Облеклото
на военнослужещите е въпрос на гордост и уважение
Не
можем да поставим униформата от ВВС пред тази от Сухопътни войски, или пък – от
Военноморските ни сили, например. Униформата е и костюм и това се доказва от
един много ясен факт. Една кратка разходка из старите албуми ни показва, как в
не толкова далечното ни миналои военнослужещите са присъствали на официални
ритуали – сватби, кръщенета, дори и погребения, не с обикновен костюм, а със
собствената си военна униформа. Тя е представлявала официална дреха, с която
служещите са уважавали важните събития в живота и в бита в обществото ни в
онези години.
Носенето
на униформата на такива мероприятия се наблюдава предимно при по-високите
чинове – от подполковник нагоре. В същото време обаче още по-старите снимки ни
показват, как преди 9 септември 1944 г., военнослужещите носят униформите си на
същите събития дори и с чин подпоручик, да речем. Това отново ни показва
уважението и към службата, и към униформата, която се пирема за официален
костюм, а и - уважение към събитието, на което се присъства.
Военните
и преди 9 септември 1944 г., а и след това в значителна степен, са се женили дори
с униформите си.
Престижа
на военната професия
е бил толкова висок, че униформата не се е
приемала за работно облекло, а напротив, считала се е за официално облекло,
което непремено носи статут, а този статут се демонстрира с гордост и уважение.
Днес
обаче униформата сякаш се превръща в работно облекло. Много от военнослужещите
ни отиват на работа в цивилно облекло и се преобличат на работното си място.
Дори по-високите чинове като полковник, а даже и генералите, поне тези, които
не ползват служебни автомобили, сякаш избягват да носят униформата си, докато
отиват на работа, камо ли пък да се оженят с униформа. Това сякаш днес се
приема за липса на вкус, липса на други
официални
дрехи.
Разбира се, времената, за които стана въпрос
по-горе са отминали отдавна и няма как да сравняваме носенето на униформата
тогава и сега.
Въпреки
това обаче, прави впечатление, че човек трудно може да срещне по улицата един
дори и бригаден генерал с униформа. А униформите ни са красиви. Ако се вгледаме
в униформите на други държави, дори и на някои съседни на нас, нашите униформи,
особено пък генералските ни, но далеч не само те, са съобразени с доколкото е
възможно с условни модни тенденции, защото това все пак е униформа. Особено
силно това се наблюдава при
военноморските
ни униформи,
но има нововъведения и в останалите, които
отдавна не са онези строги и почти предвоенни униформи, каквито до голяма
степен бяха някога.
И
въпреки това, тогава като че ли униформата беше по-носена, по-уважавана и
по-предпочитана. Да, времената бяха други, онази модна стилистика отдавна вече
е забравена, но както добре знаем, модата е като колелото, всичко добре
забравено отново идва на мода, защото процесът се върти и понякога се припокрива.
Възпроизводството не е едно към едно, но принципите, а понякога дори и
детайлите
са почти напълно идентични.
Да
си военен в годините преди Втората световна война, а и след нея, е било и е
въпрос на чест, на професионален престиж, на успешна кариера, на гордост, на
себеуважение и на обществено уважение. Носенето на униформата е израз именно на
всичко онова, което съчетава в себе си реализацията на националните ни идеали,
постигани с победите на бойните полета.
Шапките
са символ на престиж и обществено положение
Фуражката
като съставна част от униформата, винаги е присъствала в бита на
военнослужещите. На всички е известно, че без фуражка, не можеше да се отдава
чест с вдигане на ръка. Фуражката заема свое собствуно и особено място в живота
на военнослужещия, но и в жимота на българина въобще. Прави впечатление, че
фуражки носят преди 9 септември 1944 г. почти всички гимназисти. Това е част от
ученическата униформа.
Фуражката, шапката въобще е много важен елемент
от облеклото на българина в онези години. Старите снимки ни показват
българските държавни мъже, които винаги са облечени стилно и непременно на
главите си носят цилиндър. Това е въпрос на престиж, на статут, на обществено
положение. Фуражката е онова нещо, което ако се отнеме от бита на българина в
30-те години на миналия век, например, това е почти равносилно на масовото
обръсване на брадите на руснаците от цар Петър I.
Да
не си със шапка е все едно днес да излезеш на улицата по бельо.
За в-к "БА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар