Останките от недалечното ни минало
все още са живи. Такава е бившата комунистическа резиденция „Перла”, която се
намира на брега, в края на северния плаж на малкото ни черноморско градче –
Приморско.
Някога, резиденцията беше
непристъпен обект. До тук просто не можеше да се стигне. Имаше ограда, на върха
на която стърчаха метални зъби, а по пътя ни спираше Контролно-пропускателен
пункт /КПП/, където ни питаха, къде отиваме.
За да се ограничи достъпът до резиденцията,
до сами оградата, която разсичаше дори и плажа, беше разположен нудистки плаж. Тук летовниците
ходеха без бански и това сякаш създаваше един друг свят.
Първо, нудистки плажове, поне
регламентирани такива, по времето на развития комунизма у нас, нямаше. Имаше
едни оградени с високи и грозни ламарини пространства, които бяха разделени –
адамови плажове или Адам-плаж, само за мъже и евини плажове или Ева-плаж – само
за жени.
По този начин партията и държавата
осигуряваха някаква мнима, всъщност – твърде съмнителна хигиена на морала в
тогавашното ни общество. Смесени нудистки плажове не можеше да съществуват
защото те бяха западно влияние, което в онези години въобще не се толерираше.
Именно така властите ограничаваха и
достъпа дори до оградата, която отделяше плажа на резиденция „Перла” от
останалия плаж за простосмъртните българи.
Нудистите, които бяха оставени
свободно да се разхождат голи до оградата, на практика отблъскваха по естествен
начин останалите „моралисти”, които се стресираха от гледката и така не се позволяваше
на останалите да доближават дори оградата на „светая светих”!
А въпросната ограда прегражда пътя,
плажа, че дори навлиза и в морето. Беше изграден кей, по който бяха поставени
бетони прегради. Властта се пазеше, пазеше се от „народната любов”, да не би случайно
на някой да му хрумне да прескочи оградата, макар да знае, че властимащите
биват пазени повече от всичко и с цената на всичко!
Днес оградата все още си стои, макар
и да се разпаднала на места. Тя все още
разделя плажа на две – нудистки, и така наречения „текстилен”, където хората са
с бански. Стои и кеят, стои дори част от бетонните заграждения, които почти са
се килнали в морето, но недвусмислено напомнят за времената, когато плажът след
тях беше забранен за много българи!
Говореше се, че някога синът на
самия Тодор Живков, заедно с други „величия” с извънредни правомощия, вилнеели
с мощни мотори по пътя от КПП-то до самата резиденция. Днес КПП-то все още
стои, дори портите са си там, макар и да не се използват. Част от оградата на
същото това място се ползва за импровизирана конна база за туристически
преходи.
Природата е все така девствена,
красива и неповторима. Странджа сякаш простира последните си коси, за да
докосне морето в последно дихание. Именно тук резиденция „Перла” стои бяла,
както някога, все същата прелестна, внезапна и изненадващо дискретна.
„Бялата птица”, така наричат тази
резиденция от комунистическото ни минало. Днес тя е собственост на една от
скандалните ни бизнес-дами. Тя я е закупила, поне така твърдят местни хора, но
не се грижи за нея. Явно да притежаваш резиденция от комунизма е нещо като
мода, чрез която демонстрираш успешност в бизнеса и някакво странно
благополучие.
Да, резиденцията си стои и днес на
същото място, само че е сама, празна, тук няма почиващи, вратите са заключени.
Балконите са достъпни, но – празни.
Някога, когато комунизмът падна, почти
веднага резиденцията беше заключена. Вътре остана само дъхът на миналото. Още
през далечната 1990 г. „Перла” беше изоставена. Можеше да се качим на
балконите, да надникнем вътре, да вкусим, макар и почти виртуално от уюта,
който са ползвали властимащите при комунистическия режим. Масите си стояха с
покривките – големи, тържествени, пусти.
Хората твърдяха, че дори дъното на
морето, където са се къпели „велможите”, било подравнено така, че да няма силни
вълни. Бил изграден дори вал навътре в морето, за да спира достъпа както на
вълни, така и на водни превозни средства, които биха могли да извършат някаква
диверсионна дейност спрямо „избраните”.
Колко е вярно всичко това ние не
можем да знаем. Днес обаче местните твърдят, че понякога имало доста комари
край брега. Около резиденцията обаче комари никога не се завъждали! Дали това е
част от мита, дали някой има интерес да подържа някаква мистика около това
място, или наистина има нещо особено в местоположението на самата резиденция,…кой
знае, във всяка лъжа има и доза истина…!
А летовниците пак могат да отидат
до резиденция „Перла” и тя е все така самотна, празна и глуха. Сякаш някой я е
заключил през далечната 1989 г. и вътре се пази духът на нещо, което не бива да
излиза навън…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в гр. Приморско
Няма коментари:
Публикуване на коментар