ОЩЕ ЕДНО „СБОГОМ” С ПРОФЕСИЯТА ЖУРНАЛИСТ…!

„Ами това е. Дойде краят на ерата /следва името на конкретната медия – бел. на автора/ и за мен!!! Трудно е да опиша бълбукащата, бликаща от мен радост от това, че излизам от "черната дупка", наречена "медии" в България”.

Това написа на стената си във Фейсбук моя добра приятелка и колежка, с която сме поделяли една обща стая в една от медиите, където съм работил. Това е…, „черна дупка”…, така определят медиите в България дори вече и колеги. До тук го докарахме общественото мнение, от което и ние сме част и за това сме си виновни сами.

В една черна дупка материята се губи, губи се душата, съзнанието, губи се всичко. Какво ли е било в съзнанието на един журналист, колко ли трябва да е омерзен от медийната среда, колко ли трябва да е обиден от отношението на издатели, главни редактори, отговорни редактори и „прости” редактори, за да стигне сам до заключението, че родните медии са се превърнали в една „черна дупка”…!

И понеже познавам въпросната колежка много добре, знам, че има право да мисли така, знам, колко много й костваше, за да стигне до решението да напусне не просто конкретната медия, а медиите, въобще – журналистиката…! Знам още, какво й се наложи да изтърпи, на какви отвратителни унижения, граничещи с гавра, беше подлагана…!

„Надявам се да не попадна повече там, но да не казвам "никога", споделя тя, по отношение на журналистическатата професия. И не, тук не става дума за човек, случайно е попаднал в активната журналистика, говорим за човек, който е дошъл в професията с желание, човек, който е работил не заради едната заплата, а защото това е искал да прави – да пише, да бъде журналист..!

Когато излиза от професията, дали за кратко, или за дълго това не знаем, колежката излиза уморена, отвратена, тя просто пише: „Ами това е”…! Думите са недостатъчни, защото болката е голяма, сякаш с въздишка казва: „Свърши се…!”…!

„Въпреки цялата горчилка от стресиращата работа обаче, срещнах много различни хора тук. С някои от тях ще останем добри приятели, с други вероятно не, с трети не искам и да се виждам, но едно е ясно - всички, които минаха през /…въпросната медия- бел. на автора/ през тези две години и половина, бяха и са изключително КОЛОРИТНИ личности!”, пише още вече бившата журналистка.

Само че, бивш журналист няма, това е като хронично заболяване – веднъж започнал да пишеш, никога не спираш, дали във вестник, списание, сайт, блог, дори във Фейсбук, писането е орисия…!

Колкото до медиите, дошло е време да се замислим, защо хора с добро перо бягат от професията, защо търсят друго поприще, друга изява…!? Нещо не е на ред, нали…, нещо е скъсано някъде, но къде…!?

Да, вярно е, това е само един частен случай, но и НЕ, не е частен, защото това е ежедневие – къде в закрити медии, къде в закривани медии, къде в самозакриващи се или дори само мимикриращи медии, но това е ежедневие…!

Доказани професионалисти си отиват, намират нови форми за реализиране, а от това губи журналистиката, губи обществото, тоест – всички ние…!

А на колежката – УСПЕХ…!!!

За sbj-bg.eu