КАК СЕ КРИЕ СОБСТВЕНОСТТА В МЕДИИТЕ!?

В края на месец юни, стана ясно, че собственикът на една средна по обем медийна група, продава бизнеса си. Групата е обединена под едно общо име, но всяка от отделните медии има отделно име.

Справка в Търговския регистър показва, че на 13 юли 2015 г. е вписано ново обстоятелство, което обаче касае не собствеността на фирмата, а само промяна в Съвета на директорите. От същата дата е заличена друга фирма, която е била посочена като управляваща в Съвета на директорите на първата фирма. Въпросната е била собственост на брата на един бивш финансов министър. Същата медийна група вече не се представлява от нейния собственик, а от нов човек, НО капиталът на 100% остава в ръцете на стария собственик.

Понеже ни  е ясно, че без да посочваме имена и конкретни фирми, няма как да обясним нещата по-ясно, нека да прецизираме и обобщим!

Става дума за това, че една фирма притежава три медии. При настъпилата промяна, не се продава фирмата – собственик на въпросните медии, а се продават само медиите. С една дума, марката на медиите отива в ръцете на друг медиен магнат, а формално старата фирма променя само състава на Съвета на директорите.

Или ако още трябва да сведем нещата до прости изводи – продават се медии, но фирмите, които ги управляват не се продават, така медиите се въртят от ръка на ръка, без да е ясно, кой точно стои зад съответната медия.

Това на пръв поглед за някои вероятно са просто търговски хватки и те са такива, само дето касаят процеса на информиране. Едно е медията да е в ръцете на лицето Х, друго е тя да е в ръцете на лицето У. Това е така, защото двете лица имат различни лица, различни профили, различни цели, модели на бизнес взаимоотношения и различен морал, дори.

Ето това е схемата да продажба и преразпределяне на медийния пазар у нас, без това да води до реална административна промяна на собствеността.

С една дума, медиите се продават и купуват, но това не може да се проследи през официалния регистър – Търговския. Там се отразяват само формални промени в Съветите на директорите, но реалните промени, които стоят зад тези формалности, са само загатнати.

Човек трябва да познава реалните собственици и да има вътрешна информация, за да бъде напълно наясно, как става реалната продажба и кой стои зад съответната медия.

Ето това имено е порочната практика, с която собствеността на медиите се крие. Полезно би било например, една промяна, която задължава медиите да се регистрират като конкретни фирми, с имената на самата медия. Тогава промяната в собствеността, ще се регистрира реално в Търговския регистър и промените в Съвета на директорите няма да прикрива действителните собственици.

Това със сигурност ще доведе до по-голяма свобода на словото, защото когато собствеността е ясна, ще е ясна и позицията на съответната медия. Иначе, под топлото прикритие на мимикрията, се вършат откровени безобразия и процесът на информация се изкривява до фазата на дезинформацията, която в родните условия представлява една тиха хибридна война на отделни икономически гиганти – били те юридически, или емблематични физически лица. 

За sbj-bg.eu