452 площадки за преработка на скрап са подали заявление за закриване
Почти наполовина са паднали доставките на отпадъци от цветни метали, от есента на миналата година, твърди Политими Паунова-изпълнителен директор на БАМИ.
Венцислав Жеков
Снимка Мишел Герон
-Г-жо Паунова, какво е вашето (на Българската асоциация на металургичната индустрия) отношение към изискването площадки за изкупуване на скрап да има само в общини, с влязъл в сила Общ устройствен план?
-Поради липсата на общ устройствен план, естествено това е много неприемливо за бизнеса решение. Те ще бъдат санкционирани да не могат развиват свободно своята дейност, заради това, че някой друг не си е свършил работата. Да се създава една преграда, само защото се търсят схеми, по които да се намалят площадките, не е допустимо и не е справедливо. На цялата територия на страната ще има дисбаланс на тези площадки, там където има ОУП ще се разкриват нови, а цели територии няма да бъдат покрити, поради липсата на ОУП. Това е една необмислена мярка, но хубавата новина е, че по този въпрос ще има решение, поне така ни увериха от МОСВ и някои депутати. Според мен там е постигнат консенсус и ще бъде разрешено и на други определени като производствени и складови площадки, с други планове, само с устройствени планове, да работят. Това все още не е прието на второ четене в НС, но уверенията са такива. Само в 1/3 от територията на страната има ОУП, останалите 2/3 нямат. Никой няма да пренася отпадъците от Перник във Варна, защото Перник няма ОУП, а след това да ги върне отново в Перник за преработка.
Какво е вашето отношение към вмененото задължение на общините да обособят площадки, на които гражданите да предават отпадъците си безвъзмездно?
Тази практика много често е припомняна като практика, разпространена навсякъде по света. Аз не обичам това изявление „навсякъде по света“. Механичното пренасяне на опит от определено място на друго е много пагубно. Нищо лошо няма общините да си разкриват такива площадки за безвъзмездно предаване на полезни отпадъци, включително и метали, защото те си разкриват площадки и за битови отпадъци. Ние тук говорим за полезни отпадъци, защото металът е суровина, той не е отпадък, той може да се рециклира безкрайно пъти. Това става с минимални загуби, като металът запазва своите качества и стойност. Общините могат да приемат безвъзмездно метали, но те ще предават на преработващите предприятия не без пари тези суровини. Това означава, че гражданите ще спонсорират държавата. Извозването на тези метали до пунктовете също струва пари. Общината ще упражнява една дейност, която може да бъде упражнявана и от всички останали фирми. Хората няма да си предават металните отпадъци, а ще ги изхвърлят и тогава има вероятност да бъдат глобявани. За да обобщим, предаването на метали само на площадки на общините, при това безвъзмездно, според мен е безсмислено. Тук говорим за битови отпадъци, промишлените такива предприятията ще си ги предават по съответния ред. Ние знаем практиката, как общините могат да възлагат дейност, което е възможност за още една лобистка и корупционна схема. Ще се избират фирми, на които общините ще предадат правото да оперират с площадките, а те от своя страна ще приемат безплатно отпадъка, ще го обработват първично и ще го продават на металургичните предприятия. Това няма икономическа логика, нито екологична, нито социална.
Според вас, ако това стане, какво ще правят общините с безброй стари хладилници, печки, автомобили и техни части, както и друго оборудване?
На път сме да разрушим едни площадки, за да могат общините да създадат други. Това обаче изисква много инвестиции, а коя наша община има свободни такива средства. Всички големи фирми са инвестирали огромни средства. Само една машина за ситно рязане и балиране в черната металургия струва десетки милиони. Стоманеният скрап от черни метали е основният като обем, от цветните метали са малко и не са толкова значителни. Рисковано е общините да инвестират в още една дейност, с която няма да могат да се справят, така, както не се справят със събирането и преработването на обикновения боклук. Този бизнес е печеливш днес, когато ни се плаща, за да предаваме металните отпадъци. Имаше един семинар по програма на ЕК. В Европа едновременно се работи по програма „Европа 2020“ и „Европа 50“, където изключително внимание се отделя на ресурсното осигуряване за екологично преработване на целия съществуващ вторичен ресурс. Приемат се директива след директива за оползотворяване на строителни и метални отпадъци, както и за регенериране на битовите отпадъци. Опитваме се от битовите отпадъци да произвеждаме тор и газ, а ние сме готови да изгубим чистия метал. На този семинар ние се запознахме с практиката на Испания, Белгия и Великобритания. В Испания например, броя на площадките се определя според броя на населението. Става дума специално за металния скрап. Общо за ЕС 90% от оловните отпадъци се оползотворяват. На всеки 10 произведени акумулатора, девет се връщат за преработка. Ние сме далече от тези проценти по количествата, които преработваме. По-важно е да се търсят схеми, по които да се принудят хората да не изхвърлят безразборно и да оползотворяват и най-дребния метален отпадък. Той е екологично най-чист за преработка, с най-малко разходи и е енергоефективен, особено в свят, където енергийните ресурси са от първостепенно значение. Схемата за предаване трябва да е лесна.
Как смятате, може ли новите разпоредби на закона да спрат работата на т. нар. нелегални пунктове, които се намират в дворове, мазета и гаражи?
Няма нелегални площадки, те се виждат, не могат да се скрият, защото са навън, на открито, пред лицето на всички граждани и се знаят от общинските власти и от полицията. Една площадка е нелегална до толкова, до колкото няма официален лиценз, защото има чадър. И сега има процедура за лицензиране, и с новия закон също ще има такава. Някой разрешава такава работа без контрол и проверка и от тук идва нелегалността. Според мен новият закон няма да пречи на това, такива площадки отново да работят. Тези площадки приемат метални отпадъци, които трудно могат да отидат в наше металургично предприятие, но много лесно могат да бъдат изнесени, защото се изнасят в рамките на ЕС, без никакви документи, освен една декларация. В нея обаче не се проследяват документи за произход. Това не е работа на митниците.
Нормално ли е според вас изискването, който предава скрап, да предоставя и документ за произхода му? Например, човек може да предаде старата си готварска печка, но ако не пази касовия бон, с който тя е закупена преди 20 г. например, трябва ли да подлежи на санкция?
Такива документи се изискват за медния отпадък. Ние и фирмите за рециклиране подкрепяме това. Кабелите и суровините на специален режим като ж.п.-релси, водопроводни части и шахти от улиците трябва да са поставени в някакви рамки и да се регламентира събирането им. За останалите суровини се попълват декларации, но след това лицата ще ги предават безвъзмездно, така че попълването на такива документи става безсмислено. Надявам се да се разреши и на останалите фирми, чийто площадки се намират в общини без ОУП, също да работят. Това създава несигурност в бизнеса и се отразява като рязко бяха намалени доставките за металургията. И в преработката на акумулатори, и при преработката на медните отпадъци, изобщо в цветните метали, почти наполовина са спаднали доставките от есента до сега, средно за периода. Това е така, защото фирмите протестират и не инвестират, понеже не знаят, дали няма да ги закрият веднага. Поради тази причина и не изкупуват суровина.
Всъщност това изискване за доказване на произход на отпадъка, ще бъде ли в сила и когато гражданите го предават безвъзмездно на общинските площадки? Ако не, до какво може да доведе това?
Няма кой да краде, за да го предава безвъзмездно! Това е някакъв абсурд! Проблем има при плащането. Ако например за една стара стоманена плоча от котлон можем да получим пет лева, те трябва да бъдат преведени по банков път. Банката обаче ще вземе повече пари за превода и няма сметка от предаването на въпросната плоча. Това са малки случаи, но на фона на цялото население, може би е проблем, който има значение. Българските домакинства използват изключително некачествени остарели електроуреди. Трябва да се насочат усилия за повишаване на енергоефективността, покупка на уреди от по-висок енергиен клас. Повишаването на жизненото равнище води до отпадане на значително количество електроуреди. Ако предаването им е безвъзмездно, повечето хора, ще ги ползват като шкафове. Няма как да искаме от хората да харчат гориво, за да предадат уред безвъзмездно, при това за нещо, за което са платили, когато са го купували.
- От 15 февруари изискванията на закона са в сила. Според данни на БАР около 450 площадки вече са закрити, заради липсващи ОУП на общините, на чиято територия се намират. Как това ще се отрази на работата на металургичния бранш - черна и цветна металургия?
- 452 площадки са подали заявление за закриване. Притока на отпадъци от цветни метали намаля на половина.
- Имате ли данни за конкретни затруднения на предприятия, които не могат да си набавят скрап и намаляват производството си в резултат на това? Докъде би могъл да стигне такъв процес?
- Всички се преориентират да търсят увеличаване на вноса. Сега също се внасят суровини от цветни метали и от черен скрап. Ще се превърнем от износител, във вносител на скрап в региона. В цветната металургия, това което няма да се получи от отпадъци-мед, олово, цинк, ще се компенсира с преработка на концентрати. Те обаче първо се внасят от далече и преработката е свързана с отделяне на газове, замърсени води, шлаки, твърди продукти. Тази преработка е много по-енергоемка и води до получаване на вторични замърсявания на вода, почва и въздух. Този процес е екологично по-неблагоприятен, в сравнение с преработката на металния отпадък. Това трябва да се компенсира, за да останат актуални програми за поддържане на мощностите, за да има ефективно производство. В черната металургия, единственото предприятие, което работи само със скрап е „Стомана индъстри“. Ако то не може да си осигури необходимия скрап, би трябвало да увеличи вноса. До сега България изнасяше скрап, защото рециклиращите фирми добиваха повече суровина, отколкото предприятията имаха като потребност и след затварянето на „Кремиковци“. Вносът оскъпява производството. В същото време пренасянето на отпадъка на друга площадка, на по-голямо разстояние, още веднъж оскъпява целия процес и крайната продукция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар