.

Негов пръв помощник е Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт в храм в София. Песните му са хайдушки. И именно те го пращат на бесилото.

Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е пътуващ книжар, но държи и бакалски дюкян с книжарница кафене.

София е единственото селище в поробена България, където книжарите имат своя „Завера”. Това се дължи най-вече на Никола Крушкин.

Някъде между 1876 – 1877 г. Стоян Табаков и Никола Вардев започват разпространяването на „Народна песнопойка” със стари хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Крушкин, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев.

В конака пристига донос срещу книжаря Георги Стоицев. Той бил на път. Историята нататък накратко е следната: залавят го около Радомир. Вместо да хвърли обаче песнопойката в огъня, той си хвърлил тескерето. Песнопойката била заловена от преследвачите. При разпита в София Георги Стоицев отрича абсолютно всичко, но съдът успява да разбере от майка му, че песнопойките се разпространяват не само от него. Арестуват и останалите. Присъдата е смърт чрез обесване.

Никола Крушкин е обесен пред книжарницата му. Неговите думи пред бесилото били: „Аз роб ще умра, но българският народ свободен ще живее!”. Трупът му още не е изстинал, когато освободителните войски вече са до София, уви, шансът на осъдените е бил буквално въпрос на часове. Георги Стоицев е обесен при „Шарен мост”, а Киро Геошев – на Конски пазар.

След Освобождението, възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването, предлага на мястото на някогашния Шарен мост да се изгради паметник на обесените книжари. Това е днешният Лъвов мост, на който лъвовете символизират четиримата обесени от турците българи книжари.

Лъвов мост преди и сега

Лъвов мост е дълъг 26 м. и е широк 18,1 м.. Има два отвора по 10 метра и канделабри над средните отвори. Изпълнител на проекта е „Тодор Велян и сие“, пише Димитър Пенев в книгата си „Спомени“. Проектът се реализира  под ръководството на инж. Конт, за когото подробно пише и списание „Светлина“, където е отпечатана една от първите фотографии на моста. Бронзовите лъвове са изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“ и са поставени на моста през 1891 г.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава). Едва в днешно време този проект и поне част от идеята са доразработени  мястото придобива вид, какъвто е бил планиран в онези години.

Чудото в храма „Свети Спас“

„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е православен български средновековен храм, чиито останки днес са в центъра на София, до пл. „Св. Неделя“ в сутерена на „Булбанк“.  Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан още Киро Кафеджи, е обесен при порутения стар олтар на църквата. Киро е погребан над стария олтар на храма. След обесването там три вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на в-к „България“ в София