Ако светът беше само един кът, една стая, или дори една къща, тогава той можеше да се променя от собствениците на това място. Нашият свят обаче има размерите на нашите мисли, нашият свят това сме самите ние. И ако всеки един може да се промени към по-добро, по-красиво, по-съвършено, тогава и светът ще стане по-различен и ще се живее по-лесно в един такъв свят.
Не се заблуждавам, войни ще има винаги, жертви на бедствия-също, винаги ще има и бедни, и богати, но всичко това се съдържа в човека и следователно се поддава на промяна.
Мога да си мечтая хората да заговорят на един и същ език и в прекия, и в преносния смисъл и идеята не би била само моя, мога да мечтая за какво ли не, идеи –много, но като че ли всичко вече е измислено, казано, направено, експериментирано и експлоатирано. Затова си мисля, че трябва да започнем отново, от точката в началото на нулата. Тогава грешките ще останат в миналото, а чистотата на началото ще дава сила на начинанието.
Едва ли една само идея ще промени света и едва ли тя ще бъде авторско право само на един. Аз искам всеки човек да остави по нещо след себе си-чешма, стихотворение, наследник, къща, изречение, поглед, дума, картина… Така ще се осмисли нашето кратко пребиваване в този парк-хотел, наречен “живот”. А щом животът ни се осмисли, смисъл ще придобие и светът и когато всеки направи нещо повече за себе си-да бъде просто по-добър, тогава неминуемо и светът ще бъде такъв.
Всъщност ние трябва да се променим, а светът ще ни последва чинно, защото ние ще го направим. Ако всеки един от нас се пречисти, тогава и светът ще стане по-чист.
Днешното утре е кацнало на прага на очите ни, то е такова, каквото го видим, ако погледът ни е красив, такъв ще бъде и нашият свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар