АЛЕКСАНДЪР РАДОНОВ: МЕЖДУ САНТИМЕНТА И ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЕРЕ ИСТИНАТА

Александър Радонов

„Вината приемаме само с мезета“. Това беше репликата на един известен политик от близкото и не чак толкова минало, който запитан, дали приема вина на неговата партия – БКП/БСП за режима преди 10 ноември 1989 г., той се опита да се пошегува, при това не просто неуместно, а направо просташки. Има обаче и хора, които приемат вина за това историческо време, при това без да имат пряк досег до тези събития. Това е Александър Радонов, внук на генерал Крум Радонов. Около злокобната дата 1 февруари, когато почитаме жертвите на комунистическия режим в България, той написа във фейсбук следното: „Един от хората, изпълнявал екзекуции, е моят дядо - ген. Крум Радонов. Затова,  на тази черна дата, аз поднасям извинение и прошка не очаквам. Защото това е непростимо.“.

Тези думи на внука на генерал Радонов прозвучаха като истински гръм в публичното пространство. Успяхме да се свържем с него и лично да го попитаме, защо ги изрече и какво мисли и чувства, казвайки ги. Ето какво сподели специално за вестник „България“:

-         Г-н Радонов, написахте нещо във фейсбук-профила Ви, което за много хора е наистина сензационно. Приемате вина, която не е Ваша, но поднасяте извинение за действия на Вашия дядо – генерал Крум Радонов. Как ще коментирате това, израз на какво са тези Ваши думи? Защо се наложи това извинение, за какво се извинявате?

-         Дълги години аз имах вяра, че всичко това, в което е вярвал моят дядо е било правилно. С течение на времето излязоха доста документи и те показаха, че това не е точно така. Оказа се, че тези хора, които еж са били врагове и са работили срещу държавата, всъщност са били истинските патриоти. Най-накрая за съжаление научих, че част от екзекуциите, които са изпълнени от „народния съд“, са били изпълнени именно от моя дядо – генерал Крум Радонов.

-         Какво е отношението Ви към Вашия дядо генерал Радонов?

-         Аз обичам дядо си. Цял живот ще го обичам и за разлика от много други другаре , умишлено ги наричам така, както ги наричаше Тодор Живков, които се отрекоха от близките си, аз няма да го направя. Редно е обаче светът да знае истината. Между сантимента и истината трябва да се избере истината, както написа мой приятел в социалните мрежи. Да, това за мен е голяма болка, признавам го, освен това ми е и голяма мъката, че дядо ми е вярвал в това. Това обаче е и начин да се намери помирение на нацията. Една от причините толкова години да не успяваме да дръпнем от дъното е, че нямаме някакъв общ идеал.

-         Всички са безкрайно изненадани от едно такова разтърсващо признание. Защо го направихте сега?

-         Една от причините дълги години да вярвам в това е, че „доброжелатели“ ни звъняха в къщи, след промените от 1989 г., за да заплашват и баща ми, и дядо ми, че ще убият и мен, и брат ми. Дядо ми са го заплашвали, че ще убият всичките му внуци. Това натежаваше известно време към онази идея, която постепенно рухна. Видях и много неща от кухнята. Говореше се за равенство, но такова нямаше. Постоянно хвалят Русия, но децата им са масово на Запад. Точно това лицемерие ме издразни много.

- 

Постът на Александър Радонов във фейсбук,
заради който направихме интервюто с него. 

        Прави впечатление в коментарите под поста Ви във фейсбук, че почти всички хора Ви подкрепят, имаше само едно негативно мнение, което беше просташко, това означава, че това, което казвате се приема, така ли е наистина?

-         Аз се радвам за това, защото повечето хора ме познават. Умишлено стоя назад, за да не ме обвинят, че съм подкрепян от комунистите, което не е вярно. Тези хора знаят, какво е било, знаят, че това не е пътят. Те знаят, каква е разликата между дядо и внук. Навремето имаше едно понятие „син на враг на народа“. Това спря много хора да се развиват. Благодаря на всички тези хора.

-         Много хора се изкушиха от политиката, при Вас как стои този въпрос?

-         Аз като дядо ми съм чешки възпитаник и видях, как благодарение на лустрацията тази държава дърпа напред. Като човек, който е твърдо за лустрацията, не е редно аз да влизам в партии. Потърсиха ни за членство в БСП, но посъветвах брат ми и той отказа. Много хора, които са второ и трето поколение, наследиха много минуси, които не са заслужени от тях. Те съсипаха и много съдби с начина си на мислене. Предците докараха факта, че от 1939 г., когато сме били най-богатата държава на Балканите, през 1989 г. след нас е само Албания.

-         Това, което казвате в поста си във фейсбук, как Ви поставя в политическия спектър – в ляво или в дясно сте, или пък в центъра…?

-         Аз съм десен човек. Човек трябва да може да се развива на базата на знанията си. Трябва да получава заслуженото. Не може всички да сме равни. Държавата трябва да е правова.

-     

Генерал Крум Радонов

    Казахте, че има начин да работите и да сте полезен на държавата ни, без да сте в политиката, какъв е този начин?

-         Аз съм Монтесори-учител на деца между 3 и 6 г. в детска градина. В България имах щастието да се срещна с две невероятни жени – Мина Ламбовски и Диана Манова. Работил съм и за двете. Когато се инвестира в децата като бъдещи добри граждани, след години ще имаме резултат. Другите две важни за мен жени са майка ми и съпругата ми, която е на първо място. Когато се събрахме я предупредиха, че се съм наследник на убиец, но тя не се подаде на внушения и каза, че дори и дядо ми да е правил тези неща, аз не съм ги правил.

-         Колко точно тежи миналото?

-         Зависи от гледната точка. Когато човек има съвест гледа и хубавите, и лошите неща. Да, тежи ми, особено когато научих тази истина за дядо ми. Аз също съм наследник и на възрожденски родове. В тях има много известни хора, например в Банско часовникът е построен от мой родственик за седем години. Часовникът на Атон също е негов. От страна на майка ми също имаме известни художници в рода.

-         Страхувате ли се от разправа с Вас?

-         Имаше един момент, в който се страхувах. Следвам съвета на другия ми дядо Александър, чието име нося, спя спокойно. Аз съм емигрант и работя в Швейцария, където законът се спазва. За да съм тук не съм ползвал връзки на дядо ми, явих се на конкурс за работа и го спечелих. Преди това бях в Чехия.

-         Защо казахте това, защо всъщност се извинихте?

-         Много хора ще помислят, че търся някаква слава. Признавам си, неочаквах толкова да се говори за това. Хората които са наследници на такива родове, трябва да излязат и да кажат истината и да признаят, че са се възползвали от онази власт. Комунистите не долюбваха дядо ми и може би и заради това му приписаха и допълнителни грехове, които не е направил. Когато избухна  атомната централа в Чернобил, баща ми, който е атомен физик, предупреди децата в училище за това. Една вечер телефонът в къщи звънна и му казаха, че това, че е син на генерал Радонов, не означава, че децата му няма да израснат сираци! Баща щи ми разказа този случай през 2000 г. И аз го успокоих, че е спасил много деца, а той съжаляваше, че не е могъл да спаси други!

Това, което казах във фейсбук не е нещо, кой знае какво. Не търся слава. Боли ме заради дядо ми и това, което е направил, боли ме и за хората, които са пострадали. Бих искал тук да направя една реклама на една кауза – „Капачки за бъдеще“. Това е фондация, която събира тези капачки, дава ги за рециклиране и с парите се купуват кувьоз, ако можете, помагайте и Вие, споделя наследникът на генерал Радонов.

За мен е важно да запазя достойнството си, ама истинското достойнство, а не някакво измислено, което лежи на стара слава и то на славата на друг човек. Може да сме наследници на велики родове, но това не означава че автоматично наследяваме техните достойнства. За това човек трябва да се бори всеки ден и да го изразява и с думи, и с дела, казва още Александър Радонов.