Великден
на Белене, това е нещо, което никой от нас не може да си представи, особено,
когато става дума за далечната 1957 г. Става дума за остров Белене, за лагера
Белене, където смъртта си намират стотици и хиляди българи, при това без съд и
присъда, без каквото и да е провинение. Дори и днес за съжаление има хора,
които твърдят, че тези хора, тези истински мъченици на политическата система
тогава, са си били заслужили ориста! На тях не можем да отговорим нищо, защото,
за да мислиш по този начин, трябва да си наистина болен мозък, болен до такава
степен, че да не можеш да се излекуваш никога. Това е тежко хронично
заболяване, но не това е темата ни сега.
Става
дума за това, как се празнува Великден в комунистически концентрационен лагер!?
Заради
невъзможните условия в социалистическата родина Никола Куртоклиев опитва три
пъти бягство през граница - два пъти за Гърция и веднъж за Югославия. Все
неуспешно. След всеки провал да напусне страната неизменно получава 7-годишна
присъда. Затова нямат край и спомените му от социалистическите зандани и
лагери. Преди смъртта си през 2014 г. пред вестник "168 часа" той
разказа, как тайно затворниците са празнували големите християнски празници,
като Коледа и Великден дори при най-тежки условия.
Разказите
на този изстрадал човек са дълги, тежки и напомнят за сюрреалистичността на
онези исторически времена. Той си спомня за удивителни картини, които сякаш
изплуват от някакви древни разкази за мъчения и ужаси от библейски характер.
Когато Дунав прииждал дивите животни се събирали на едно място, където все още
имало суша и там били и зайци, и лисици, и рисове, и чакали. Никой обаче не
закачал другия, зайците били редом до лисиците, но те не ги нападали.
Инстинктът за самосъхранение бил по-силен от този дори и при хората! По същото
време, когато водата прииждала, надзирателите бягали на брега, на острова на
смъртта оставали само дивите животни с техните инстинкти и лагеристите. Пред
опасността от смърт лисиците не закачали зайците, но при същия условия,
лагеристите били налагани здраво със сопи, а после надзирателите, които
очевидно стояли по-долу и от дивите животни в природната йерархия, се
спасявали.
На
няколко пъти лагеристите оцелявали почти по случайност. "Помещенията бяха
изплетени от върбови леси, през които зимно време влизаха ледени ветрове от
далечните Карпати. Условията в Белене бяха зловещи, за храната да не говорим.
Към 23,45 ч. се събрахме в средата около варела, в който гореше огън и
запалихме свещите. Свещениците-лагеристи също започнаха богослужението, а ние
им пригласяхме, всеки според певческите си възможности. След около 10 минути по
прозорците се накачулиха не по-малко от 30-40 души от охраната с фенери в ръце.
Взираха се да разпознаят някои от нас. Въпреки това ние продължихме
богослужението докъм 0,30 ч. След това угасихме свещите и се разотидохме
по наровете. На сутринта дойдоха, доколкото си спомням, трима следователи от
брега и започнаха следствие под ръководството на майор Гогов.
Всички участници
в богослужението бяхме вкарани в карцера за по 10 дена. След излизането ни
бяхме лишени от правото на колет и посмо на 3 месеца“, разказва старият
лагерист. Става дума за Великден в лагера. Годината е 1957 г. Държавна
сигурност разследва нелегалната Великденска служба в концлагера в Белене.
Разпитите са проведени
от зам.-началника на отделение ДС в концлагера лейт. Борис Митев и началника на
отдел I, управление III-ДС Иван Димитров.
Благодарение на разсекретяването на документите на бившата Държавна сигурност
до нас е достигнал служебния доклад за случката разказана от Куртоклиев.
Ето
как този епизод е описан от разследващите: "Възползувайки се от добрия
режим, предвиден от проекто-правилника на поделението, горепосочените свещеници
без всякакво разрешение и знание на ръководството организирват и провеждат
религиозен обряд на 20 април 1957 година. …Прочитат текстове от евангелието и призовават
богомолците (бивши фашисти, полицаи, жандармеристи, михайловисти, фашисти и
др.) за молитва към бога“.
За
горната проява свещениците подпомогнали организирването и провеждането на
обряда са наказани с уединяване за 24 часа. „След изтърпяване на наложеното им
наказание, бяха извикани отново на разпит, където същите отчетоха вината си и заявиха,
че ще преустановят всякаква подобна дейност. На 26 април на вечерна проверка
пред всички въдворени те бяха публично разобличени", се казва още в
официалния документ.
Така
се „празнува“ един от най-хубавите и големи християнски празници във времената
на развития социализъм, когато за да си християнин се изискваше много повече от
вяра, а именно – смелост и кураж.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к
„България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар