Георги Стоев: Актуализация на бюджета – да, но с оптимизиране на разходите

Георги Стоев е управляващ съдружник в „Индъстри Уоч Груп“ – водещ изследователски център в областта на икономиката и икономическата политика в България, който основават в началото на 2004 г., заедно с Лъчезар Богданов и Асенка Христова. 

Образованието си получава в Английската гимназия в София, Университета в Лувен (Белгия), а след това и в ИПИ, където започва професионалната си кариера. Стоев е част от кръга икономисти, които през последните десетина години упорито настояват за ниски данъци, пропазарни реформи и минимално държавно присъствие в стопанството.

Г-н Стоев, как ще коментирате ветото върху актуализацията на бюджета, което беше наложено от президента Плевнелиев? Какъв ход беше това и как ще се отрази той върху икономиката ни?

Изпълнението на бюджета по последни данни, до юни месец, беше в рамките на прогнозираното от нас и от Министерството на финансите. В приходната част нямаше сериозни основания за притеснения. Разходната част винаги е била обект на натиск. Тя винаги трябва да се разглежда с опит да се оптимизират някои неефективни структури. Аз лично смятам, че повод да се актуализира бюджет винаги има, но това трябва да стане с оптимизиране на разходите, а не те да се увеличават. Това, което на мен ми е известно, като наблюдател на политическите процеси е, че вето се налага по процедурни съображения – липса на дебат, липса на мотиви, на аргументация, или пък нещо пропуснато в самата процедура, както и по целесъобразност по същината на законодателството. 

Ако все пак не бъде приета актуализацията на този бюджет, това как ще се отрази на икономиката и има ли опасност от забавяне на някои важни плащания в държавата?

Мисля, че няма да има нищо катастрофално, дори напротив. Идеята да се тръгне към задлъжнявания от страна на правителството, ако това може да се тълкува като първа стъпка от един по-дълъг процес на влизане в нов дълг, по-скоро би ограничила икономиката, отколкото да я стимулира. От тази гледна точка, това че се спира тази първа крачка, може да се тълкува дори като нещо положително за икономическото развитие. Тази актуализация е една стъпка, която управляващите аргументират като нещо моментно, нещо свързано със сегашната ситуация. Никога те не са твърдели, поне официално и формално, че това е тяхната политика за мандата. Много е трудно да се каже, дали те наистина са имали предвид да влизат в дефицитна спирала – сценарии за сериозно увеличаване на дълга. Тази актуализация е за следващите шест месеца. Със или без нея, бюджетът ще се изпълни в рамките на предвидимото. Дългът ще остане в сегашните нива и през 2014 г. ще трябва да се търси ново финансиране за плащанията през 2015 г. - това е в рамките на нормалния мениджмънт на фискалните дела. Това се случи и през 2012 г., за плащанията през 2013 г. 

За какво е най-целесъобразно да се използва заемът, който правителството иска да изтегли?

Този заем не беше аргументиран с идеята да се харчи за конкретни нужди. По-скоро идеята беше, че част от него да отива за покриване на очаквано свиване на приходната част – около 200 млн. лв. Друга част отива за натрупаните от две министерства дългове. Военното и вътрешното министерства трябва да се справят с бюджета, който вече им е гласуван от НС, а не да се налага да влизат в нови задължения. Ако тези дългове им се покрият, те ще влязат в нови дългове до края на годината и пак ще е необходима актуализация. Мисля, че тук става дума за 300 млн. лв. На последно място се заделя фискален резерв от 500 млн. лв. Голямата част от него отива в така наречените резервни плащания, които се извършват чрез постановления на МС – един буфер на средства, които при необходимост да се ползват, без да е необходимо това да се гласува в НС. Става дума за конкретни, не големи харчения. 

Този заем не е ли по същество едно презастраховане?

Принципно това е така. По тези облигации, които потенциално биха се емитирали, правителството ще дължи лихва, а в същото време ще държи тези пари на депозит в БНБ на 0% доходност. Разликата между лихвата и нулевата доходност е загуба, която тече. Никога не сме били привърженици на свръх голям фискален резерв. Преди всичко, правителството трябва да се опитва да балансира бюджета, ако наистина има проблем в постъпленията, по каквато и да е причина, първата му работа е да се опита да коригира разходите надолу. Едва когато ситуацията е изключително тежка, може да се мисли за дългово финансиране и някаква част от това да бъде заделена за бъдещи „черни дни“. Нашата оценка за ситуацията в България е, че тя не е тежка, не е драматична.

Възможна ли е, според Вас, втора актуализация на бюджета, до края на годината, идея, която вече се появи в коментарите на някои икономически експерти? 

Тя е възможна, но ми се струва малко вяроятна. Не съм сигурен, за какво би им било нужно това на управляващите. Нека да видим, какво ще се случи с тази актуализация, пък тогава да мислим за следващата!

за novinite.bg

Държавата да чуе бизнеса

Икономическата среда трябва да бъде предвидима, за да може бизнесът да работи. Това сочат данни на Българската търговско-промишлена палата. Става ясно, че чуждестранните бизнес-партньори губят интерес към инвестици в страната, защото политическата обстановка е нестабилна и това се отразява крайно негативно върху възможностите за развитие и стимулиране на икономическите процеси.

Кредитирането на бизнеса също е в дълбока криза. Какъв е начинът за разрешаване на патовата ситуация? Той е много обикновен, както повечето гениални неща - просто политиците трябва да чуват бизнеса. По този начин, икономиката ще тръгне напред, страната ще се стабилизира, а от там и политическата ситуация ще се подобри, като, разбира се, първо се нормализира.

Вдигането на минималния осигурителен доход от 2200 на 3100 лв. и вдигането на минималната работна заплата на пръв поглед е положително, в същото време обаче то не е съизмеримо с ценовата политика. С една дума, заплатите ни растат по-бавно от цените на стоките и услугите.

Държавата взема мерки за намаляване на младежката безработица с никому ненужни курсове за преквалификация, като просто се усвояват евросредства.

Бизнесът иска диалог с държавата, в него трябва да се роди икономическото ни бъдеще, иначе оставаме в миналото!

за novinite.bg

Петър Ганев: Проблемите не се решават със забрани, а с прозрачност

Визитка:

Кариерата на Петър Ганев започва като стажант в Института за пазарна икономика /ИПИ/ през 2007 г. В момента е на длъжност „старши икономист“.  Интересите му са в разнообразни области, като фокусът пада върху конкуренция, данъци, икономическа свобода, климатични промени, енергетика, крайна бедност. Той е инициатор и организатор на Студентския клуб към ИПИ. Автор е на редица статии, публикувани в седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика”, в бюлетина за ниски данъци.

Г-н Ганев, бившият финансов министър Симеон Дянков сподели, че трябва да се ограничи участието на хора от службите за сигурност в обществения живот, защото това оказва негативно влияние върху финансовия сектор. До къде трябва да да стигне това и как, според Вас то би се отразило на икономиката ни?

Дори и да има някакво отражение, основният аргумент срещу това такива хора да участват в обществения живот и въобще във финансовия живот е, че има някакви зависимости и задкулисие, което изкривява финансовите потоци в тяхна полза, или не в полза на обществото. Самият факт, че се говори за задкулисие и за зависимости, които ние не виждаме, означава, че дори и нормативно тези хора да бъдат изключени от определени постове, това влияние ще продължи да съществува. Ако има такова влияние, то не е нормативно, а е някъде в миналото, или заформило се през годините на прехода. Дебатът беше голям за посланиците ни по света. Ако има хора, които заради задкулисни зависимости са силни по някакъв начин, ние не можем да ги забраним нормативно. Това е все едно да кажем, че нормативно забраняваме да има лоши хора.

Ако не предприемем лустрация спрямо такива хора, какво трябва да предприемем тогава, как да се ограничи влиянието им във финансовия сектор на страната и влиянието на задкулисието върху обществения живот въобще?

Такъв тип изкривяване идва, само когато по един, или друг начин власт и финансов ресурс се насочват към тези хора. Това обикновено става през държавата. Фокусът трябва да е там, да се запитаме, какво прави държавата, до къде достига нейният обхват и по какъв начин раздава власт и разхожда средствата си. Ако тя има малко влияние в относително големи сектори на икономиката, ако се отдръпне от важни сектори, в които няма изконна роля, ако е прозрачна там, където се намесва, ако има правила, ако работи в полза на това, всеки да си търси правата, то тогава този тип хора ще бъдат изтикани в ъгъла. Това може да проработи, ако тези хора зависят в по-голяма степен от клиентите си и от оценката на обществото. Например, ако говорим за банка и ако тя зависи от това, дали има хора, които да си влагат парите там, дали има такива, които желаят да теглят кредити от там, тогава общественият авторитет е важен. Същият пример може да се даде и с фирма, която работи с клиенти, а не зависи от това, дали ще спечели обществена поръчка от държавата. Проблемът е там, където държавата има допирни точки с този тип хора-бизнесмени и всякакви гравитиращи около властта елементи. Когато тази връзка бъде разкъсана на места, а на други-бъде направена максимално прозрачна и конкурентна, ситуацията ще се промени. Проблемът няма да се реши, като забраним хората, а когато направим допирните точки прозрачни и с възможност за състезание.

Какво трябва да се промени в енергийния сектор, за да се избегне ощетяването на държавата? Това всъщност е втората реформа, която предлага Симеон Дянков.

В енергийния сектор има твърде много играчи. Всеки е в някакви договорености с държавата и участва във финансовия поток, който се генерира от цялото население. На практика никой, нищо не може да избере, само държавата се опитва, в зависимост от това, кой натиска повече, да насочи финансовия поток в определена посока. Хората трябва да имат избор, коя енергия да купуват, ако въобще има пазар на енергия и ако има конкуренция, тогава може би ще се постигне някакъв резултат. Не мисля, че само с едно решение на комисията, може да се постигне резултат. Това може да способства за преразпределяне на корупционните потоци в друга посока. Всички консултанти в енергийния сектор са на огромни печалби, а в същото време секторът затъва. Това е един безкрайно доминиран от държавата сектор, в който огромният финансов поток резултира в печалби за тези, които нищо не правят и в загуби за тези, които всъщност предоставят енергията.

Стана ясно, че около 52% от завършващите средно образование у нас, заминават да учат в университети извън страната. Това е и третият сектор, в който бившият финансов министър предлага реформи. Как, според Вас, държавата може да преодолее такъв натиск върху вътрешния трудов пазар?

Със сигурност в образованието трябва да се променят някои неща. Ако всички учебни планове и стратегии се пишат в министерството и после се прилагат в цялата страна, в градове където има много промишленост, като например Габрово и в други градове, където районите са по-скоро селски, като Кърджали например, тогава няма как един и същ план да работи еднакво в толкова различни региони. Трябва и на местно ниво да има много повече гъвкавост, както и работа с местния бизнес. Това, че млади хора отиват да учат в чужбина, говори лошо за образователната система у нас, както и за възможностите за реализация. Тези хора не бива да бъдат разглеждани като материал на държавата, който трябва непременно да се реализира тук, а като хора, които търсят своята реализация по някакъв начин и са намерили един добър път, за жалост в чужбина. Напускането на държавата, с цел да се намери добра работа, или добро образование, не го разглеждам еднозначно, като нещо фатално и изключително лошо, защото все пак на първо място е човекът, а не държавата, която едва ли не разглежда хората като някакъв материал, който трябва да поддържа политическата класа на власт.

Проф. Атанас Тасев: В енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм

Визитка: Атанас Тасев е български енергиен експерт. Професор е по кибернетика и информатика. Завършил Автоматика и телемеханика в Киевския политехнически институт. Финансов анализатор в преговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" и в изготвянето на прогнозите и анализите за най-големите ни енергийни проекти - АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Марица-изток". Член е на междуведомствения консултативен съвет към Министерски съвет по проекта "Белене".

-Проф. Тасев, доколко, според Вас, е популистка идеята на управляващите за намаляването на цената на тока?

-С това понятие трябва да се оперира много внимателно, защото реакцията на политиците е адекватна на уличния натиск. Популизъм има тогава, когато няма натиск, но за да бъдеш харесван, ти правиш нещо. В конкретния случай има доста силен натиск и проблем в държавата и политиците реагират адекватно. Това е по-скоро реакция, а не популизъм.

-Можеше ли това намаление на цената да се случи по-рано, защо идва точно сега?

-Аз отдавна твърдя, че в енергетиката има ценова бомба с часовников механизъм. Дълги годин, цената на електроенергията беше задържана и това беше чист популизъм. Това доведе до много големи финансови дупки в енергетиката, които сега се оголиха и се виждат. Докладът на ДКЕВР е колосален труд, за който аз ги поздравявам, но те като експерти са си свършили работата.Постигнали са това намаление, но са казали каква е цената. На практика е рязано на живо и отвсякъде. Този доклад буквално крещи и казва, че енергетиката е в голяма опасност.

-Кой трябва да поеме разликата при намаляването на цената на електроенергията, защото очевидно, някой ще загуби?

-Някои от проблемите са отложени. Във всички термоцентрали е записано, че разходите за закупуване на квоти с емисии от въглероден двуокис не са отчетени в разходната част на ценообразуването за този ценови период. Това означава, че те трябва да бъдат отчетени през следващия период. Те прилагат метод на драстично намаляване на нормата на възвръщаемост.За АЕЦ „Козлодуй“ тя е 1,44%, което даже е в нарушение на обичайните счетоводни правила, защото нормата на възвръщаемост трябва да отчете цената на привлечения и на собствения капитал. Трудно би се привлякъл ресурс, от която и да е банка, на цена, по-ниска от 7%, а нормата на възвръщаемост казва, че всъщност няма да може да се върнат лихвите.

-Какъв е необходимият оборотен капитал за АЕЦ „Козлодуй“?

-Той трябва да бъде 310 млн. лв., а са утвърдени едва 53 млн. лв., което прави 17%. Орязани са тотално предвидените разходи за ремонти. В централата не са извършвани дълги години никакви ремонти, за да се докаже, колко ефективно работи. Това се отнася и за други дружества. Когато се орежат разходите за ремонти, през следващата година се повишава аварийността и тогава тези разходи ще бъдат още по-големи.

-Какво е състоянието при ЕРП-тата?

-Там са намалени технологичните разходи под нивото на реалните загуби. За да бъде постигнато такова намаляване на загубите, трябва да се направят инвестиции, които не са предвидени. За да се напълни дупката в сектора на възобновяемата енергия, която е над 1 млрд. лв., започва да се реже на живо от всичко останало.

-Има ли опасност от фалити на ЕРП-та, след промяната на цената на тока?

-Не, не, далеч сме от това. В икономическата игра всеки играч се настройва според правилата. ЕРП-та няма да направят необходимите инвестиции, защото не са предвидени. При ниската норма на печалба те вероятно ще преминат към съкращаване на персонал. Ще се повиши и аварийността. Тя удря и по крайния потребител. Специално за София енергийната инфраструктура е в критично състояние. Има кабели на по 40-50 г., които са с много големи технологични загуби и спешно трябва да бъдат подменени. Основната цел на частните компании е печалбата. Ако един директор на частна компания започне да говори за благотворителност, той моментално ще бъде уволнен, защото неговата основна задача е да максимизира печалбата.

-Каква ще е социалната цена при промяната на цената на този тип енергия?

-Никаква! Основният проблем, все пак, е лошото състояние на икономиката. Преди години, около 200 хил. потребители, условно казано, не можеха да си плащат сметките за тока. Те бяха под прага на енергийната бедност. Сега в тази графа са общо 700 хил. души. В България все пак има средна класа, състоятелни хора, които могат да си плащат сметките. Ако една баба разходва ток за 20 лв., при намалението тя ще плаща 19 лв., примерно. Това ли е целта? В същото време при някой, който има няколко десетки киловата изразходвана енергия, това ще има много по-голям ефект. Социалните цели се постигат, но не по този начин. Държавата се опитва да засили социалния вектор. Цените на енергията трябва да бъдат такива, каквито са, а именно - пазарно равновесни. Грижата за хората, които не могат да си плащат, не е грижа на енергетиката, а е грижа на държавата, защото иначе ще стигнем до положение, в което ще страдат и тези, които могат да си плащат, и тези, които не могат.

-Възможно ли е да има тарифиране, тоест да се плаща при различно потребление?

-Да, аз предложих тритарифна схема, която условно може да се раздели по доходите. Въвежда се таван на потребление. Например, до 120 киловатчаса, от 120 до 500 е втората тарифа и над 500 е третата. Това означава, че е въпрос на избор. Ако един човек се чувства социално слаб, трябва да положи усилия, да се ограничи до тези 120 киловатчаса. В следващата категория ще се плаща от нула, до 500 киловатчаса. Когато се тръгне по линията на изясняване на това, кой е беден и кой е богат, тази задача няма решение. Единственият правилен подход е електромерът. Някои ще могат да си поставят няколко, но не трябва заради некоректните играчи, да убиваме една методика, която е временна и би била ефективна, докато се намираме в състояние на рецесия.

Божидар Данев: Финансовата рамка на бюджета е сбъркана

Визитка:

Божидар Данев е изпълнителен председател на БСК (Българската стопанска камара). Завършва с отличие висшето си образование в Техническия университет в София през 1965 г., след което постъпва на работа в Института по кибернетика при Българската академия на науките. Получава награда на БАН „Най-добра научна разработка“ и национална награда „Научна разработка с най-голям икономически ефект“. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Хабилитира се като старши научен сътрудник. Две години провежда следдокторска специализация в Университета в Хановер (ФРГ) по управление на системи. Чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания и др.

-Г-н Данев, неизбежна ли беше актуализацията на бюджета?

-Нека първо да се запитаме от какво се пълни бюджетът? Основно това е от ДДС, акцизи и мита. След това са данъците от печалбата и от физическите лица. Когато ръстът на БВП (Брутния вътрешен продукт), който е планиран в бюджета с 1,9%, а реално сега той е 0,4%, какво може да означава това?

-Повече или по-малко ще са приходите?

-Естествено, че те ще са по-малко. На второ място бих искал да отбележа, че в бюджета беше заложено, че ще има 3,4% инфлация, тоест цените ще бъдат по-високи и ще има повече ДДС и повече акцизи. Ние обаче имаме дефлация от -1,1%.

-При това положение приходите по-малко ли ще бъдат, или ще бъдат повече?

-В бюджета е заложено също, че вносът ще расте, но той не е мръднал. Заложено е, че износът ще намалява, но той расте. В момента се намираме в позиция, при която всички опори, които има този бюджет, се срутват. Има много заложени бомби, защото всичко, което е планирано в бюджета като цифри, вече не е реално. Щом има нови числа, трябва да има и някакви мерки.

-Какви мерки трябва да бъдат предприети?

-Една от тях е да има буфер, ако продължи тенденцията до края на годината, за да може да се посрещнат планираните разходи. Това е философията на подобна промяна в бюджета. Аз бих казал и още нещо. Всяко правителство има правото да променя бюджета, когато дойде на власт. Ако след един месец имаме ново правителство, ще има и нова програма. Зад програмата винаги стои бюджет.

-За какво може и трябва да се използва този 1 млрд. лв. заем, който ще вземе правителството?

-Трябва да има буфер, който да стои евентуално за сметка на това, че беше намален драстично фискалният резерв през последните три години и половина. Друга част трябва да отиде като плащане към бизнеса. За мен този заем не бива да се ползва за социални разходи.

-Корекциите, които бяха направени в бюджета, правилни ли са и това ли бяха необходимите стъпки?

Това, което знаем, е, че е необходим буфер към фискалния резерв и промени, които могат да възникнат при продължаване на дефлационните процеси. Представете си, че нямаме ръст в БВП, какво ще се случи до края на годината? Още веднъж казвам, че ние сме категорично против заемът да бъде ползван за социални цели. Не бива да се увеличава минималната работна заплата и социалните плащания, защото първо трябва да има приходи и тогава да говорим как да ги разходваме. Ние на практика в момента нямаме никакви приходи.

-Ако все пак не възникнат непредвидени разходи за реформите, как трябва да се използва останалата част от заема?

-Оказа се, че са подписани договори за 260 млн. лв., които никой не ги е знаел. Те са в Министерството на отбраната, МВР, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. Тези разходи обаче не са били предвидени в бюджета. А по тези договори ние имаме задължения, ето къде биха отишли част от парите от заема.

-Какво можеше да се случи с държавата, ако нямаше ремонт на държавния бюджет?

-Трябваше да се ограничат бюджетните разходи. Това означава проблем, защото ще влезем в една ликвидна криза. Това означава, че няма да можем да плащаме държавната квота в структурните фондове в ЕС. Няма да могат да се плащат и обществените поръчки. Това щеше да доведе до ситуация да влезем в старата спирала, в която ни вкара бившият финансов министър Симеон Дянков.

-Появиха се коментари, че актуализацията на бюджета се налага заради това, че е била сбъркана финансовата рамка, как бихте коментирали това?

-Самият факт, че е предвиден 1,9% ръст на БВП, който обаче не е реален днес, е единият показател. Инфлацията не отговаря на предвижданията, не е предвидено правилно и нарастването на потреблението, не е предвиден и ръстът на вноса. Всичко това показва грешки във финансовата рамка на бюджета.

-Пропуснато ли е нещо при ревизията на бюджета, какво допълнително можеше да се направи?

-С доста тих глас се говори, че ще има разходи за социалната сфера, което във всички случаи ще бъде нездравословно за българската икономика. Ако искаме да излезем от тази криза, единственият начин е бизнесът да има възможност да задвижи отново икономиката. Така ще има повече приходи. Когато са налице приходите, едва тогава можем да мислим за социални разходи и актуализация на доходите. Прокризисните мерки биха могли да спъват развитието на икономиката. До миналата година 400 хил. работни места са закрити. Тези хора не получават заплати, те не потребяват и като не потребяват, съответно няма и ДДС. Има и спад на акцизите. Говореше се, че забраната за пушене изгонила хората от ресторантите, но това не е вярно. Всъщност беднотията изгони хората от ресторантите, защото те нямат средства. Да не говорим, че този стрес, който се наблюдава в икономиката, оказва лошо влияние върху онези, които биха инвестирали, защото не знаят какво предстои.

Д-р Цветан Райчинов: Подготвяме диалог с НЗОК за начините на финансиране в здравеопазването

Визитка:

Цветан Райчинов завършва Медицинска академия в София, през 1986 г. Специализира акушерство и гинекология. От 1999 г. е управител на Диагностично-консултативен център I в Русе. До октомври 2007 г. е заместник-председател на Българския лекарски съюз /БЛС/, като подава оставка. През януари 2009 г. е избран отново за заместник-председател на съсловната организация. В началото на август 2009 г., след като председателят на съюза Божидар Нанев става министър на здравеопазването,  Райчинов е избран за временно изпълняващ длъжността. В момента д-р Цветан Райчинов е председател на БЛС.

- Г-н Райчинов, стана яснсо, че бюджетният дефицит в НЗОК е около 140 млн. лв. Как ще се отрази това на финансирането на болниците?

- Няма как да не се отрази. Необходима е актуализация на бюджета, със средства от държавата. Противното означава на практика болниците да бъда оставени без пари. Това ще засегне не само болниците, но и доболничната помощ и на всички останали дейности, които се финансират от НЗОК. Въпросът е, от къде и защо е натрупан този дефицит и кой е виновен.

- Кой е виновен?

- Явно става дума за недалновидно разчитане на бюджета на касата-и като планиране, и като разходване. За това може да носи вина само бившия управител и Надзорния съвет.

- Близо 64% е изпълнението на бюджета на касата за болнична помощ, до края на юни 2013 г. Как болниците ще покриват разликата?

- До колкото знам, на болниците е платено, независимо от размера на изработеното. Това пак доказва това, за което говорим. Досегашният управител твърдеше, че всичко е наред и няма преразход. Според него, всички плащания вървят по съответните разчети, но се оказа, че не е така. Той претендираше, че неговата методика точно заради това се въвежда, за да има контрол и регулиране на разходите, но явно нищо от това не се е случило. Защо обаче е допуснат такъв преразход, не мога да кажа.

- Защо, според Вас, касата не може да изпълни на 100% бюджета си за болничната помощ?

- 63,05% е изпълнението на бюджета за болнична помощ на касата, на годишна база. Това означава, че стойността е близо 13% над разчета.

- Какво очаквате за следващите 6 месеца от касата, особено след смяната на ръководството?

- Очаквам ясни разчети и възможност за преговори. Трябва да уточним, какво се случва с цените на медицинските дейности и всичко останало, което не можа да се случи при предишния управител. Очаквам също да стартират преговорите за следващата година.

- Какво трябва да се промени при финансирането на бълниците? Схемата ли е грешна, или парите са малко?

- И двете. Парите определено са малко, защото средствата, коитко се отделят за болнична помощ в България, се равняват на една голяма болница, някъде в Европа. Няма такава държава в ЕС, която да отделя толкова малко за здравеопазване. Каквото и да говорят политолози, икономисти и социолози, колко много пари се давали, фактите са очевидни. При нас се отделят 3,8% от БВП за здравеопазване. Нито една държава в Европа не отделя толкова толкова малко. Цените на отделните болнични дейности са много ниски. Повече от 90% от тези дейности са недофинансирани.

- Какво трябва да се промени и как да стане това?

- Необходимо е реално остойностяване. Трябва да се прецени, кой е най-подходящият начин за заплащане на болниците. Очевидно с лимитиране не се получава. Много са нещата.

- Склонни ли сте на диалог със здравната каса, в който да предложите варианти за промени?

- Разбира се, даже подготвяме такъв диалог. Това ще стане в началото на септември. Август ще бъде време, в което новият управител ще трябва да се ориентира, какво се случва, или по-скоро, какво се е случвало в касата и да се подредят отделите и служителите.

Актуализация на „Бюджет-2013“-имаме ли избор?

Актуализация на „Бюджет-2013“ се очаква да бъде приета на извънредно заседание на правителството, в понеделник. Управляващите планират да увеличат разходната част с 440 млн. лв., което ще доведе до увеличаване на дефицита до 2% от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Предвижда се още да бъде поет нов дълг от 1 млрд. лв. и то от външни пазари.
Според Реформаторския блок, ако актуализацията стане факт, много хора ще бъдат доведени до фалит и кабинетът ще вкара страната в дългова криза. Председателя на Демократи за силна България, Радан Кънев заяви, че вземането на нов заем ще доведе до нов данък "енергийна мафия", а Мартин Димитров от „Синьо единство“ призова президента да спре тази „схема за източване на бюджета“ чрез вето.
Този тип икономическа политика, донякъде напомня първите стъпки, които предприе преди години Жан Виденов. Резултатът все още се помни. Експерти считат, че ако актуализацията се извърши във вида, в който беше обявена от правителството, това ще доведе до скок на лихвените равнища, както за домакинствата, така и за бизнеса. Това от своя страна може да се окаже началото на нова банкова криза.
Възниква въпросът, тези средства, които предстои да бъдат отделени чрез актуализацията на Бюджет-2013, какво точно предназначение имат? Къде ще отидат тези пари и за какво?
По отношение на намерението за нов заем, опозиционни лидери заявиха, че в момента фискалният резерв на страната е над 5.8 млрд. лв., което според тях означава-с 1.8 млрд. лв. над минимално допустимото ниво. В същото време правителството смята да отдели половината от заема именно за резерва. Това твърде много напомня тегленето на заем от едно семейство, което прави това, за да прибере парите в килера, коментираха от ДСБ.
Министърът на финансите Петър Чъбанов заяви, че този милиард, който ще вземат в заем, няма да се харчи в рамките на настоящата година.  По думите му, той е необходим, за да се  избегне ситуация от спешно взимане на дълг в първите месеци на следващата година, защото тогава има сериозни плащания. В този 1 млрд. влиза и известен буфер, който ще се използва за посрещане на плащания по дълга в първите месеци на 2014 г.
Всъщност, това презастраховане ли е? Дали пък правителството не търси възможност да се осигури, за да не изпадне в „неплатежоспособност“? Ако е така, това вероятно е добре, но ако е просто презастраховане, това създава усещането, че се вземат едни пари, просто ей така, а в условията на тежка икономическа криза, едно такова действие би било твърде опасно и би довело до ситуация, в която за години напред икономиката ни ще вегетира!
Заем се взема, когато нямаш друг избор, а ние имаме ли друг избор?