Метин Казак: ЕС е цивилизационният избор за Украйна

Метин Хюсеин Казак е български политик и евродепутат от ДПС. 
Следва медицина 2 години във Варна. Със стипендия на френското правителство, следва международно право в Бургундския университет, Дижон с брат си близнак Четин. След дипломирането си специализира във Франция, Турция и САЩ.
След завръщането си в България е на стаж в Президентството. Метин Казак работи като експертен сътрудник към кабинета на министъра без портфейл Александър Праматарски. От 20 април 2005 г. до 20 май 2007 е заместник-омбудсман на Република България.

Г-н Казак, как оценявате събитията в Украйна, наблюдава ли се завой към Русия и каква е причината за това?

Това развитие на нещата не беше крайно неочаквано, ясно беше че, Русия, от както започнаха преговорите за включване на споразумение за асоцииране, съчетано със споразумение за свободна търговия между Украйна и ЕС, оказва извънредно силен натиск върху Украйна, да се откаже от тези си намерения и по-скоро да се присъедини към така наречения митнически съюз на Русия и още две бивши съюзни републики. Така тя се надяваше да отклони Украйна от проевропейската й ориентация. Именно в тази връзка, преди известно време Русия започна една търговска война с налагане на санкции на украйински износители за Русия и специално в доставките на газ, където по същия начин, натискът към Украйна е много силен. За Украйна, Русия е основен търговско-икономически партньор. Няма как този натиск да не успее. Това все пак е един избор, който управляващите не би трябвало да правят сами, защото това касае цивилизационната ориентация на Украйна, това трябва да е цивилизационен избор. Почти цялата опозиция подкрепя европейския път на развитие на държавата. Все още обаче вратите на ЕС не са затворени за Украйна.

Какво беше постигнато до момента?

Постигнато е много. Същинските преговори бяха приключени и се очакваше да се вземе само политическо решение, което беше свързано само с положението на Юлия Тимошенко. Там имаше постигната почти договорка между представители на Европарламента, които усилено преговаряха с Украйна и със смата Тимошенко, за постигане на компромис, за изпращането й на лечение в Германия, което беше едно от най-важните условия за да бъде одобрено това споразумение.

Защо не се случи това?

Украинското правителство не успя да намери достатъчно сили, за да потуши първо притеснението си от евентуален компромис по случая „Тимошенко“ във вътрешно-политически план и от друга страна – да омаловажи и потуши силния и дори агресивен натиск на Русия. Знаем, че управляващата партия на регионите е силна именно в рускоговорящите райони на Украйна, където натискът също е много силен. Очаквам постигнатото между ЕС и Украйна да не остане напразно и да се потърси компромис, за да може Украйна да остане на пътя на проевропейската си интеграция. Всичко зависи от близкото бъдеще.

Ако все пак се продължат преговорите с ЕС, това как ще се отрази на търговията на Украйна с Русия?

Имахме делегация на фракцията на либералите и демократите в Украйна, преди около няколко седмици. Аз също зададох този въпрос на високопоставените представители на правителството. Техните уверения бяха, че преговорите с ЕС не би трябвало да повлияят на отношенията с Русия. Това, което е ясно е, че няма как, ако Украйна се присъедини към митническия съюз с Русия, Казахстан и Беларус, това да не се отрази в ангажиментите, които тя е поела с договора за асоцииране. Ако тя се ангажира с това, то не би трябвало да й се пречи да развива двустранни търговско-икономически отношения с Русия, при условие, че те не влизат  в противоречие с ангажиментите по договора за асоцииране. Очаквахме да има компромис, но явно тук геополитическия двубой повече клони към Русия, дано това да е временна тенденция.

Премиерът на Украйна твърди, че това прекратяване на преговорите с ЕС е тактическо. Вие какво разбирате под това  „тактическо прекратяване“?

Мисля, че по-скоро поради факта, че Украйна си даде сметка, че няма да отговори на очакванията на ЕС и по случая „Тимошенко“, сега се опитва да удължи срока за преговори с ЕС. Така тя успокоява натиска от страна на Русия. Надявам се в следващите интензивни разговори, които предстоят, да се намери компромис, защото вратата към ЕС продължава да е отворена.

Ясно е, че опозицията е проевропейски настроена, нещо което и Вие казахте, но до къде според Вас може да стигне ескалацията на напрежението в Украйна?

Аз вярвам, че все пак протестите ще продължат да са интензивни, но властите в Украйна няма да прибегнат до насилие, каквито сигнали като закана имаше още в самото начало. Официални украински представители са казали, че нямат нищо против протестите. Това все пак е един демократичен натиск, което показва, че гражданското общество работи. Това трябва да бъде използвано и от страна на ЕС, за да продължи да убеждава украинската страна, че това е правилният избор за нея.