В Народна библиотека „Кирил и Методий” в София се съхранява едно голямо количество от изданията на един от най-известните български имигрантски вестници в САЩ – „Народен глас”. Много често томовете не са достъпни за читатели, защото се реставрират, предвид старостта им като документи. Въпреки това обаче, една голяма част от събраните томове с издания на този вестник са били запазени, дори и през 45-годишното комунистическо управление в България. Едва ли има българин и в САЩ, а и в България, който поне малко да е свързан с имиграцията ни, и който да не е чувал за този вестник. Вероятно историята на този вестник отдавна е позната и все пак трябва да се върнем към началото и за да не го забравим, и за да си припомним, какво е имало. Имигрантите ни не са били само черноработници, строители, градинари...оказва се, че сред нашите сънародници в САЩ има и много образовани и талантливи хора. Всичко това до голяма степен стана известно именно благодарение на вестник „Народен глас” и алманасите, които се издават с него. Те още по-трудно могат да бъдат открити в библиотеката, защото са библиографска ценност. Единици се намират в частни лица. Неотдавна беше организиран и един архивен масив в град Гоце Делчев в България, където д-р Иван Гаджев събра архивите на свои познати и откупени документи. Така беше създаден и Научен институт за изследване на историята на емиграцията ни в Северна Америка. Издадени бяха два тома с документи. Това беше първият свеж полъх към разкриването, осветляването и препрочитането на тези архиви, които носят една безценна информация за живота на нашите сънародници зад океана.
Запазената документация, свързана с историята на българската емиграция в САЩ, показва, че ролята на безспорен пионер в развитието на българския културен бизнес сред емиграцията се пада именно на акционерното дружество "Народен глас". То е основано през 1907 г. в град Гранит сити, щата Илиноис. Уточнено е, че новият вестник на първо време ще излиза два пъти седмично. След двуседмична работа е подготвен първия брой на вестник "Народен глас", който е публикуван в град Гранит сити на 12 септември 1907 г.
Още към края на 1907 г. постоянните абонати на вестника достигат нелеката за реализация цифра в Америка - 400 броя. През есента на 1907 г. в САЩ избухва тежка икономическа криза. Постепенно от предимно рекламно информационно издание, обслужващо преди всичко бизнес интересите на своите непосредствени издатели - търговските къщи в Гранит сити и Медисън, вестникът е "обърнат в един общонароден, прогресивен и независим български вестник". От пролетта на 1911 г. вестник "Народен глас" започва да излиза три пъти седмично - в понеделник, сряда и петък.
Към края на 1911 г. за пръв път изданието надхвърлят 10 000 долара-една добра печалба за времето си. През октомври 1912 г. избухва Балканската война. Тогава пламва "небивал глад", по израза на един съвременник, за информация от родината. По инициатива на Васил Стефанов вестник "Народен глас" открива подписка за набирането на доброволни помощи, събирани от емиграцията за подпомагането на Българския червен кръст и ранените войници по време на Балканската война. Общо за два - три месеца вестник "Народен глас" събира и изпраща в София сумата от 7000 долара. Общо през цялата война сумата на събираните дарения надхвърля 100 000 долара.
През 20-те и 30-те г. на XX век фирмата публикува ежедневно вестник "Народен глас". За тази цел на нея постоянно са й необходими големи количества хартия.
Намерили своята производствено-търговска ниша, през 1917 г. Васил Стефанов и Васил Граматиков замислят една уникална поредица от издания, които ще останат като техен най-съществен принос, за цялостното развитие на българската емигрантска култура в Новия свят. Става дума за подготовката и публикуването на четирите безценни алманаха, които днес са най-сериозният извор за изучаване на всички аспекти на българската емигрантска история зад океана.
Идеята за появата на първия алманах се заражда през 1917 г. Тогава издателската фирма "Народен глас" навършва десет години от своето основаване. За да се отбележи юбилеят, управителният съвет решава да създаде специален "Юбилеен сборник на вестник "Народен глас". Като образец са използвани подобни алманаси, издавани от другите емигрантски общности в Съединените щати.
На 6 октомври 1917 г. във вестник "Народен глас" е публикувана обява под надслов: "Турен е под печат Юбилейният сборник на вестник "Народен глас". В нея се съобщава, че книгата ще съдържа "интересно четиво из живота на българите в Америка -история на българската емиграция, българската търговия, земеделие, черква, дружества, журналистика, религия и пр., и пр." Като илюстрации към текстовете е предвидено да бъдат публикувани 2000 снимки и портрети на български емигранти, занимаващи се с различни професии. Заплануваният тираж е 25 000 броя - тираж, който нито преди, нито след това е достиган от някое друго българско емигрантско издание в САЩ.
Замисълът на издателство "Народен глас" е сборникът да се печата на луксозна хартия и дори да се раздава "безплатно на всички читатели" на вестник "Народен глас", които побързат да се абонират до края на годината. След обявяването на идеята българските фирми в САЩ и Канада са поканени да дадат рекламите си (и снимков материал) по най-бързия начин, за да не изпуснат възможността да се рекламират и представят добре пред емиграцията. Самият юбилеен сборник е отпечатан през декември 1918 г.
С появата на "Юбилеен сборник..." на издателство "Народен глас" се създават нови, още по-добри възможности за интензивни бизнес-контакти между самите български фирми, работещи вече в Америка. Дотогава хората не се познават един друг, не знаят нищо за бизнеса си и следователно не могат да си сътрудничат. Направена е решителна, колективна равносметка върху стопанския живот и постиженията на българската емиграция изобщо, реализирани до края на Първата световна война. Всичко това дава нов тласък за развитието на бизнес средата през междувоенния период.
Вместо да се препечатва, акционерите решават създаването на нов тип енциклопедично издание. През 1921 г. е публикуван "Българо-американски алманах за 1921 г.". Томът е в обем 200 едроформатни страници, като всички текстове са снабдени с подходяща снимкова илюстрация.
Втората стопанска енциклопедия на българската емиграция в Съединените щати е разпространена през 1922 г. в 20 000 екземпляра. Тя също е посрещната с огромен интерес от емигрантските фирми. В резултат през 1923 г. издателство "Народен глас" подготвя и публикува нов "Българо-американски алманах за 1923-1924 г.". Третият, общо взето, спазва вече възприетата структура с тази разлика, че сега основният икономически масив съдържа повече данни за стопанството, фирмите, природните богатства и икономическите закони на Съединените щати.
През 1933 г. Васил Стефанов и Васил Граматиков подготвят и правят четвъртия си и най-подробен алманах на вестник "Народен глас" и българите в Америка. Това е най-пълното и обемно енциклопедично издание на фирмата, свързано със стопанския живот на българите в Съединените щати. Обемът му надхвърля 500 страници, а рекламните карета на фирмите, адресите им и снимковата илюстрация се превръщат в нов, солиден аргумент за покачване на самочувствието и за активизирането на бизнес контактите между българите.
Алманасите са своеобразен „chat”, казано по съвременните модели. Те са социални енциклопедии, които дават възможност за социални контакти. Имигрантите ни са общували посредством тези алманаси и вестника, така те са се запознавали и опознавали. Именно така те са разбирали, къде ще има сбирка, къде ще има концерт, къде ще има литературно четене. С тези издания нашата имиграция на практика е живяла своя труден живот. Тук са били помествани и рекламите, и обявленията, тук се е давала гласност на годежите и рождените дни, тук са били обявявани и тъжните новини. Тези издания са били и връзката на сънародниците ни със „стария край”-отечеството. Във вестника те са намирали новините, понякога дори и по-бързи, и по-безпристрастни от родните ни печатни издания. Чрез алманасите, те са получавали информация за своите сънародници и са следели пулса на имигрантския живот в САЩ.
Наличието на богатата "културна следа", останала от функционирането на българския имигрантски културен пазар в САЩ през първата половина на XX век, позволява да се подържа будно българското национално съзнание и сред второто ни имигрантско поколение.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар