Николай Чирпанлиев: Сирийската криза няма да свърши скоро

Визитка: 

Николай Чирпанлиев е е председател на Държавната агенция за бежанците. Той е полковник от резерва, доктор по социология. От 1995 г. до 2000 г. работи последователно като началник на направление „Протокол” на Министерството на отбраната /МО/ и на различни длъжности в Управление „Международно сътрудничество” - МО и Управление „Център за социологически изследвания” – МО. Работил е и в канцеларията на началника на Генералния щаб на Българската армия. От 2003 г. До 2010 г.е държавен инспектор по психологическото, осигуряване, връзките с обществеността и други дейности в Инспектората на МО. 

- Г-н Чирпанлиев, каква е ситуацията с броя на баженците към момента и с колко е надхвърлен капацитетът на Държавна агенция за бежанците за възможност за настаняване?

- В Регистрационно-приемателния център (РПЦ) – гр. София, при капацитет  860 места за настаняване са приети 996 чужденци, търсещи закрила. Процентно капацитетът за прием е надхвърлен с 16 %. В РПЦ–с. Баня при капацитет 70 места за настаняване, са приети 137 лица. Капацитетът за прием на териториалното поделение е надхвърлен с 96 %. Териториален център – с. Пъстрогор е предвиден за настаняване на 300 търсещи закрила чужденци. Към настоящия момент в него пребивават 449 лица. Капацитетът на Центъра е надхвърлен с 50 %.

- До къде стигна комуникацията с местното население в отделни населени места, по въпроса за настаняване на бежанци там, например в Телиш?

- Обществото като цяло, в частност местното население в районите, където е предвидено да бъдат настанявани кандидатите за закрила, трябва да бъде информирано за това, какво да очакват и какви и кои ще бъдат новите им „съседи“, макар и временно. Проблемът в с. Телиш се дължи на това, че хората не са информирани и че са подтиквани и използвани от политически сили. Вече нееднократно бе обявено, че нито в Телиш, нито където и да било другаде в България няма да бъдат изграждани нови бежански центрове. Правителствената политика се насочва към доизграждането, реновирането и благоустрояването на сега съществуващите центрове.

- Колко пари са ни необходими, за да се справим с проблема с бежанците и колко поискахме от Европарламента?

- Точната сума трудно може да бъде определена поради ежедневно променящия се брой на бежанците. Досега Европейската комисия отпусна на България 6,9 млн. евро за изпълнение на спешните мерки за овладяване на кризата. Върховният комисариат за бежанците към ООН потвърди, че ще подкрепи българската държава с 3,5 млн. долара. Чешката република вече отпусна 1,9 млн. лв. за справяне с кризата.

- До кога можем да приемаме бежанци?

- Това е политическо решение. ДАБ е длъжна да изпълнява постановленията и разпорежданията на правителството по този въпрос.

- Може ли да се потърси логистична помощ от ЕС за ремонт на военни поделения, където да бъдат настанявани бежанци?

- Прогнозите за случващото се в Близкия Изток не са оптимистични. От информацията, с която разполагаме, сирийската криза няма да свърши скоро и мащабите на бежанския проблем ще продължат да растат. Това означава, че трябва да сме подготвени не само да приемем бежанците, но и да им помогнем да живеят в страната ни, заедно да търсим верните решения за преодоляване на трудностите, пред които заедно се изправяме. Наред с предприетите мерки за благоустрояване на бежанските центрове сме свидетели на ясна политическа воля за справяне със ситуацията, за което говори дейността на Националния оперативен щаб за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на увеличен миграционен натиск и изпълнението на Плана за овладяване на кризата, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на страната ни.

- За колко време един нелегално влязcл в страната ни може да кандидатства и да получи легален статут на бежанец и какво се промени в тази насока?

- Всеки чужденец, преминал на територията на страната ни легално или не по законоустановения начин, може лично да подаде молба за закрила в писмена форма на език, който владее, пред съответно териториално поделение на ДАБ, пред служители на Дирекция „Миграция“ на МВР; пред служители на Дирекция „Гранична полиция“ на МВР или друг държавен орган.

- Има ли програми на агенцията за бежанците, които да предвиждат култивация и културна асимилация на бежанците, които искат да останат да живеят и да работят в България?

- Понятия като „културна асимилация“ не се използват при нас. ДАБ изпълнява правителствената политика спрямо бежанците. Мерките и дейностите, които извършват наши служители, са насочени най-напред към социалната ориентация и културната адаптация на бежанците, получили хуманитарен или бежански статут. Основни документи, по които се осъществява тази дейност, са Законът за убежището и бежанците и националната Стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, приета от Министерския съвет с времеви хоризонт 2012-2020 г.