Мохамед Халаф: Има сделка между Русия, САЩ и Саудитска Арабия за режима на Асад

Визитка:

Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни. Халаф е роден в град Бакуба, Ирак. Висшето си образование завършва във Факултета по литература в Багдадския университет. Работи за вестник „Ал Таахи“ („Братство“). Поради отказа му да се присъедини към управляващата по онова време в Ирак политическа партия Баас е преследван и уволнен от вестника, за който работи. През 1978 година емигрира в България, като си измисля командировка до Пловдивския панаир и става български гражданин. Получава допълнителна професионална квалификация във Факултета по журналистика в Софийския университет. От 1981 г. работи като кореспондент към Външното министерство за много арабски издания, прави репортажи за сателитната телевизия на Абу Даби.

-         Г- Халаф, ще има ли война в Сирия и кога?

-         Ще има война със сигурност, но не се знае, кога точно ще започне. Вероятно това ще се случи, или в неделя късно вечерта, или в понеделник. Ударите ще бъдат ограничени, с една цел – наказание за това, че режимът на Башар Асад използва химическо оръжие. Според мен има още две цели. Първата е, че достойнството на американския президент Барак Обама беше накърнено, защото той още преди няколко месеца беше казал, че използването на химическо оръжие е преминаване на една „червена линия“ и ако тя бъде пресечена, ще има голямо наказание. Башар Асад обаче използва такова оръжие. Няма как президентът Обама да отмине това. На първо място това е личното му дойстойнство, на второ място, ценностите на САЩ и политиката им са против използването на такива оръжия. Това е и послание към другите държави, че ако използват такива оръжия, ще бъдат сурово наказани. Третото послание би било опит да се ограничи военната сила на режима на Асад, защото балансът на силите е нарушен в полза на неговия режим. Сега се търси баланс между Асад и опозицията, с леко предимство на опозицията. Така режимът може да бъде принуден да отиде към преговори. Може би целта е да се предизвика разцепление в самия режим и да се даде възможност за военен преврат. По този начин Асад може да бъде отстранен, или дори и убит, за да се стимулира политическият процес. Така би могла да се съхрани държавността в Сирия, за да не се стигне до положение на разпад, което се случи в Ирак през 2003 г. Американците и дори и руснаците са обвинявани за това, въпреки че имат доста различия помежду си. Не трябва да бъде позволено Сирия да се разпадне като държава, защото това ще има големи последици за целия регион. Тези удари идват, за да подготвят политически процес.

-         Как ще бъде преодоляно мнението на Русия и Китай и възможна ли е сделка, според Вас, между Русия и САЩ?

-         Китай трябва да го оставим настрани. Те не играят активна роля в подкрепата на режима. Те следват Русия, поради различни причини. Според мен има сделка между Русия, САЩ и Саудитска Арабия. Преди почти един месец, на посещение в Москва беше шефът по националната сигурност на Саудитска Арабия, принц Бандар бин Султан Ал Сауд. Той разговаря с Владимир Путин, в продължение на четири часа. В различни западни издания излезе информация, че там са говорили за това, Русия да се откаже от Асад, не от режима, а от Асад. За това Русия е трябвало да получи много отстъпки, включително и около 15 млрд. долара - чрез различни сделки, включително и с оръжия. Може би това е причината за промяна на позицията на Русия, защото до сега те категорично подкрепяха режима на Асад. Сега обаче външният министър Лавров казва, че Русия няма да воюва заради другите. Това означава, че те махат „чадъра“ който до сега даваха на Башар Асад. Дали това е свързано с посещението на саудитския принц, или е договорка между САЩ и Русия, макар, че помежду си имат много проблеми и разногласия, не е ясно. Русия и САЩ осъзнават тежестта на този конфликт и че неговата цена е много висока и той трябва да бъде прекратен. Продължаването на проблема може да доведе до ескалация на напрежението в целия регион. Това го виждаме при Ирак, където отново има намеса на „Ал Кайда“, в Ливан пък се очертават и се засилват конфликтите на сектантска основа. Това създава много опасности за региона. Ударът срещу Сирия е и послание към Иран. Ако режимът на Асад бъде отслабен и той бъде премахнат, Иран вече няма да има „зъби“, защото това ще обезсмисли организации като „Хизбулла“ и други, а Иран може би ще тръгне към помирение с международната общност.

-         Ако все пак има военен удар срещу Сирия, как ще изглежда тя след него и възможна ли е там демокрацията?

-         Ако очаквате демокрация от западен тип в арабския свят, за това ще трябва да чакаме поне 50 години. Този въпрос в тези държави не е политически и не зависи само от изборите. Това е културен процес и той ще продължи много дълго. В ситуация, в която държавата е свързана с религията, демокрация от такъв тип няма да бъде възможна. Това го наблюдаваме и в Египет, и в Тунис, и в Либия. В Сирия трябва да очакваме сценарии като в Ирак, ако не бъдат контролирани процесите.

-         Какви биха били последиците за нас, ако има, или ако няма военна операция в Сирия?

-         Аз не мисля, че ще има някакви последици за България. Може би ще има малко повече бежанци. Те обаче, според мен, основно ще отидат към Турция, Йордания и Ливан, дори и към Ирак. Към България има още една граница, която трябва да бъде преодоляна – турската граница. Със сигурност ще има икономически последици от една такава война. Тя обаче няма да е дълга, а ще е в рамките на два-три дена. Именно заради това считам, че ще бъдат ограничени отрицателните последици от нея.

-         Какъв тип очаквате да бъде тази война?

-         Това ще бъдат ракетни удари, повечето от които - от бойни кораби в региона. По-малко ще са въздушните удари, защото САЩ и съюзниците знаят, че Сирия разполага с много добра защита, чрез която могат да свалят самолети. Никой не иска в Сирия да има пленници-летци и да бъдат свалени самолети. Именно заради това сме свидетели на концентрация на военни кораби в Средиземно море. Целите ще бъдат насочени към центровете на контрола, военните бази и разузнавателните центрове, както и към казармите. Говори се за списък с военни и стратегически цели, подготвен от опозицията и от израелските и американските разузнавателни служби.

Интервюто взе Венцислав Жеков
за novinite.bg

Соломон Паси: Военната операцията в Сирия трябва да бъде категорична

Визитка:

Соломон Пасие роден е основател на Атлантическия клуб в България. От 1992 г. до 2001 г. е председател. Понастоящем е негов почетен президент. Паси е министър на външните работи в правителството на Симеон Сакскобургготски от 2001 г. до 2005 г.. През 2004 г. Паси председателства ОССЕ ,в качеството си на външен министър на страна, председателстваща на ротационен принцип организацията. През август 2005 г. Соломон Паси е избран за председател на Комисията по външна политика на 40-то народно събрание. На 8 юни 2007 г. подписва споразумение с премиера Никола Груевски срещу символична заплата от 1 евро да бъде специален съветник на македонското правителство за интеграцията на страната в НАТО.

• Г-н Паси, казвате, че по казуса със Сирия е достигната до точка, от която няма връщане назад. Защо е така и какво се промени?
  
  
• Поведението на режима на Асад, на клана Асад, вече няколко десетилетия ескалира и достигна до точката, в която търпението на международната общност прекипя. От тук нататък вече не виждам, как могат да се реверсират усилията, освен ако самият Асад не реши в последния момент да се поправи. Тъжният опит с негови колеги и предшественици, както и с негови политически двойници, като Милошевич, Саддам Хюсеин и Кадафи показва, че тези хора, след толкова много години на власт, много трудно биха могли сами да се поправят и обикновено предизвикват мощна международна реакция, която в края на краищата води до тяхното отстраняване.
  
  
• Изключително деликатна в случая е позицията на Израел. Вие как я преценявате?
  
  
• Лесно може да се предвиди, каква би била ответната реакция, срещу мащабна военна интервенция в Сирия. Много вероятно е това да бъде едно ракетно нападение от към Иран. Имахме подобен сценарий по време на операция „Пустинна буря“. Тогава Ирак отговори с ракетно падение към Израел. Това са действия, които са лишени от всякаква политическа, или военна логика, но въпреки това сме свидетели на такива. Както международната коалиция, така също и израелската страна се готвят за такива сценарии.
  
  
• Независимо от това, дали ще има военна намеса в Сирия, какви са рисковете за нас, бежанци, тероризъм...?
  
  
• Рисковете за България идват от забавянето на международната реакция. Атлантическият клуб от миналата година предупреждава, че международната военна интервенция в Сирия става неизбежна, че Западът трябва да действа, макар и без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. За България опасностите са очевидни, ние сме най-близката страна до Сирия, от всички останали членки на ЕС, само Турция ни дели. В Турция вече има около половин милион сирийски бежанци и те ще се увеличават, може би ще стигнат до един, или дори - до два милиона. Възможността огромна част от този бежански поток да се пренасочи към България е огромна и заради това, колкото по-скоро се проведе операцията и колкото по-категорична е тя, толкова по-добре е за България.
  
  
• При евентуална военна намеса в Сирия, каква очаквате да бъде позицията на НАТО и ООН?
  
  
• Очаквам НАТО единодушно да подкрепи действията на коалицията, същото очаквам и от ЕС. В ООН, разбира се, мненията най-вероятно ще бъдат разделени, но ако в Съвета за сигурност не може да се постигне консенсус между постоянните членове, поне трябва да се стремим към мнозинство, което имат Англия, Америка и Франция срещу Китай и Русия.
  
  
• Какъв тип би била войната в Сирия?
  
  
• Смятам, че тя ще започне като високотехнологична и много се надявам това стълкновение да избегне грешките, които бяха допускани при предишни подобни интервенции. Време е да покажем, че сме научили много от миналото си.
  
  
• Как ще изглежда Сирия след една военна намеса?
  
  
• Смятам, че Сирия има перспективите да се развива като една демократична държава. Никой народ не може да се каже, че е недорасъл за своята демокрация, напротив, народът израства заедно със своята демокрация. Нека съдбините на сирийския народ, бъдат оставени в неговите ръце!   
  
  
  Венцислав Жеков
  за novinite.bg
  Снимка: www.ndsv.bg

Отказваш болнично лечение – плащаш!?

Прокуратурата се обяви срещу наредба на здравното ведомство, която нарушава правата на пациентите, съобщи в. "Труд". Държавното обвинение настоява да бъде отменена практиката, всеки който напусне болницата по собствено желание, да плаща сам за лечението си след това. Прокуратурата вече е завело дело във Върховния административен съд (ВАС). Става дума за изречение от декларацията, която пациентите подписват, когато сами решат да "се изпишат" от болницата.

Всъщност проблемът е, че в болшинството от случаите, особено, когато се касае за големи средства за долечение, самите лекари не информират пациентите за последствията от тази декларация. Става дума за това, че ако такава декларация се подпише от пациента, на практика, последващото лечение, което понякога достига до десетки хиляди лева, се заплаща именно от пациента. Той губи правото да кандидатства за помощ по европейски програми през Здравната каса, защото по собствена воля се е отказал от долечение в болнично заведение. Това е откровена манупулация, която прокуратурата иска да предотврати.

Атакуваното изречение във въпросната декларация гласи: „Наясно съм, че следва да заплатя всички извършени медицински действия, процедури, изследвания и други, в случай че с напускането си създавам пречка за заплащане от страна на здравната каса, Министерството на здравеопазването и други на осъществената ми до момента от болницата медицинска помощ“.

Тук обаче възниква въпросът, ако заради това, че пациентът напуска болницата по свое желание, тя губи пари от Здравната каса, това основание ли е, болницата буквално да „рекетира“ пациента, като не го информира за последствията от подписаната от него декларация? Не е ли по-лесно болницата предварително да си „защити“ полагаемите й се средства от Касата, като уведоми пациента, който иска да напусне болничното заведение преждевременно, за последствията, които настъпват в ущърб и на неговите интереси, и на интересите на самата болница?

Лeчението обикновено продължава точно определен брой дни, по съответна клинична пътека. Това означава, че всеки, напуснал сам болницата, ще трябва да плати, въпреки че е осигурен и му се полага „субсидирана“ помощ.

В жалбата на прокуратурата до съда е посочено, че хората най-често напускат сами дадена болница, защото тя няма условия, оборудване или специалисти за адекватното им лечение. Това формира следващия голям проблем, който обаче не може да бъде решен, нито с намеса на прокуратурата, нито дори с активната намеса на гражданското общество, въпреки, че може би именно това е начинът!

Не са рядкост и случаите, когато пациенти напускат болнични заведение преждевременно, преди успешно да е приключило лечението им, заради лошо отношение на медицински персонал, колкото и широко да е понятието „лошо отношение“. Разбира се, няма правила, които да задължават лекарите, медицинските сестри и санитарите да се „държат добре“ с пациентите, но все пак това е въпрос на елементарна професионална и дори житейска етика. Тя обаче, не е обект на съдебен контрол, освен в много крайни случаи!

Венцислав Жеков

за novinite.bg

Ще ги има ли българите в Западните покрайнини...?!

„Населението в Западните покрайнини намалява с темп приблизително около 20% на всеки 10 г., каза за Агенция „Фокус” Иван Николов - председател на Българския културно-информационен център в Босилеград. Дори само кратка разходка из този регион оставя горчиво впечатление, че бедността там е в отчайващи мащаби. Поминъкът на хората е оскъден, защото местността е планинска, , земеделието е слабо развито, а за животновъдство са нужни средства, каквито Сърбия не може да осигури. Именно заради това тя се стреми към членство в ЕС.
„Подкрепата на България за сръбското еврочленство трябва да бъде обусловена с изисквания за спазване на правата на българското малцинство и създаване на нормални условия за неговото всестранно материално, културно и политическо развитие, каза Николов. Идеята всъщност не е от сега, защото много отдавна интелектуалци и общественици от Западните покрайнини призовават, страната ни да се „възползва“, разбира се добронамерено и премерено, от сръбските стремежи към ЕС, за да постигнем ефект, правата на малцинството ни там да бъдат защитени.
Хората се притесняват от „попълзновенията“ на Сръбската православна църква, която се счита за един от основните фактори за налагане на сръбско национално самосъзнание върху българите, които живеят в Западните покрайнини. Ето именно тук Българската православна църква, в лицето на новия български патриарх Неофит, може да изиграе съществена роля в едни евентуални, бъдещи разговори и взаимни ангажименти със сръбския патриарх Ириней.
Всъщност, това са начините да защитим правата на сънародниците ни в Западните покрайнини – като потърсим и което е по-важно – като намерим най-краткия и най успешния път към преговори. Това може да стане, като поставим разумни условия за сръбското еврочленство и чрез огранизация на православно междудържавно сътрудничество, което да стигне до реални резултати, а не, както обикновено – до ефектна и многословна схоластика.
Според  председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград, Сърбия все още живее във времената на Милошевич, а и законодателството е от времето на социализма.
Декларативно предоставените права не са права. Това най-добре го знаят именно нашите сънародници в Сърбия. Дори и днес те се страхуват само при споменаване на името на някога зловещата тайна милиция „УДБА“. Повечето от тях са с двойно гражданство – разделени между родината и „другата родина“. Съдбата на тези хора е в ръцете на политиците и на църквата, именно те могат, ако не да решат, поне да облекчат положението на българите в Западните порайнини, длъжници сме им...!
Казват, че България граничи със себе си! Ако тенденциите за намаляване на българското население в близките покрайнини се засилят, а те са достатъчно силни и днес, изведнъж може да се окаже, че вече не граничим със себе си, но нашите санъродници не са се завърнали в родината си, приласкани от нея като „свои“, а просто са поредните, които ще мият чинии на запад...!

За novinite.bg

Красимир Лалов: Некомпетентни хора създадоха напрежението с транзитните такси за Турция

Снимка: stroitelstvo.info

Визитка: Красимир Лалов е заместник-председател на Националното сдружение на българските превозвачи и на Конфедерацията на сдруженията на автомобилния транспорт.

Г-н Лалов, стана ясно, че транзитните такси за Турция няма да се повишават за български превозвачи. Това напълно ли Ви удовлетворява?

Тази такса никога не се е променяла, така че аз не виждам, къде е проблемът. Човек трябва да чете нормално документите и да не се вживява в несъществуващи позиции, както и да създава интриги. Трябва да се даде време на държавните институции да си свършат работата. Както виждаме, те си свършиха работата, а тя е, че няма да има промяна. Не виждам, какво толкова се е случило. Ние се чувстваме удовлетворени, че държавните органи са изпълнили онова, което се очакваше от тях, а именно – да се спазват законите и разпоредбите. Старото статукво си е ясно и истерията, която беше създадена е глупава.

Защо според Вас се стигна до този проблем?

Ако искате да Ви кажа истината, трябва най-отговорно да заявя, че едни некомпетентни хора създадоха напрежение в държавата. Когато на някой нещо не му е ясно, по-добре е да не говори авансово, за да не се излага. Според Вас, тези които създадоха този проблем, дали ще си признаят, че са се изложили? Писаха декларации, инициираха протести, но какво ще се случи и какво се случи? Сега те трябва да излязат и да се извинят на българите, буквално, че ги занимаваха с глупости. В тази държава трябва да свикнем и да се научим да говорим компетентно, а също и нормално и по човешки. Давам само пример, че от нас никой не е чул да протестираме, защото ние знаем, че има разпоредби, които се спазват и благодарение на тях, няма да има проблеми с превозите през Турция. Трябва да се работи професионално, а не само да се стремим да присъстваме всеки ден в новинарските емисии - по телевизиите и в другите медии.

Има ли друг проблем, който в момента пречи на българските превозвачи? 

Проблеми има всеки и ги има винаги. Когато човек е достатъчно интелигентен и е специалист в областта, в която си изкарва хляба, тогава проблемите се разрешават донякъде. Вечно щастие няма! Предстои ни среща с вицепремиера Бобева, на която ще обсъдим проблемите ни с таксите и разрешителните режими. Явно е, че държавното управление има желание да подпомага разрешаването на проблемите на браншовете. Трябва да имаме достатъчно добро възпитание, за да можем взаимно да се чуваме.

Всъщност, в това ли беше проблемът, че нямаше взаимна чуваемост?

Да, именно там беше проблемът. Държавните институции си вършеха работата, а някои скочиха, само защото прочели нещо в турските вестници.

При положение че таксата за българските превозвачи се запазва същата, как ще се отрази промяната за другите превозвачи върху нас, и въобще ще се отрази ли?

Мен са ме учили да си гледам моите проблеми. Така ще ги преодолявам по-лесно и успешно.

 Защо, според Вас, беше това забавяне при потвърждението на старите такси?

Турската държава просто отговори  на запитване на българската държава. Проблемът беше, че някой прочете нещо в някакъв турски вестник от началото на месец август. Възникна напрежение, в следствие на което България изпрати официално запитване до Турция, и тя съответно й отговори, това е всичко. Аз тук проблем не виждам.

Очаквате ли промяна в транзитните такси и за българските превозвачи, след като Турция въвежда новите тарифи за всички останали?

Нищо не се знае. Няма абсолютна сигурност в нищо. Японците са казали, че има само „днес“, „утре“ - няма, заради това трябва да живеем днес.

Венцислав Жеков
за novinite.bg

Дано не се окаже, че „грешката е вярна“!

Новата такса само за едно преминаване на българо-турската граница до Истанбул, ще бъде 240 евро, в двете посоки. Това предвиждат промени, обнародвани в турския „Държавен вестник“, които трябва да влязат в сила от 1 септември.

На практика, по този начин се затваря границата за международните превозвачи. Няколко транспортни организации у нас настояват за предприемането на реципрочни действия от страна на българското правителство. В противен случай те се заканват да блокират отново българо-турската граница. Всъщност, въпросът е защо властите бездействат в продължение на толкова много време? Проблемът не е от днес, нито от вчера, нито дори от 7 август, когато предвидените промени са били обнародвани.

Проблемът няма да възникне и от 1 септември. Той просто съществува! Въвежда се и такса за празни товарни моторни и немоторни превозни средства от 600 евро на автомобил. Двойно повече ще трябва да плащат тези, които превозват стоки и товари. Таксите за леките коли са една четвърт от тези. Товарните камиони, които превозват стоки и товари с издадено специално разрешение от турското министерство на транспорта пък ще трябва да плащат по 3000 евро. Нормално е да има гранични такси, защото това е форма на легален и позволен държавен протекционизъм в икономиката.

Нормално е, само че размерът на тези такси трябва да бъде разумен. Стана ясно, че новите такси ще се събират на граничния пункт при влизане и на излизане. Ако има разлика в изминатите километри, ще се заплащат такси в троен размер. "Трябва да се предприемат незабавни мерки от българска страна, да се наложат реципрочни такси за тях, за да не се повтарят събитията, които бяха през май", коментира инж. Койчо Русев, член на УС на АЕБТРИ и председател на Съюза на организациите в автомобилния транспорт и Националната транспортна камара. Български превозвачи считат, че е редно да се потърси обяснение от посланика на Турция у нас.

