четвъртък, 23 ноември 2017 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ СА СЕ ЖЕНИЛИ С УНИФОРМА

Облеклото на военнослужещите е въпрос на гордост и уважение

Не можем да поставим униформата от ВВС пред тази от Сухопътни войски, или пък – от Военноморските ни сили, например. Униформата е и костюм и това се доказва от един много ясен факт. Една кратка разходка из старите албуми ни показва, как в не толкова далечното ни миналои военнослужещите са присъствали на официални ритуали – сватби, кръщенета, дори и погребения, не с обикновен костюм, а със собствената си военна униформа. Тя е представлявала официална дреха, с която служещите са уважавали важните събития в живота и в бита в обществото ни в онези години.

Носенето на униформата на такива мероприятия се наблюдава предимно при по-високите чинове – от подполковник нагоре. В същото време обаче още по-старите снимки ни показват, как преди 9 септември 1944 г., военнослужещите носят униформите си на същите събития дори и с чин подпоручик, да речем. Това отново ни показва уважението и към службата, и към униформата, която се пирема за официален костюм, а и - уважение към събитието, на което се присъства.

Военните и преди 9 септември 1944 г., а и след това в значителна степен, са се женили дори с униформите си.

Престижа на военната професия

 е бил толкова висок, че униформата не се е приемала за работно облекло, а напротив, считала се е за официално облекло, което непремено носи статут, а този статут се демонстрира с гордост и уважение.

Днес обаче униформата сякаш се превръща в работно облекло. Много от военнослужещите ни отиват на работа в цивилно облекло и се преобличат на работното си място. Дори по-високите чинове като полковник, а даже и генералите, поне тези, които не ползват служебни автомобили, сякаш избягват да носят униформата си, докато отиват на работа, камо ли пък да се оженят с униформа. Това сякаш днес се приема за липса на вкус, липса на други

официални дрехи.

 Разбира се, времената, за които стана въпрос по-горе са отминали отдавна и няма как да сравняваме носенето на униформата тогава и сега.

Въпреки това обаче, прави впечатление, че човек трудно може да срещне по улицата един дори и бригаден генерал с униформа. А униформите ни са красиви. Ако се вгледаме в униформите на други държави, дори и на някои съседни на нас, нашите униформи, особено пък генералските ни, но далеч не само те, са съобразени с доколкото е възможно с условни модни тенденции, защото това все пак е униформа. Особено силно това се наблюдава при

военноморските ни униформи,

 но има нововъведения и в останалите, които отдавна не са онези строги и почти предвоенни униформи, каквито до голяма степен бяха някога.

И въпреки това, тогава като че ли униформата беше по-носена, по-уважавана и по-предпочитана. Да, времената бяха други, онази модна стилистика отдавна вече е забравена, но както добре знаем, модата е като колелото, всичко добре забравено отново идва на мода, защото процесът се върти и понякога се припокрива. Възпроизводството не е едно към едно, но принципите, а понякога дори и

детайлите са почти напълно идентични.

Да си военен в годините преди Втората световна война, а и след нея, е било и е въпрос на чест, на професионален престиж, на успешна кариера, на гордост, на себеуважение и на обществено уважение. Носенето на униформата е израз именно на всичко онова, което съчетава в себе си реализацията на националните ни идеали, постигани с победите на бойните полета.

Шапките са символ на престиж и обществено положение

Фуражката като съставна част от униформата, винаги е присъствала в бита на военнослужещите. На всички е известно, че без фуражка, не можеше да се отдава чест с вдигане на ръка. Фуражката заема свое собствуно и особено място в живота на военнослужещия, но и в жимота на българина въобще. Прави впечатление, че фуражки носят преди 9 септември 1944 г. почти всички гимназисти. Това е част от ученическата униформа. 

Фуражката, шапката въобще е много важен елемент от облеклото на българина в онези години. Старите снимки ни показват българските държавни мъже, които винаги са облечени стилно и непременно на главите си носят цилиндър. Това е въпрос на престиж, на статут, на обществено положение. Фуражката е онова нещо, което ако се отнеме от бита на българина в 30-те години на миналия век, например, това е почти равносилно на масовото обръсване на брадите на руснаците от цар Петър I.

Да не си със шапка е все едно днес да излезеш на улицата по бельо. 


За в-к "БА"

Няма коментари: