ЧУЖДОТО КУЧЕ

Едно чуждо куче се появи в махалата. Кучетата, които живееха там веднага се разлаяха, подгониха го и не му дадоха и най-малка възможност да се доближи дори до къщите. Те просто пазеха своята територия, а то търсеше своя.

Така и не стана ясно, дали е избягало от някъде, дали беше изгонено, дали пък просто си търсеше нови стопани, или пък само беше гладно и жадно.

Хората се събраха, за да видят, защо лаят техните кучета. Видяха и чуждото, тогава и разбраха, че то е причината за суматохата.

А то, чуждото куче, когато го подгониха местните му събратя, просто легна на земята и се снижи, за да покаже сякаш, че не идва с лоши намерения. Просто търсеше подслон. Местните кучета поизлаяха още малко и все още недоверчиво се въртяха около новодошлото. Наблюдаваха го с периферното си зрение и сякаш очакваха провокация от него. Но то дори и не мислеше да ги провокира. Просто си лежеше кротко и даваше ясен знак, че не търси нищо повече от парче хляб и вода.

Видимо кучето беше недохранено. Ребрата му се брояха под кожата.

-         Не му давайте храна, защото после няма да се отървем от него!-каза съседът от горната къща.

-         Ама то ще умре от глад, как …така ли да го оставим…?! – опита се да опонира стопанката от средната къща.

-         Ами ако го вземете у Вас добре, хранете го, но като си отидете в града, кой ще се грижи за него…!? – контрира успешно съседът от горната къща.

Той беше прав, хората от средната къща бяха от града. Когато напуснеха селото, кой щеше да се грижи за новодошлото куче? В същото време обаче, то умираше от глад. Вероятно беше въпрос на дни и то просто нямаше да оживее. Как да постъпят, хората се чудеха, какво да правят. Ако го нахранеха и му дадяха вода, то щеше да остане, но после нямаше да има кой да се грижи за него, както стана ясно, и то щеше да умре. Ако пък сега не му дадяха хляб и вода, то пак щеше да умре..!

А кучето беше добро, с внушителни размери, страховито на пръв поглед, но беше наистина добро и търсеше само подслон.

Нощта бавно настъпваше. Тя прииждаше на пръсти, сякаш за да даде на хората още малко време, да размислят, какво да правят с кучето. Почти се беше стъмнило. Местните кучета вече не лаеха, а чуждото нито се чуваше, нито се виждаше…, сякаш никога не беше идвало!