Едва ли обаче това може да реши проблема. Може би трябва да се осъществи комуникация на експтертно ниво между двете транспортни министерства, защото именно в техните правомощия е вземането на окончателно, трайно и ефективно решение. Според Петко Ангелов, член на Управителния съвет на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ), ако не се постигне адекватно решение на проблема, от септември се очакват нови протести по границата ни с Турция.

Турция осъществява радикална протекционистична политика спрямо своите превозвачи. Това очевидно създава проблеми на всички останали. През пролетта проблемът уж беше решен. Сега се оказва, че май не било съвсем така! До кога овластените ще се правят, че не чуват, не виждат и не разбират?

„Между България и Турция има подписано двустранно споразумение в областта на транспорта и превозите, и новите такси на турската граница не би трябвало да се отнасят за българските превозвачи“, каза в интервю за Радио „Фокус”, председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в НС, Камен Костадинов. Според него, цялото притеснение на българските превозвачи от новите гранични такси в Турция се дължи на недоразумение.

Дано обаче не се окаже, че „грешката е вярна!“. За да заложим на сигурното, нашето правителство трябва вземе спешни мерки – дипломатически, експертни, или просто - реципрочни.

за novinite.bg

Кой крив, кой прав...!?

Собственици на апартаменти в сградата на хотелския комплекс „Акротирия”, построен на терен на НСА, ще съдят държавата в Страсбург.
Казусът: Съдът върна на НСА спорния имот, за който от години се водиха дела. На него обаче е построена жилищна сграда. Сега НСА е в пълното си право да влезе във владение на своя имот. Какво обаче да правят новите собственици? Хората, които са си закупили жилища във въпросната сграда, също са в правото си, защото са платили, при това никак не малки суми, за своите недвижимости.
Сега те трябва да се разделят с тях, без дори да имат право на обезщетение, а на практика са били излъгани. Основният въпрос е, кой е разрешил строителство на жилищна сграда върху спорен /към онова време/ имот?
Очевидно, това е съответната специализирана служба в съответната община. Очевидно е също, че даването на подобно разрешение, няма как да е било законово регламентирано. Това означава, че вероятно „зелената светлина“ за подобно строителство е получена по „втория начин“, което пък означава, че някой е получил „нещо“ за да направи „услугата“. Остава да се открие, кой е този „някой“ и отговорността може да се персонифицира. Дали ще стане...?

За novinite.bg

Бранимир Ботев: Нуждаем се от динамична стратегия за развитие на туризма

Визитка: 

Бранимир Ботев е заместник министър на икономиката с ресор туризъм. Бил е член на Консултативния Бизнес научен Съвет при министъра на земеделието и храните, както и председател на Асоциацията на вносителите, производителите и търговците на спиртни напитки в България. Член е и на УС на Световната асоциация на производителите и търговците на спиртни напитки (CEPC), а през 2008 г. – на УС на Националния борд по туризъм. Бранимир Ботев е дипломиран магистър по "Социология", с профил "Социално управление" от Софийския университет. Специализирал е "Стратегическо управление и маркетинг" във Франция. Владее френски, английски, руски и арменски език. 

- Г-н Ботев, според експерти в бранша, летният сезон към момента е успешен, каква обаче, според Вас, трябва да бъде стратегията за развитието на туристическия отрасъл?

- България действително се нуждае от нова, динамична стратегия за развитие на туризма и ние започваме нейното разработване. Това ще стане чрез открит диалог с всички заинтересовани страни. Повече не може да се работи „на парче“. Нужно ни е да знаем, какви инвестиции в материални активи и реклама да правим, но при предварително очакван ефект. Досегашните документи често са били половинчати и краткосрочни. Стратегията трябва да е с хоризонт поне 15-20 години.  Държавата и бизнесът трябва да правят всичко необходимо, за да привличат широка палитра туристи, но като предлагат персонализирани продукти и то на европейско качество. Освен това ние трябва да направим обществените поръчки и рекламата в туризма наистина прозрачни и ефективни, базирани на професионалния опит и обективните проучвания. Превръщането ни в целогодишна дестинация е невъзможно без туристически продукт, реализиран на базата на екологичните предимства, но в съчетание с добрите европейски практики. Икономическата устойчивост и конкурентоспособността в туризма трябва да станат реалност, за да се формира най-висока добавена стойност от предлагането на услуги от по-висок клас.    

- Как намирате логото на туризма у нас? Имаше доста дискусии по тази тема през миналата година, какво е Вашето мнение, доколко успешно то привлича интерес към туризма у нас?

- Туристическото лого на България ще бъде обновено след съвместно решение на всички компетентни страни и след сериозни дебати с бизнеса, експерти по дизайн, маркетинг, реклама, НПО и други. За съжаление нов конкурс не може да направим, защото за проекта са използвани европейски пари и България би претърпяла сериозни финансови санкции. Изпълнителят - „Обединение за бранд България“  коригира вижданията си за логото и под-логата за видовете туризъм за своя сметка. Предстои в едно конструктивно сътрудничество да се чуят всички работещи предложения, за да се вземе консенсусно решение, за което споменах. Общественият интерес наистина е висок – това ще е лицето на България – и ние сме длъжни да го оправдаем със съвместни усилия.

- Кои са водещите чуждестранни туристи през настоящия сезон и има ли, образно казано, изненади?

- Сезонът върви много добре, курортите са пълни. Това се дължи на усилената работа на бранша, който оцеля не само в условията на глобална криза, но и често бе принуден да действа в условията на правен вакуум. Ще задействаме прекатегоризацията на обектите в туризма по европейски стандарти. Ускоряваме работата си върху новите наредби и тарифата за таксите към новия закон - четири от тях вече са предложени за обществено обсъждане. Все още нямаме статистика за лятото, но по данни на НСИ и граничните пунктове за периода януари-юни 2013 г. България е посетена от близо 7% повече чуждестранни туристи спрямо същия период на миналата година. С около 9% са се увеличили посещенията с цел почивка и ваканция. Приходите от международен туризъм за първото полугодие на 2013-а възлизат на около 630 млн. евро, което е с над 6% повече в сравнение с януари-юни 2012 г. Скок във визитите има при посещенията на граждани от Русия, Германия, Беларус, Украйна, Литва, Грузия, Австрия, Чехия, Холандия, Турция, Сърбия, Казахстан и други. България става все по-разпознаваема като дестинация не само за летен и зимен, но и за специализиран туризъм. През тази година броят на туристите от Русия например може да се увеличи с около 30%, засега е над 17 на сто. В края на юли тази година бе издадена 300-хилядната виза. Но и не само това - руските и германските туристи харчат много за допълнителни услуги, съпътстващи основния пакет. Руснаците например се интересуват от поклоннически туризъм и ние ще им го предложим, вече правим съвместни проекти с тях в тази посока.

- Как трябва да се съчетават различните типове и видове туризъм и има ли правила, по които това се извършва сега?

- България е толкова надарена с природни богатства, че е грехота да не ги използва за развитието на различни видове туризъм, извън масовия, и то в симбиоза. Ние сме сред водещите страни в света по топли лечебни извори и ще настояваме държавата да стимулира бизнеса и общините да ги използват максимално за туристически цели. Предстои либерализиране на европейското здравеопазване, което ще ни даде шанс, чрез партньорство със здравни каси и пенсионни фондове от други страни-членки на ЕС, да предлагаме много повече балнео и СПА услуги. Освен на природата България трябва да заложи на историята си, на качествените си храни, на фолклора и традициите, за да привлича повече чуждестранни гости. Тук симбиозата с производителите на храни, биопродукти, приложно изкуство  е повече от задължителна. Друга голяма наша задача е разгръщането на културния туризъм и подобряването на инфраструктурата.

- Какво трябва да се промени в Закона за туризма, за да се развива той по-добре и може ли да се ползва чужд правен опит за това?

- Политиката на правителството и в това число на Министерството на икономиката и енергетиката е насочена към повишаване качеството на туристическия продукт и защита правата на потребителите. В приетия на през март тази година Закон за туризма със сигурност има какво да бъде променено и подобрено, но за целта е необходимо време и практика, за да се установят неговите пропуски. Към момента наша първостепенна задача е да разпишем подзаконовата нормативна уредба, която да отговаря на съвременните тенденции в туризма. За успешното развитие на туризма има значение не само Законът за туризма (Обн. - ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г.), в сила от 26.03.2013 г.; изм., бр. 68 от 02.08.2013 г., в сила от 02.08.2013 г., а и останалата нормативна уредба, която засяга туристическите услуги. В този момент е много важно да бъдат начертани мерките, които се цели да залегнат в новата стратегия в туризма за периода 2014-2020 г. За целта е необходимо да продължим ползотворното сътрудничество с туристическия бранш, както и да подобрим взаимодействието с останалите компетентни ведомства. Индустрията получава пълно разбиране от вицепремиера г-жа Бобева и министър Стойнев и очаквам подкрепа при промените, които ще предложим в нормативната база, за оптимизиране на туристическата дейност и облекчаване на бизнеса от ненужни регулации.

- Как могат да се привличат чуждестранни туристи от нетрадиционни за нас сегменти, като например – китайски туристи?

- За привличането на туристи от така наречените перспективни пазари, например Китай, Индия, основно от страна на държавата и на туристическата индустрия се работи съвместно с туроператорите - организират се т.нар fam trips, посещения в България на групи от туроператори, които имат интерес да предлагат страната ни, организират се презентации в рамките на мeждународни форуми и изложения, както и семинари в България. Осъществяват се посещения на журналисти от тези страни. Тъй като пазарите изискват сериозен финансов ресурс за реклама, се работи съвместно с международни организации, асоциации на туроператорите, с администрациите по туризма в това число на съседни страни, с цел сътрудничество. Комуникира се по отношение на комбинирани маршрути от няколко държави, тзащото до България няма директни полети.

- По какъв начин може да се повиши потенциалът на регионалния туризъм и по този начин той да бъде по-съществена част от целия отрасъл? 

- Промоцията на регионите е световна тенденция. При нас този процес сега започва. Mного е важен подходът на определяне на отличителните черти, идентичността на райна, както и неговото представяне пред публика. От страна на икономическото внедомство се работи от няколко години в посока представяне на региони и специализирани продукти, като акценти на световните туристически изложения. Много е важно сега да стартира процесът по маркетинг на дестинациите, в това число, на региони и по този начин освен националната реклама да се надгради с региони и конкретни дестинации ,чрез промоцията от страна на общините.

за novinite.bg

ТОТКА

/Пиеса по едноименния разказ на ИВАН ВАЗОВ/

АВТОР: ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:


1. Тотка/Тина/ - момиче между 20-25 години, слаба, красива, с дълга коса. Разкрепостена в поведението си.

2. Райчо, само се споменава, не се появява в сцени.

3. Танчо-баща на Тотка. Мъж над 45 г., едър, висок, набит и корав.

4. Танчовица - майката на Тотка. Не се появява в сцени.

5. Млад офицер - мъж на около 30 г., появява се в сцена с Тотка, в началото, на гарата.

6. Калина /Кони/-момиче на около 20-25 години, слаба, малко по-ниска от Тотка. Разкрепостена в поведението си.

7. Двама, или трима мъже, на около 40 години, участват в сцената в кафенето, в началото на първото действие-5–та сцена.

8. Красив млад господин, добре облечен, с елегантна походка и игрива усмивка на лицето си, участва в сцената за разходките на Тотка и я уговаря да стане проститутка. Той е галантен, с палав поглед и относително сдържан изказ-8-ма и 9-та сцена.

9. Възвъзрастен господин, който не сваля цилиндъра от главата си, за да не изглежда още по-стар. Пиян, добродушен и откровен. Участва в 11-та сцена с Тотка.

10. Господинът на Калина-също възрастен, около 60, пиян и добродушен. Участва в 13-та сцена с Калина и Тотка.

11. Девойка, на не повече от 22-3 г., участва в сцената като проститутка, която предлага услуги на бащата на Тотка, когато той излиза да се разходи с новите си обувки - подарък от Тотка-15-та сцена.

12. Някакъв тип, който подсвирва на Тотка с клаксона на колата и набързо й подхвърля някакви обидни реплики. Участва във второто действие. Може да е само сянка зад някакъв параван, силует на автомобил и човек вътре.

13. Още един случаен герой от второто действие, който наднича от колата си и пита Тотка за сексуални услуги. Може да е същият от № 12, представен по същия начин-само като сянка/силует.

14. Почерпен тип, по-скоро младеж на около 20-25-участва в сцена с Тотка на улицата-в края на 16-та сцена.

15. Мъж, който пита Тотка/Тина за цената на услугата, може да бъде представен като сянка/силует-17-та сцена.

16.  Мъж в кола, представен като сянка/силует. Участва в сцена с Тотка/Тина и я кани на купон на някакъв баровец. Мъжът е сдържан, неглиже, очевидно е шофьор на богаташ-18-та сцена.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Някои от епизодичните герои могат да бъдат един и същи човек, защото са представени само като сенки/силуети, зад осветен, бял параван.

2. В реализацията могат да се използват снимки от стара София с много висока резолюция, които успешно да заместват декори. Те могат да бъдат осигурени от Пейо Колев-собственик на сайта lostbulgaria.com, с когото съм осъществил първоначален контакт.









І-во ДЕЙСТВИЕ-1920 г.

1. Сцена

Ситуация: На гарата, слънчев ден. Тотка е слязла от влака и се оглежда, на къде да тръгне. Приснтигнала е от родното си място в Северна България. Разказва за себе си на глас, пред публиката.  Кокетна е и игрива, докато говори.

- Аз съм Тотка...Тодорица Атанасова...-отекват думите на младото момиче и увисват в пространството като необрани плодове. - От едно малко градче на север съм. Мама и татьо ме пратиха да уча акушерство в големия град. Бях добра ученичка, та затуй решиха да ме продължат с учението и ето ме тук-млада, умна и....готова! На село бях сгодена за Райчо....ама той...много прост, между нас казано де, та нашите ме отамнаха от него и комай ма спасиха. Той Райчо все ми говореше....:"у наше село кай, можеш да си легнеш не ял, ама...нетаковал....никогашка..."...., сладурче е Райчо, ама е прост, нали вече казах...-обяснява наивно момичето.

Ситуация: Диктор разказва: Тодорица е първото и най-голямо чедо в семейството на Танчо и Танчовица. Тя е лекомислена и весела по природа. Смее се понякога даже и без видима причина, ей така, само за да се забавлява, или просто не знае, как точно да се държи. Така идва и в големия град, засмяна, леко посмутена от неочакваното, но изпълнена с надежда...за бъдещето. Още на гарата един млад офицерин я подкача:

2. Сцена

Ситуация: Тотка разговаря непринудено с млад офицер.

- Ей, девойче, от къде идваш,...за учителка ли ще се учиш...!?
- Не, за акушерка идвам,...че не ми ли личи, учителка може и да стана, ама по акушерство...после...!-казва смело Тотка, докато се хили и разсеяно придърпва дръжките на бохчите си от село, където носи цялата си покъщнина за живота в столицата.
- Ще стане акушерка от теб, ще стане, я каква си ми чевръста-усмихва се под мустах младокът.
- Ееех, ми такава съм си аз-припка наоколо Тотка и радостно, и някак наивно се закача.
- Ами от къде си, от къде идваш-подпитва я пак офицерчето?
- Ееее, много пък искаш да знаеш....-заинати се Тотка-от Северна България съм-додава скоро тя!
- Е кажи де, от къде си, да не си от Горна Оряховица-продължава вече по-наперено младото офицерче?!
- Може пък и от там да съм, кой знае, или пък от Ямбол, и там хубави моми има, нали такаааа...-смее се Тотка и отминава, като не изпуска от поглед младия левентин, който също я наблюдава с някаква особена, чистосърдечна възхита.
- Хей, девойче...почакай, къде мога да те видя отново...хей, не бягай така...къде ще отседнеш,...кога ще те видя,...ще те видя ли пааааак...-заглъхва в празното пространство гласът на младото и напето офицерче.

3. Сцена

Ситуация: Диктор разказва: В сянка се представя Тотка като сервитьорка в кафене.
Учението на Тотка за акушерка обаче продължи само близо година време, защото тя реши, че това не е за нея. Стана сервитьорка в една пивница. Денем повече почиваше, а вечер до късно сервираше на господата и чевръсто се усмихваше на всеки новодошъл, сякаш за да го поздрави, че е тук, а че и пак да се върне. Тук Тотка работеше с Калина. Тя също беше момиче от село, някъде от западните краища. Бяха приятелки и Калина я учеше на занаята:

4. Сцена

Ситуация: Калина информира в непринуден разговор Тотка за работата в кафенето. В стаята са си и си говорят свободно. Всяка прави нещо-подрежда багщажа си, прережда някои неща по лавиците над леглото си.

- Тотке мъри, ти да не мислиш, че е лесно да си сервитьорка...ми то за това повече акъл от университета се иска...-говореше й Калина-...то не е само да носиш чиниите и филджаните, ами трябва хем с финес да го правиш. Ние сме като мозъчни хирурзи...вадим парите на клиентите с памучец-бавно и с удоволствие. Те милите плащат и вярват...нали са останали без мозък...Само така утре пак ще дойдат. А те пари имат, щом са тръгнали по пивниците, няма да се върнат назад. Мъжете по природа са си по живота, не са като нас къщовнички, че защо ние да не им събираме вересиите, дето друг ще ги вземе инак...-споделя многозначително Калина, а Тотка слуша, усмихва се дяволито и попива всяка дума.

5. Сцена

Ситуация: Тотка в кафенето. Облечена е в престилка и скромна риза. Сервира на господа. Разговаря с тях. В пивницата понякога идваха и богати господа. Те бяха по-сдържани. Плащаха обаче щедро и Тотка им прибираше парите:

- Ето миличка, това е сметката-казва един сравнително млад господин в редингот...-това е за теб..!
- Ама..ама господине,..ама....то тука комай повечко ми давате-искрено се учудва Тотка, когато получава бакшиш!
- Е хайде, хайде, вземи ги, твои са, нали ми сервираш. Пък си и хубавелка, заслужаваш да бъдеш отличена-радват й се господата!
- Благодаря ви господине, благодаря Ви-усмипва се Тотка, а сетне бърза към Калина, за да й се похвали.
- Така мъри, така се прави, усмихвай се повече, като се обърнеш с гръб към масата, полюшвай са така, играй с тялото, така ще заплениш клиента, та пак да са върне, пак да ти плати, така ма, така,...ще стане човек от теб-окуражава я по своя си начин Калина!
- Ма как да са суча ма, кат гювендия ли ма Калинко...-смее се Тотка, но инак всичко запечатва в съзнанието си, за да го изпълнява стриктно, както вче е свикнала?!
- Ти знаеш-усмихва се насреща й Калинка.

6. Сцена

Ситуация: Тотка в кафенето. Разговаря с клиентите и сервира. Кокетничи. След малко време Тотка започна да получава повече и повече бакшиши. Пообигра се, научи се и започна сама да си увеличава доходите.

- Ми нямам да върна, айде следващия път, господине, нали може-палаво казва младата сервитьорка...!?
- Добре, добре девойче, толкова си хубава, че как да ти откаже човек...-продумват господата, а Тотка наивно подпитва:
- ...Ммм, че какво има да ми отказвате, утре пак заповядайте при мен. Ще Ви обслужа с удоволствие и внимание, господине, само като за Вас..!
- Да, да, ще дойда миличка, ще дойда-развързват езици и кесии скованите господа и тайничко си мислят, че момичето ги кани не само в пивницата, но и на любовно рандеву...!

Ситуация: Тотка пак се хили, къде наивно, къде нахално, опитвайки се да вкара в усмивката си повече чар, вместо откритата истина, че нищо не разбира, прибира празните филджани и сръчно ги отнася към кухнята. Когато обикаля дървените маси и столове в пивницата, тя полюшва ефирно снагата си и разтуптява сърцата на посетителите, чийто пиянски погледи следят всяко движение на всяка частица от младото й и апетитно тяло. Дългата й до глезените черна пола и бялата извита престилчица отпред, както и крехката блузка не могат, а и не искат по нинакъв начин да прикрият очевидната истина, Тотка просто е красива.

7. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина в стаята им. Разговарят. Вечер е. Двете са по бельо и всяка си е на леглото. Едната разглежда снимки, другата плете дантела.
Една вечер тя беше в стаята си, заедно с Калина. Те живееха в таванското помещение над пивницата, заедно и това ги правеше още по-близки. Двете мълчаха, докато Калина не разряза пространството с почти изскимтян въпрос:

- Тотке, до кога ще сервираме на тези пиявици долу? Млади сме, защо и ние да не поживеем като дами, да попътуваме, да видим свят. Ето вчера Кинчето от месарницата отсреща ми каза...напускала. Залюбила се с един господин от Министерството. Голяма клечка бил, казва, пък и хубав. Заминавали за Виена на опера. Оправи се таз грозница, а ние с теб двете, хем хубави сме, пък глупави, да сервираме..., че цял живот ли ма Тотке, цял живот ли ще сервираме вкиснало вино и миризлива сливовица, пък и разредена с вода...? Защо няма и за нас по една министерска клечка, да идем и ний до Виената, пък опера ли ще е, театро ли, да видим света. Младостта ми е по-скъпа от пивницата, Тоткееее, Тотке..., ако сега не я осребря, кога...? Пари са това, миличка, парииии, ама трябва да си ги поискаме...младоста има цена миличката ми, само младоста, после вече няма цени, всичко е на вересия, заради това сега се живее. Животът е  един, поне тука де...-почти на ум си мърмори Калина, а Тотка се е свила на леглото си и слуша някак тъпо и вяло, все едно не говореха и на нея. Разглежда някакви стари снимки и замечтано въздъхва от време на време. По едно време се обажда, давайки ясно знак, че е чула всичко:
- Че Калинче, те тез клечките, от Министерството де, до нас ли да опрат, ма..две провинциални повлекани-разпоретини.., пфу, де късмет, ама...-понадига се Тотка и сяда на леглото като подвива единия си крак и поглежда Калина.
- Аааа, повлекани казваш. Защо ма, защо да сме разпоретини, да не е да сме тръгнали по мъжуря, барем това да беше, ам то ето. Вместо сега да сме навън с кавалери под ръка, офицерини, важни клечки...ние стоим тук двете и дърдорим глупости...пък и разпоретини да бяхме, какво пък толкоз, ми всички ходят по мъже, те мъжете по мъже тръгнаха, а ний с тебе двете..пак останахме...така и така един ден ще ходим, защо да не е от сега, защо..., а кажи ми, пък и защо от това полза да нямаме...- позасяга се Калина.
- Е, дееее, не се обиждай...-казва като към добиче Тотка, после продължава...- искам да кажа, че мъжете са опасни Калинче. Хитри са като хиени, може да ни подмамят и да отидем на криво...после, върви, че се оправяй. Аз така преди се залюбих с едно нашенско момче. Поизучи се то, даскал стана...ама и на него главата му завъртях... и да ти кажа Калинке, по едно време и мойта глава се замота. Влюбих се...ама истински, не като да е на ужким. А онзи моля ти се, изнанедан остана...! Че какво си мислиш ти бе, чоджум, хубав си, млад си, обичлив си, зер и имотен даже... ми обичам те, а той се уплаши и...избяга...можеш ли си представи...избяга и дим да го няма, не го търсих известно време, пък после даже го и забравих, всичко е лъжа, мила, всичко е лъжа...!. Та..така, хиени са си мъжете, ако ги обичаш бягат, ако те те обичат-досаждат...това е то любовта..!
- Абе, хиени, камили, крокодили...ама...без мъже не може...-промърморва Калина от към стената, към която се е обърнала и трескаво мисли...-трябва нещо да променим, да си оправим живота Тотке. Виж, колко господа идат в пивницата, що не вземем да завъртим на някой акъля, пък да видим, какво ще излезе...!А стига сме сервирали питиета, ще сервираме любов...любов на тиган, любов в собствен сос, любов "алангле", любов "натюр"...-окуражава се Калина и се замечтава.
- Че тоооо, може, ама как...?-плахо подава Тотка, докато отново разглежда старите снимки и въздъхва.
- Ти гледай мене и ще видиш.-светват очите на Калина, сякаш вече е решила нещо и става от леглото.-Идват тука доста известни...ще завъртим някой, ти, или аз.-поне едната да се измъкне от калта, после ..другата-добавя Калина.-Оназ Кина...замина, за Виена..щом тоя киликандзер залюби министерството, аз ако трябва и до Двореца ще стигна...какво пък, все някой придворен ще ме забележи...-настървява се Калина.
- Да, ще ни забележи....най-вече придворният паж-додава Тотка.
- Че и паж да е ма, да не е хермафродит...! Паж, паж...колко да е паж, все ще има с каво да ни огреем нощем...!-позахилва се дяволито Калина.
- Стига ма Калинке, пуффф...!-засрамва се Тотка.-ти само за туй мислиш..!
- Ами мила, то от там се тръгва. От вратата-...и в кревата, и после във...Виената...инак, сервираш тука вкисняците и гледаш местното театро с махленските актьори...!-отбелязва Калина и додава: - Пък то едно театро, кеф ти и оперети даже, кат са напий някоя пиявица, извива кат акардеон по пладне, фююююю-вюююююю, кларнети кудкудякат, флейти пискат и фаготи ръмжат...ей ти цяло театро, при това безплатно...!-имитира звуците на инструментите Калина и се хили.
- Оооох, не знам Калинке, не знам...няма днес добри господа, съвестни, да си гледат женичките а не да тичат по...уличниците, ама то тъй е, те и онез момичета зер хубавици са, кой ги знай, защо таквиз са станали..интересно ми е, как спят, какво си говорят, за какво мечтаят, мечтаят ли въобще, къде живеят...!-колебливо разсъждава Тотка.
- Е, къде, ми навсякъде мъри Тотке, навсякъде са..., а ние двете с теб гроздови носим...!-протестира Калина.

8. Сцена

Ситуация: Не мина много и един ден в пивницата дойде един красив млад господин, добре облечен, с елегантна походка и игрива усмивка на лицето си. Тотка се запознава с млад мъж в кафенето, който й предлага да излязат на разходка. Тя е наивна и дори малко глупава. Той е галантен и внимателен. Личи си, че е хитър.

- Здравейте господине, не сте идвали тъдява.-подема го Тотка още от вратата.
- Ами...да, минавах от тук и реших да се отбия, а Вие...госпожице....толкова сте красива...-неуверено подема младият мъж, ще бъда щастлив, ако ли излезете с мен някой ден...-почти промълвява той, докато Тотка го настанява на маса. Сетне  момичето осъзнава предложението и вече летеше...!
- Да, да...може, къде ще отидем...? Закачливо подава Тотка.
- Където пожелаем монами, красивите момичета имат всичко, могат всичко и отиват навсякъде...!, ръси вече по-уверено младият господин.
- Че...., къде шъ йе туй навсякъде...аз мислех в сладкарница да идем, защо навсякъде-учудено казва Тотка.
- Ама и в сладкарница ще отидем, плезир ще похапнем,..с боза,...ти плезир обичаш ли-пита господинът?
- Че како е туй..., нещо сладко, нали..?-пита колебливо Тотка.
- Сладко е, сладко..., ще ти хареса, тоооо..апетитът идвал с яденето, така съм чувал де!-хитро добавя мъжът.
- Пък що да не е...аз таквоз не съм яла, ами...., освен в сладкарницата, къде искаш да отидем още?-продължава още по-колебливо Тотка.
- Ами след сладкарницата може да се поразходим малко. Ще ти покажа красотите на града, ще те поразведа, по "стъргалото", там вечер излизат всички. Пък после може да пийнем по нещо в един локал наблизо..искаш ли....?-вече по-смело добавя господинът.
- Бива, бива, аз ще си облека новото сукманче, то ми приляга най-много за стър...за стър..как го каза..."стъргалото" ли беше...?-пита Тотка.
- Да миличка, "стъргалото".-съгласява се мъжът.
-Ех, ами...добре, ще дода...!-почти пропява Тотка и изтичва към кухнята, да сподели с Калина новината.
- Ех и тиии, хем мен ти казах да гледаш, ама нищо и така става, сега дръж здраво юздата, от време на време леееко отпускай, и пак дърпай леко...да държиш един мъж е като да яздиш....-тук Тотка се засмива и Калина нервно добавя...-не ма, сус...имах предвид, да водиш животно с повод, то язденето е ясно...първо ситно после галоп и накрая тръс до втръс....-изхива се почти вуларно на свой ред Калина и отпраща Тотка отново към салона. А тя се заумилква около новодошлия господин, който й предложи рандеву.
- Ако искате госпожице, още утре можем да се повидим. Аз съм свободен. Мога да Ви изчакам да си свършите работата и да се срещнем...?!-театрално плахо започва господинът.
-  Амиииии, тоооо, що пък да не е, да се видим. Аз довечера сукманчето ще си го извадя, да го поогладя малко, че да мий готово!-палаво споделя Тотка.
- Вие сте красива госпожице, и без сукманчето мога да се разходя с Вас..!-замечтава се мъжът.
- Как....!-почти извиква Тотка,-че как без сукманчето бе господине, гола ли да тръгна по ....онова стържещото..., какво беши..., аааа, не, без сукманчето аз не излазям никъде...!-отсича Тотка, готова да се откаже.
- Нееее, не, не, монами, нямах това предвид. Исках да кажа, че каквото и да облечете, ще сте все тъй прекрасна и зашеметителна!-оправдава се господинът.
- Ааа, тъй може-кокетничи сервитьорката-ама аз освен това сукманче, друго нямам като за...стърчащото....!-натъжава се искрено Тотка.
- "Стърчащото"...!?-учудва се младият господин.
- Е, това де..."стъргалото"...!-засрамва се Тотка и изтичва към кухнята, цялата обляна в розова руменина по лицето.
Уговарят се и още на следващия ден се разбират да се разходят по главната улица.

9. Сцена

Ситуация: Тотка е на разходка на улицата с младия господин. Разминават се с други дами и господа. Разговарят. Тотка е наконтена и наивна, върви до господина някак неуверено, но с желание и наивност. Тотка е неузнаваема, тя е нагласена, сякаш отива в самата Виена...на опера, ефирно пристъпя до младия господин, понечва да го подхване под ръка и той не се отдръпва. Тя се усмихва непрекъснато, мига с големите си очи, маха с дългите си мигли, с които се гордее и неспирно му говори за себе си, за работата си, за семейството си...., докато внезапно младият мъж не я спира:

-Ти си толкова хубава, млада, енергична...защо не работиш нещо друго, има толкова професии. Аз мога да ти помогна.
-Тъй ли...-изненадва се искрено Тотка,-че как...с какво...?
Ами може да се разхождаш така, както сега ние с теб двамата...и от това да изкарваш пари...-вметва младият господин..!
- Ха, че кой ще ми плаща, да се разхожда с мен...?-подвоумява се Тотка.
- Ами има, има господа, които са самотни и няма да имат нищо против да си платят, само за да се усмихваш с тях под ръка по стъргалото-допълва вече малко по-уверено младият мъж.
- Ами че намери ги тез господа бе, господине-казва Тотка с почти засиял поглед-намери ги, пък тоооо....мойта Калинка и тя може да ги подфаща от другата страна, така двойно пари ще изкарваме...
- Ти питай тази Калина, ако иска и тя..и нея мога да уредя-казва мъжът и някак като че ли се умисля.
- Ами да, ще я питам...значи казваш, вървим си ний двете с Калинчето по главната, по средата ни стърчи един....господин....и като стигнем до моста, той плаща, от там фащаме другия и наобратно....до тука, той пак плаща и после пак...и пак...нали,...че то кат пеша-такси било туй бе-доверчиво и глупаво коментира Тотка и се радва на лесната работа.
- Ами не е точно така,....тоооо не е само да ходите кат кобилки по калдаръмите. Трябва отношение да имате, трябва господата да Ви харесат, пък тогава, може и да Ви плащат двойно, че и тройно, защо не...Първом трябва спокойствие, силна храна и повече течности, по възможност-алкохолни. Така, после, ефирен поглед-и той премрежва поглед, да демонстрира, а Тотка го имитира не особено успешно-След това трябва кураж, мъжество,...всъщност, женска омая, внимание, усмивка, доброта,...-добавя многозначително господинът.
- Ааа, може, ние двете сме разговорливи, ще ги разговаряме...ще се усмихваме, ще ...абе..всичко там...-натъртва Тотка.
- Ето за това говоря-добавя предпазливо господинът, като все още се съмнява, че момичето разбира, за каква точно работа става дума.
- Няма проблеми, ще вървим, ще говорим, че и да им попеем можем, хем знаеш ли как хубаво пеем с Калинчето-добави енергично Тотка и се разпя:

"...Ах ,прости ми ,ой душице,
ако съм те наскърбил.
Не отвръщай красно лице ,
щом не съм ти вече мил.
С верна клетва ме измами
и сълзи на очи,
тъй спечели любовта ми,
най подир ме намрази...".

Ситуация: Господинът се усмихва доволно и преди да се разделят с Тотка, те вече са се разбрали, ако и Калина е съгласна, да се видят тримата на следващия ден и той да ги запознае с един господин.

10. Сцена

Ситуация: Тотка информира Калина в стаята им, за срещата си с младия господин. Вечер е. Двете са седнали на леглата си и разговарят. Тотка се прибира в таванчето си и веднага се хвърля на леглото на Калина, още от вратата:

- Готово дружке мила, готово..., утре....започваме новия си живот-и й разказва, какво е предложил господинът.
- Ах, Виена приближава,  Тотке..и ние свят ще видим. Ще пратя на мама цветна картичка с операта. Фотография ще си направим във файтон пред главния вход и ще я пратим и нея на нашите. Ще си купиме хермелини и кожени ръкавели...ще се покачим на големи токове, черни и..лачени, а пък като слизаме от файтона пред операта във Виена, ще си надипляме фустите и кожените палта, че да не метат по калта, а господата ще се цъклят насреща ни, дори само като ни зърнат колената...Нали ще стане така..., сбогом пивнице, сбогом пияници, сбогом...-отекват веселите викове на двете момичета, които все още не подозират, че всъщност ги вербуват да станат най-обикновени уличници.
- Да, ще идем и до Виената, но първом да поразходим господата Калинке, господата искат разходки, зоб искат и разходки като конете ма, нали така ми каза, то язденето идва с апетита..., ами като плащат, що да не е...-весело подскача Тотка-Гледай ти, какви неща имало, да ни плащат за разходки, а ние...като сме виснали тука в пивницата, кат две приле...приле....абе женски прилепи....!...Ееех, Калинкееее, дано да е за добро миличка, дано ..свят да видим...Виена, