вторник, 11 февруари 2014 г.

Защо, г-н премиер…?


„Защо търговските вериги купуват вносни стоки през български търговци, а не директно? Това ми намирисва на заобикаляне на ДДС", каза българският премиер Пламен Орешарски, цитиран от dnevnik.bg.

Аз обаче си мислех, че министър-председателят не задава въпроси, а напротив – дава отговорите, иначе заради какво е станал премиер, иначе щеше да е „прост репортер”, както казваше една видна столична журналистка!

„Търговски вериги не представят своите годишни отчети в Агенцията за вписванията”, пък твърди вицепремиерът Даниела Бобева..! Ама, чакайте малко, премиерът ни пита, защо някой си внасял нещо не по правилата, вицепремиерът пък констатира нещо, което е закононарушение…! 

Ама, не е ли работа именно на правителството, да създаде такива разрешителни и забранителни режими, или поне да ги инициира, при които подобни въпроси и констатации да не са актуални в публичното пространство, а да се решават там, където му е мястото – по административен път…!?

В противен случай, аз не мога да отговоря на премиера, защото нито знам защо е така, още по-малко пък зависи от мен това да е именно по този начин.

Колкото до вицепремиера, ами, намерете начин да накарате търговските вериги да представят своите годишни отчети в Агенцията за вписванията, а ако не знаете как, попитайте, все някъде, ще знаят как…!


За novinite.bg

Тома Белев: България няма екологична политика


Визитка

Тома Белев е еколог и природозащитник. Години наред, от позицията си на директор на Природен парк „Витоша“, въпреки огромния натиск, не допусна незаконно строителство и инвестиционни проекти на територията на парка. След отстраняването му от поста, Тома Белев стана  лидер на неправителствения сектор, един от водещите фактори в битката за опазването на българската природа. Белев успя да спаси връх Миджур и зоните в НАТУРА 2000 от продажба срещу „компенсаторки“.

- Г-н Белев, защо напоследък толкова често сме свидетели на проблеми със защитени територии, паркове и нарушаване на статути, къде всъщност „ни стяга чепикът”?

- Последната голяма държавна собственост останаха горите и защитените територии. Те заемат около 20% от територията на страната и по най-груба оценка струват 27 млрд. лева. Само за сравнение – Българският енергиен холдинг /БЕХ/, в който е цялата държавна собственост в енергетиката се оценява на около 6 млрд. лева.  Затова и тези два сектора са най-атакувани. Българските защитени територии имат да усвояват около 80 млн. лева тази година – това за някои действа като червен плащ на бик. Не случайно когато смениха директорът на Природен парк Странджа – г-н Стефан Златаров при обясненията които даваше неговия работодател се чу – „тази година в парка трябва да бъдат усвоени 7 млн. лв. и считаме, че г-н Златаров няма да се справи“. Интересно, как е успял да спечели тези проекти и как 15 години управлява добре много проекти и изведнъж – няма да успее точно през 2014 г.? Допълнително трябва да отчетем, че в защитените територии има много съхранена природа и големи инвестиции през последните 80 години – много по-изгодно е да строиш ски-курорт в един парк като Витоша или Пирин, където има изградена инфраструктура – пътища, електроснабдяване, реклама, отколкото да отидеш там където те липсват. Затова и макар да има готови и законни проекти за ски курорти като този край Ком, никой не иска да инвестира там, а в националните ни паркове.

- Какъв е проблемът в екологичната политика на България, нещо не е наред, но кое точно е то?

- България няма екологична политика. Има реактивна политика на европейските директиви – което се иска от Европа, това се и изпълнява. При това със закъснения, некачествено и имитационно. ЕС няма изискване за националните защитени територии (паркове и резервати)  и тяхната площ у нас си стои на 5% от две десетилетия. Само за сравнение – една Германия е включила 58% от териториите си в национални защитени територии. За всички български защитени територии се отделят около 5 млн. лева годишно – това е бюджета на един средно-голям парк в Германия или Франция. Българската екологична политика е функция основно на екиминистерството и земеделското ведомство, а те често са в ръцете на малките партии в управляващите коалиции и това допълнително маргинализира темата. Екологичните ограничения на големия бизнес са много трудни – разбираемо дърветата, птиците или животните не могат да протестират, нито да плащат в медиите за да се отрази тяхната гледна точка или да платят за алтернативни екологични оценки.

Вие как оценявате политиката в областта на екологията от настоящото ръководство на екоминистерството и Изпълнителната агенция по горите?

За тези 6 месеца управление липсват сигнали, които да дават надежди за подобряване или промяна в състоянието. В областта на защитените територии, единственото, което сториха е смяна на директорите на паркове, някои от тях с 18-годишен стаж и замяната им основно с местни политически лидери или непрофесионалисти. Нямам никакви надежди даже за задържане на положението до предишното ниво. Когато трябва да обясняваш на управляващите , какво пише в законите, а те обясняват „няма страшно, ако не се спазят“, разбирате, че липсват положителни очаквания.

Стана ясно, че министър Терзиева спря устройствения план на Царево, а какъв беше и е проблемът там?

Проблемът е прост – изменението на общия устройствен план на Царево предвижда застрояването на цялото крайбрежие на Природен парк Странджа с изключение на две защитени местности, в които е забранено всякакво строителство. Там се предвиждат 75 хил. нови легла, без да е сигурно даже, откъде ще се вземат питейни води за тях. Това изменение на плана бе прието през 2008 г., по време на тройната коалиция, без екологична оценка и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 (Странджа е част от тази европейска екологична мрежа). Това е в нарушение и на българските закони и на три европейски директиви. Заповедта на г-жа Терзиева не е достатъчна за да спре в най-добрия случай две, а в най-лошия – шест наказателни процедури. Фактът, че може да влезе в сила подобен план без екологична оценка, даже и да е спрян в последствие, е сериозно нарушение. Необходими са промени в законодателството и реакция на компетентното министерство – МОСВ, в противен случай тези наказателни процедури ще ни струват прекалено скъпо.

Каква е целта на една екооценка и не е ли това също и един от успешните начини за ограничаване на безконтролното застрояване на Черноморието ни, а и не само там?

Целта на оценката е да намали увреждането на околната среда от човешките действия. Урбанизацията у нас се забави в сравнение с 2007 и 2008 г., когато на всеки 10 минути се застрояваха по 5 декара земи и гори, но натиска не е спаднал. Екологичните оценки можеха да бъдат и по-ефективен метод за опазване на българската природа , ако имахме качествена администрация, но за съжаление в РИОСВ и МОСВ определено преобладават политическите и икономически влияния, отколкото екологичните. Все пак екологичните оценки са единствения инструмент, чрез който може да се съхрани природата.

Какви европейски директиви са нарушени при действията в парк „Странджа” и как ще се преодолее проблемът?

Чрез приемането на общ устройствен план предвиждат застрояване на 6 800 декара, от които 4 800 в парк Странджа без екологична оценка и оценка за съвместимост с НАТУРА 2000 са нарушени регламентите на три европейски директиви – тази за стратегическа екологична оценка и двете директиви за НАТУРА 2000 – за опазване на дивите птици и за хабитатите.

Обвиняват природозащитниците, че пречат на развитието на един от водещите ни икономически отрасли-туризма, как бихте отговорили на това?

Българският туризъм има различни позиции по тази тема. Тази позиция се защитава от сдружения на бизнеса, който е свързан със застрояването и продажбата на имоти и туризъм, като Националния борд по туризъм или Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. На обратното мнение – в наша защита са други туристически сдружения като Асоциация на българските туроператори и туристическите агенции или Асоциацията за алтернативен туризъм, както и много локални туристически сдружения. Колкото и да е странно ние намираме подкрепа в хотелиерите даже и на най-застроената територия на Несебър – Слънчев бряг.

Туризмът ли е основният враг на природата?

Туризмът не е враг на природата, защото не може да си срещу средата в която функционираш. Увреждането на природата идва основно от бизнеса с недвижими имоти, дърводобива и строителите на ветропаркове и микровецове. За 15 дена докато действаше изменението на общия устройствен план на Царево, огромен брой имоти смениха собственика си. Всичко е свързано със строителството. Това не са местни интереси, а интереси на спекулативен бизнес, който инвестира за кратко и после бързо продава с печалба и бяга.

За novinite.bg

петък, 7 февруари 2014 г.

Един от седем ни вярва...!


Един на всеки седем човека у нас смята, че медиите ни са свободни. Това преди всичко
означава криза на журналистиката, криза на пишещите, говорещите и снимащите се, криза на духа и най-вече криза на свободата и демокрацията.
Проблемът за доверието става все по-тревожен, заяви Георги Лозанов пред „Нова телевизия“, като подчерта, че е важен въпросът, от къде идва информацията, тоест – въпросът с доверието.

Един от големите проблеми на съвременната журналистика, а може би и най-големият е този, че корпоративният елемент е водещ в създаването на една медия. Тя не е единствен бизнес, а е продукт на друг тип и вид бизнес,  и обикновено медията играе ролята на романтичен придатък на основния бизнес.

Телевизиите, които водят по доверие, също са не продукт, а субпродукт на бизнеса, което създава неосъзнаваното, но отчетливо усещане за отвратителна „ундурма“, когато човек гледа новини.

Може би това е и причината за толкова големия успех на риалити-форматите, защото хората, като не вярват на новините, поне се забавляват с „простотиите“ на другите!

Вестниците и радиото изостават в доверието, но това не облагодетелства пряко телевизиите и интернет, защото обществената публика просто иска по-достоверна и независима информация от всички достъпни и публични източници на новини.

вторник, 4 февруари 2014 г.

Митрополит Йосиф: Предстои канонизирането на убитите през комунизма


Снимка: www.dnevnik.bg



Визитка:

Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф е роден в село Славовица, Пазарджишко на 6 декември 1942 г. Завършва семинарията и Духовната академия през 1970 г. Митрополит Максим го постригва за монах в Троянски манастир, а после го ръкополага за йеромонах и го взема при себе си като протосингел в Ловеч. Когато митрополит Максим става патриарх, го взема като протосингел и в София. Йосиф специализира в Москва, където руският патриарх Пимен го прави архимандрит. Епископска хиротония получава през 1980 г. За кратко е игумен в Троян, а после - софийски викарий. През 1983 г. е управляващ Акронската епархия в САЩ, а през 1989 г., когато е на 47 г., е избран за митрополит на възстановената Американско-австралийска епархия.

  • Ваше Високо Преосвещенство, как Българската православна църква-Българска патриаршия се грижи за своето паство в САЩ?
  • Както е известно, за православните българи в САЩ, Канада и Австралия има създадена епархия с митрополит, а понастоящем и викарен епископ, а за църковните общини с организиран духовен живот, храм и възможност за финансова самостоятелност и издръжка, и енорийски свещеник и дякон. В момента епархията ни осъществява общи събирания на годишните епархийски събори, на великопостни духовни срещи, на годишни събрания на попадиите и дякониците, на ежегодни младежки конференции на Българския православен младежки апостолат. Гордеем се с Младежката ни конференция с патрони тримата Йоановци: „Св. Йоан Богослов, Св. Йоан Рилски и Св. Йоан Кронщадски”, която почти всяка година осъществява поклонническо посещение до светите места в България и Св. Гора Атон – Зографския манастир. Връзката ни с Майката църква е жива и действена. Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит редовно ни изпраща първосветителските си послания, напътствия и благопожелания за напредък в духовните ни старания. Снабдява ни със свето миро, свети антиминси, духовна литература, църковни утвар, Църковен вестник, Духовна култура и ежедневно ни обновява новините в синодалния сайт. По молба на църковните общини чрез митрополита Негово Светейшество и Св. Синод на БПЦ ни изпращат и високообразовани свещенослужители за вакантните места. Майката църква също е готова винаги да ни се откликне в нуждите ни и с нетърпение очаква докладите и молбите на митрополита, който е член на Пълния състав на Св. Синод и чрез когото се осъществяват на дело всички грижи за освещения български клир и богохранимо паство в епархията ни в САЩ, Канада и Австралия.
  • Може ли българският патриарх да осъществи официално посещение при сънародниците ни в САЩ и по този начин да ги подкрепи духовно, въпреки, че са толкова далече от родината и как може да се осъществи едно такова начинание?
  • Разбира се, че може. Това е негов дълг. Предишният ни Патриарх Максим (Миро да капе на гроба му!) през 1978 г. посети църковните ни общини в САЩ и Канада, освети църквата „Св. Тома” в Акрон, Охайо, кръсти няколко деца в Индианаполис и Чикаго, ободри духовно всички наши духовни чеда в посетените общини, макар да беше през комунистическо време. По повод 100-годишнината на Българската православна църква „Св. Стефан” в Индианаполис, Индиана, САЩ, която планираме да отпразнуваме най-велелепно през септември 2015 г., отец протопрезвитер Димитър Ангелов и църковното настоятелство са изпратили чрез мен официална покана на новия ни Патриарх Неофит да посети четвъртата ни църква столетница в епархията ни, да благослови народа, да го подкрепи и насърчи духовно и да ни благослови за следващите 100 години за живот във всяко благочестие и чистота. Надяваме се, че ако пожелаят Патриаршеско посещение и други църковни общини или обединения могат да имат Негово Светейшество сред тях.
  • Може ли да се предвиди разделение на митрополията ни за САЩ, Канада и Австралия, за да може епархийският митрополит да бъде по-ефективен, например тази епархия да бъде разделена на три – за САЩ една, за Канада друга и за Австралия трета – с общо трима митрополити?
  • Може, ако нуждите налагат и Божият народ изяви официално искане с обосновани факти и налични възможности по места чрез митрополита до Св. Синод, който единствен има право да предложи на редовния Църковен събор да се промени Устава на БПЦ-БП, като се открият нови епархии.
  • Какъв е ангажиментът на църквата ни към празниците и честванията на различни годишнини на наши сънародници в САЩ, където живеят много българи?
  • Ако става дума за ангажимента на църквата ни, което приемам като епархийска, отговарям: на всички наши църковни и граждански празници навсякъде празнуваме в храма с отслужване на св. литургия, след което обикновено следва банкет или вечеринка с официална програма, музика и танци в църковния салон. Когато църковната община пожелае да покани епархийския митрополит, църковното настоятелство и енорийският свещеник изпращат официална покана с програма и организация на тържеството. Тази традиция се поддържа и днес не само в САЩ, но и в Канада и Австралия. Разбира се, митрополитът и викарният епископ посещават редовно енориите по празниците и неделните дни и без официална покана от църковното настоятелство, а само с известие, че на този и този празник ще има архиерейско посещение и богослужба, както и събрание с църковното настоятелство или с църковното членство, ако се налага.
  • Как църквата може да помогне на нашите емигранти, с какво и по какъв начин?
  • Навсякъде църковният ни народ знаят много добре здравословното и материално състояние на всеки един член и при нужда реагират адекватно според случая с каквото могат и по съответния начин. Същото се прави и по епархийска линия на светото пастирско служение. Миналата и по-миналата година например, сестринството на епархията ни след посещението на сиропиталището на о. Иван в Нови хан в България и разпространението на видеото на английски и български езици за сиромашкия дом „Св. Николай” - из енориите ни в САЩ, събрахме и предадохме на ръка в брой над 20 хиляди щатски долара парична помощ по случай именния ден Никулден.
  • По какъв начин църквата държи обратна връзка за състоянието на нашите сънародници в САЩ, освен чрез дейността на епархийския митрополит?
  • Епархийският митрополит според Устава на епархията представя официални доклади до Негово Светейшество и Св. Синод за духовния, административния, материалния и учебния процес на всяка една църковна община, регистрирана като неразделен член от епархията, посещаваща ежегодно епархийските събори и отчитайки се финансово към нея. На годишните епархийски събори всички енорийски свещеници и председатели на църковната община се информират взаимно за живота на Божия народ и  състоянието на общините по места. Обратната връзка се осъществява чрез Негово Светейшество и Св. Синод, които се откликват бащински на всяка наша належаща нужда и подадена жалба.
  • Какво е отношението на църквата ни към обявяването на нови светици и светици и предвижда ли се скоро такава процедура и за кого?
  • При Св. Синод на БПЦ има съставена нарочна комисия, която старателно събира сведения и факти, свидетелства и документи, разкази и случки, прояви на чудеса и наличие на свети мощи и като приготви всичко, според изискванията по този казус, обосновано предлага на Върховното ръководство на БПЦ да вземе решение за канонизиране на предложения светец, светица или светци. Доколкото знам, в процес е подготвянето на преписката за избитите български православни клирици и миряни по времена на атеистичния комунистически режим (1944-1989 г).
  • Как църквата ни се бори с влиянието на сектите и тяхното пагубно влияние върху православното ни общество?
  • Като организира всеправославни и поместни конференции по епархиите и манастирите ни със световно известни докладчици; като публикува в църковната преса и църковните сайтове официални изявление, становища и научни статии; като използва неделните проповеди за образование на богомолния народ; като редовно информира паството ни за пагубното сектантско влияние на православното ни общество. Наистина, тежко време настана за нас православните християни, защото много често вече се налага да защитаваме правата си на вярващо мнозинство даже и в съда. Не на последно място е и молитвата ни към Господа да изправи сектантската им вяра, та да дойдат и те в нашата кошара в едното стадо с единствения добър Пастир Господ Иисус Христос. Вярно, изпитваме трудности в момента, защото според медиите, ние православните български християни живеем неправославен начин на живот и не даваме жив пример на правото славене на Бога със слово, дело и мисъл.
За вестник "България" - Чикаго, САЩ

Митрополит Йосиф: В църквата ни има тайнства, но не и тайни


Снимка: pik.bg

Визитка:

Митрополит Йосиф II (светско име Иван Благоев Босаков) от 1989 г. е американско-канадско-австралийски митрополит на Българската православна църква-Българска патриаршия. Той е роден в село Славовица, Пазарджишко на 6 декември 1942 г. Завършва семинарията и Духовната академия през 1970 г. През юни 2008 г. митрополит Йосиф публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на Държавна сигурност преди 1989 г. С това той стана първият български духовник, който публично призна за връзките си с тайните служби от онова време и обяви, че е готов да си подаде оставката и да се оттегли в манастир.

  • Ваше Високо Преосвещенство, как църквата ни може и помага за преодоляване на кризата с бежанците от Сирия?
  • Дано не Ви разбирам накриво, защото се опасявам да не изисквате от църквата да помага за неща, които не са по силите й. Особено за преодоляване на кризата с бежанците от Сирия. Защото голям процент от обществото ни, част от което е и Божият народ (клир и миряни в Българската православна църква), макар да не сме бежанци, сме в материална, духовна и каква ли не още криза. Въпросът е, кой, на кого да помага в тази голяма криза, създадена от други, ръководена от други, целенасочвана от други, обезпечавана от други, а тропосана на милия ни български народ, който сам е в криза, да помага за преодоляване на страданията на пришълците, от къде ли не, у нас. Макар и в криза обаче, Българската православна църква ежедневно се моли за всички, които са на път, в нужда, в страдание, в криза и за тяхното спасение, за да ги избави Господ от глад, студ, скръб, гняв, беда и нужда. Може би знаете, че на помощ се притекоха български манастири, български енорийски църкви, български православни християни, които от недоимъка си заделиха по нещо за тези нещастници, избягали от смъртта в Сирия. Призовавам всички български бежанци по света да се помолим Господ да благослови слънчева България с още по-чист въздух, с още по-изобилно плодородие и още по-мирни времена.
  • Кога БПЦ ще има свое представителство в Брюксел?
  • Св. Синод на БПЦ на едно от последните си заседания реши Западно и Средноевропейският митрополит Антоний със седалище в Берлин, Германия, да бъде официален представител на БПЦ в Брюксел.
  • Има ли църквата ни вече единна позиция по въпроса с досиетата, за да бъде веднъж завинаги затворена тази страница от битността й и до къде се простира покаянието и до къде – вината?
  • По въпроса за досиетата съм се изказвал много пъти и в пресата и в заседанията на Св. Синод. Разбирането ми е кратко и ясно: досиетата са факт и следва да вземем официално отношение по тях, особено ние с папките. Счита се обаче, че това е мое лично мнение. Няма синодално изявление по този казус. Няма и да има, ако новите митрополити не настоят все пак за някакво решение на Св. Синод. Иначе аз лично чакам следващия редовен Църковен събор, ако се свика някой ден, да си кажа мнението още веднъж, та белким ми олекне на душата.
  • Какво е отношението на БПЦ към икуменизма?
  • От дългогодишното ни взаимно общуване разбрахме, че няма никаква полза за вярата и спасението на душите ни от икуменизма в този вид, в който съществуваше и все още съществува в наши дни. Миналото се оказа безплодно, настоящето безрезултатно, а за бъдещето да не говорим, защото изглежда безцелно. Пък и ние православните в световен и поместен аспект, какво ли можем да покажем като начин на живот в момента! Все пак, относно официалните взаимоотношения между БПЦ и икуменизма, думата има Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.
  • Какво е отношението на БПЦ към Световния съвет на църквите и предвижда ли се възстановяване на членството ни в него?
  • Същото се отнася и за Световния съвет и Европейската конференция на църквите.
  • Как и кога вероучението може да стане официален учебен предмет в българското училище и какво ще промени това в моралния и нравствен статус на нашите деца?
  • Църковна традиция и практика е да спазваме Христовите слова: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори!” Нещо, което Върховната управа на Българската православна църква прави години наред. Изглежда Божията воля е друга, обаче. Което значи, че следва да си извадим поука и да сменим стратегията си, т.е. да направим всичко възможно „искането”, „търсенето” и „тропането” да стане отдолу нагоре. И без това е време да кажем, както всички хора по света: „Ние, българският народ искаме..!” Разбира се, няма да е лесно, защото Църквата е отделена от държавата и образованието е светско. Освен това инструкциите от Брюксел са други, нашите държавни управници безразлични, майките и бащите на учениците в мнозинството си несъгласни, пък и Българската православна църква се оказа нечута и неразбрана. Та, докато „вероучението” стане официален предмет в българското училище, ние в БПЦ трябва обезателно да разберем, каква е благата и съвършена воля Божия по този казус и да си помогнем сами, т.е. както ние в САЩ, Канада и Австралия, така и множеството църковни енории в България да си създадем не само Духовна академия в Пловдив, но и неделни прицърковни училища във всяка енория, където има повече от три деца. Иначе другото „под строй” и на държавна издръжка, не го виждам скоро. Що се касае за ползата от вероучението, няма и съмнение, че изучаващите този предмет като официален, непременно ще повишат общата си култура, ще станат люде прозорливи, слънчеви и любвеобилни, не само като „попове”, а и като бъдещи граждани на България и света с висок морал, всестранно образование, нравствен статус и благочестив живот със страх от Бога и срам от хората.
  • Възможна ли е една по-открита и по-диалогична позиция на БПЦ в общественото ни пространство и как Вие бихте съдействали за това, за да могат повече хора по-често да гледат, да чуват и да четат новини от и за църквата ни?
  • Разбира се, че е възможна подобна позиция на БПЦ, в която имаме тайнства но не и тайни. Въпрос на организация и желание за общуване. Счете се обаче, че никой не може официално да контактува с журналистите по общоцърковни въпроси, освен говорителят на Св. Синод, който е Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, а Главният секретар – само за решенията на Св. Синод. 
За novinite.bg

Българските баби не са „рейнджъри“


КНСБ се обяви срещу предложените от бизнеса мерки за намаляване на административната тежест, които според синдиката ще отнемат правата на работниците и служителите.
В същото време някак за все по-естествено намираме възрастни жени, хайде да си го кажем направо – баби, да работят, защото мизерните им пенсии не стига дори само да си купят лекарствата, а какво остава за нещо „по-екзотично“, не дай Боже – почивка на море, например...!
Всъщност, както обикновено, пътят към Ада е постлан със съвършено добри намерения. Предложените промени са в името на намаляване на „административна тежест“...! Добре, само че, защо това намаляване да не е в посока - облекчаването на отношенията между работодателя и държавата, вместо да се отнемат вече извоювани права за и на работниците и служителите...!?
До тогава няма да ни е странно, когато видим възрастна жена, на около 70, а понякога и повече години, която да е облечена в униформа /!/, а на гърба на якето й да пише превантивно и някак стряскащо трагикомично: „Security“. Нима стигнахме до там, бабите да ни охраняват от престъпниците...!?
Българските баби не са „рейнджъри“. Те имат нужда от достойни и спокойни старини. Вместо да „охраняват“, трябва да си гледат сериалите!

За novinite.bg

събота, 1 февруари 2014 г.

Ще влизаме ли в затвора заради стола на баба?!



ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Адвокат Васил Ковачев коментира за novinite.bg предложението за промени в Наказателния кодекс /НК/, които касаят криминализирането на притежаването на културни ценности. Експертната му оценка, по-долу, се основава на юридически тълкувания върху съществуващото законодателство, европейските регламенти и предлаганите изменения в НК:

“Престъпленията, сврързани с културните ценности се систиематизират и обособяват в отделна глава, за разлика от вмъкването им до сега в общия раздел за престъпления против реда на управление. Разширява се приложното поле, като не само теренните разкопки, а всички проучвания на терен за търсене на археологически обекти, ще бъдат наказвани.
Разширява се също и обхаватът на лицата и на зоните. Не само тези, които разкопават зоните с културно наследство, но и зоните, в които има всякаква недвижима културна ценност, а ще се наказват и лицата, които без да участват, поръчват разкопки там.
Помагачите на иманярите, които имат уреди, предмети и компютърни програми за търсене и откриване на всякакви културни ценности, не само на археологически разкопки, ще се наказват независимо от това, дали са знаели, че тези предмети и програми се ползват за това.
Увеличава се и наказанието за тези, които открият културна ценност и не я съобщят на властите в срок, когато откриването не е случайно, а като са я търсили. Глобата за това не е определена и е оставено на съда да преценява.
Най-голямата промяна обаче се предлага в разширението на обектите, за които се налагат наказания. Според проекта на нов Наказателен кодекс, не само за археологическите обекти, които са резултат от човешка дейност от минали епохи, но и притежаването на всяка културна ценност, която не е регистрирана, ще се наказва. Тук се включват всички значими, ценни предмети, които имат дори лична и семейна стойност и са изработени преди 50 години, ако са произведения на изкуството, и – преди 100 години, ако са антикварни предмети.
Това предложение трябва допълнително да се изясни, защото и по сега действащата наредба не се регистрират и монетите, които са придобити преди 2009 г., а по Регламент на ЕС, има финансов праг за такива ценности – поне 10 хил. евро стойност. Увеличават се и наказанията за изнасяне през граница, а за иманярите се оставя на съда да прецени, дали да конфискува до половината от имуществото им”.

В предложението нещата са доста по-систематизирани, но при опита да се разширяват наказанията и престъпленията, авторите са отишли много далече, смята адвокат Ковачев. По думите му, културната ценност трябва да се изясни, защото е много общо понятие в Закона за културното наследство. Всяко нещо може да представдлява културна ценност и това може да породи излишни спорове, кое е и кое не е такава ценност. Необходим е обективен критерий за това.
С една дума, ако на тавана имаме стар стол от баба ни, който е на около и над 100 години, но не знаем, че е ценен, тогава не носим отговорност, но ако знаем за стойността му и не сме го регистрирали, тогава подлежим на наказание.
Неносенето на отговорност е доста сложна процедура по доказване, дали човек е знаел за стойността на конкретния предмет, или не е.
Оказва се, че ако не се прецизират текстовете в предложения проект за НК, всеки втори човек трябва да отиде в затвора, ако му намерят подобни културни ценности в къщата.
Или иначе казано, някои предложения в новия НК не са юридически изрядни и се нуждаят от допълнително изясняване, според адвоката.
Наказателната отговорност се налага за много тежки деяния, които са опасни за цялото общество и когато нещо не е толкова опасно, то не може да се налага такова наказание, счита експертът.

За novinite.bg