Денят се очертаваше да е студен. Едно момиче с цигулка беше излязло рано в подлеза и свиреше за случайните минувачи – „Четирите годишни времена”. Пред нея свенливо беше поставена една кутия от обувки, в която имаше някакви стотинки. Те бяха цената за музиката, цената за началото на един ден, който започваше с музика.
Хората отминаваха безразлично, някои от тях се поспираха, други просто поглеждаха, заслушваха се пътьом и с една особена топлина в сърцето продължаваха пътя си.
Момичето притваряше очи, вживяваше се в музиката, която се изливаше щедро от цигулката и огласяше с нежни звуци целия замръзнал подлез, пълен с хора, магазини и вестникопродавци. Тя беше стъпила на изтривалката на един магазин за обувки, който все още не беше отворил за клиентите си. В лекия сумрак цигуларката сякаш беше светъл лъч в понеделник, когато всички мълчаливо и замислено отиваха на работа, след почивните дни. Магазинът зад гърба й тъмнееше. Вътре се виждаха ботуши и разнообразие от мъжки обувки, които напомняха за идването на пролетта. На стъклената врата на магазина висеше едър надпис, който указваше някакво намаление-промоция на даден вид обувки, може би ботуши, чийто сезон все повече се изплъзваше.
Малката цигуларка предлагаше своята музика навън, а вътре се продаваха ботуши, те бяха с намаление, но музиката беше безплатна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар