Ключовите думи напоследък са онова
нещо, което „продава” статията. Това са така наречените тагове. Правили сме
експерименти, как ключова дума с името на популярна родна „плеймейтка” на
практика „продава” статията. Самото споменаване на това име, вече е гаранция за
висока посещаемост на статията, а това носи пари, защото всеки клик е стотинки
от рейтинга.
Подобно нещо беше направено в
експеримент със съпругата на Тито – Йованка. Когато тя почина, събитието
оставяше впечатление, че ще премине през медиите като тих полъх. Оказа се
обаче, че това съвсем не е така и
читателската активност предизвика истинско медийно цунами!
Само споменаването на името на Йованка
Броз в таг под статия в една информационна агенция от среден клас, вече
гарантира стотици посещения на новината. Това отново носи пари на издателя,
защото повишава рейтинга!
Така ключовите думи-таговете се
оказват един добър маркетингов модел, чрез който се продава журналистическа
продукция.
Само че, тук сякаш се прекрачва
една тънка граница. Какво е важното – продажбата на новината или посланието,
което тя носи. Всъщност, на пръв поглед така поставени на кантар, отношението
звучи абсурдно! Разбира се, че и двете са важни, важно е да се поднесе
послание, но е важно и то да достигне до повече хора, а това зависи от
маркетинга на новината.
Когато обаче поставим нещата на тази
основа, трябва да имаме предвид, че посланието, което носи една новина, начинът
на представянето й, езикът, словесните жестове, нюанса и маниера на писане са
много по-важни от това да се „продаде” самата новина.
Да, важно е да продадем своя труд,
но на първо място е качеството му. Не е редно да се мисли за „пласмента” на
новината, още докато тя се пише, защото това демонстрира зомбиращо самовнушение,
което я превръща в некачествен продукт с неясна цел.
Достигането до публиката, до
читателската, слушателската и зрителската аудитория трябва да се влияе много
повече от професионализма на журналиста, от значимостта на събитието, от
позицията, от похвата, от типа на посланието, и накрая - от това, как ще се
продаде резултатът от този труд.
Ако маркетинга измести посланието,
или ако икономиката вземе връх над таланта на писане, това вече не е
журналистика, а по-скоро е активен PR.
Водещото трябва да е не продажбата
на новината, а нейното висококачествено създаване, което не е самоцел, а е
преди всичко дълг към обществото.
Ето това сякаш формулира един от
проблемите, особено на съвременната онлайн-журналистика.
Едно е писането във Фейсбук, макар,
че бутонът е именуван „Публикувай”, съвсем друго е реалното публикуване на
сериозна статия в информационен модул. Едното е за развлечение, но и за
реклама, а второто вече носи натовареност с обществена функция, което делегира
отговорност на автора, не че и в социалните мрежи авторите не бива да носят
отговорност за написаното от тях…!
Основното трябва да е правото на
обществото за достъп до информация, а не търговията с нея! Тук не става въпрос
за поучаване, а за пример.
Разбира се, всяка медия, особено
частните, които са абсолютно болшинство, имат собствена политика и сами
решават, какво да правят със живото слово.
Тук представяме един универсален
модел, който може да се приеме, може и да не се приеме, но във всеки случай не
е нещо задължително, още по-малко пък-нещо лошо!
За sbj-bg.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар