Годината е някъде около края на 50-те
години на ХХ в. Николинка е ученичка в софийското училище „Димитър Полянов”,
което днес някои наричат „Бастилията”. Другарката
Иванова (в
онези години към учителите се обръщахме с комунистическото обръщение – другарко
и другарю, а не както е сега – госпожице, госпожо и господине, което се считаше
за капиталистическо влияние)
изпитва по география Николинка на дъската и я кара да покаже на картата, къде
се намира град Варна.
Николинка е подготвена, научила си
е урока. Баща й редовно й помага с ученето и я изпитва, за да придобие тя
повече смелост и да може да се представи по-добре в училище. Николинка се обръща
към картата, но на мястото на Варна не пише „Варна”, а пише друго – пише
„Сталин”. Николинка изпада в стрес, блокира и не може да реагира. Тя знае, че
именно там се намира Варна, един от големите български градове по Черноморието,
но на картата в училището надписът на същото място е друг. Тя се притеснява и
мълчи. Учителката няколко пъти я подканя да посочи, къде се намира град Варна
на картата, но Николинка така и не може да извърши това и се стига до очакваната
развръзка. Учителката иска бележника на Николинка и й поставя оценка „Слаб 2”.
Николинка се прибира в дома си
разплакана. Баща й я пита, какво се е случило и остава много учуден, когато
разбира, че дъщеря му не е посочила местоположението на Варна, при положение,
че предния ден лично той е проверил знанията й, а тогава тя е знаела, къде
именно е Варна.
Оказва се, че на картата в училище
на мястото на Варна е написано старото име на града – Сталин. Николинка обаче
има по-нова карта и на нея градът си е с името, което носи и днес – Варна, тя не
знае, че този град преди време за малко се е казвал Сталин. Така учителката,
която би трябвало да е запозната с това, че картата в училище е по-стара и има
особености, които очевидно заблуждават децата, които са едва 4-ти клас, реагира
първосигнално и наказателно, което тогава е модерно по Макаренковата метода –
наказание като форма на обучение!
Това обаче за преподавателката
Иванова не е проблем и тя спокойно „оценява” със слаба оценка Николинка, защото
не знае, къде се намира Варна…!
Проблемът обаче е малко по-дълбок и
не се корени само в безхаберието, или професионалното безсилие на учителката.
Става дума за това, че Николинка идва от „съмнително” семейство. Нейната леля –
сестра на баща й, както и дядо й по бащина линия живеят в Америка. Това е огромен
проблем в онези години, защото хора от такива семейства са считани за
„ненадеждни елементи”, които е възможно да са били повлияни от така нареченото
„упадъчно западно влияние” и да не са съвсем лоялни на единствената управляваща
комунистическа партия в България в онези години – Българската комунистическа
партия - БКП.
Бащата на Николинка е следен от
службите, защото поддържа епистоларна кореспонденция с роднините си в Америка.
Това превръща автоматично Николинка в обект на превъзпитание от страна на комунистическите
репресивни органи. Тя вече е гледана с друго око, уведомени са учителите й,
класната й ръководителка и разбира се ръководството на училището, в която тя
учи, че семейството й подържа връзки с Америка, а в онези години това се счита
почти за „държавна измяна”.
Поддържането на каквито и да е
връзки, дори с роднини отвъд океана, тогава се счита за опасен рецидив, което
може да разколебае „здравите комунистически основи на обществото” и това се
препятства по всички възможни законни и напълно незаконни, дори криминални
начини.
Николинка е малка, тя не може да
бъде репресирана открито, но това не пречи да й се покаже по един по-различен
начин, че нещо в семейството й не е на ред от гледна точка на властта и това е,
като й се пишат слаби оценки нарочно, дори в подобна комична ситуация, когато
очевидно става дума за объркване. Да не говорим, че грешката е в училището и
картата, която то е подсигурило като учебно помагало, а не е в ученичката от
4-ти клас!
Така неглижирайки детето,
поставяйки го в ситуация на неизбежна изолация, се „удря” по семейството, като
се показва, че това семейство е маргинално, защото поддържа връзки с Америка, а
тогава Америка е най-опасният враг на СССР и световната социалистическа
система.
Жертвата се явява едно малко момиче,
което няма никаква вина, че леля й и дядо й живеят в САЩ, но това се оказва
проблем за властите в България и те индиректно репресират именно това момиче,
като му вменяват вина за нещо, което напълно не зависи от него.
Именно по този начин действа партията
в годините на комунистическата окупация на страната ни. Всичко и всички се
държат в силно стегната хватка, за да може да се контролират лесно, било то с
открити репресии, било с фалшиви съдебни процеси по още по-фалшиви и абсурдни
обвинения, било и индиректно, като се оказва натиск върху най-милото на човека
– децата му, по един отвратителен начин!
Това, че едно дете в 4-ти клас не
знае, къде се намира Варна не е проблем, Варна лесно ще бъде намерена на
картата, проблемът е в това, че една учителка не си задава въпроса, защо тази
ученичка, която е преди всичко дете, не посочва, къде именно се намира на
картата град Варна, но учителката не се замисля и за друго, дали пък това дете
не е подложено на стрес, заради нещо, за което дори и родителите му нямат вина,
защото просто няма нарушение!
Големият проблем обаче е, че в
онези години да си виновен без вина беше нещо, което се приемаше за нормално,
защото така казваше партията…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България” в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар