Паметникът
пред централата на социалистическата партия беше боядисан. Това сякаш вече
стана мода! Оказа се, че има дори арестувани. В същото време, студенти отидоха
да изразят подкрепата си за задържаните, пред Трето районно управление на
полицията, а възрастни хора отидоха да пазят паметника на съветската армия, за
да не го превърнат и него в сурогатно изкуство с метален вкус.
С
една дума, „художествен” патос с ядрен заряд обхвана обществото ни напоследък.
Боядисваха „Братската могила” в София, намятаха Альоша в Пловдив с червен плащ,
а сега и това!
Истината
обаче е, че за пореден път има студентска стачка, за пореден път някой се гаври
с паметници, но и за пореден път това е категоричен израз на определено
отношение към управлението на страната. Когато се градеше най-новата ни
демокрация, патосът „отвя” гробницата-мавзолей на другаря Димитров, днес цунамито
на прехода доведе до арт-протест – ерго, гавра, но и позиция, която се превръща
в поизкривен постмодернистичен рефлекс на градския либерализъм.
Арестите
тук са комично-романтична архаика, защото уважението към миналото е ерзац на зрелостта
на едно общество, но не и на нашето, поне все още не…! А паметниците – те са
сенчести спомени за сиропираното бъдеще, но…идват от миналото!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар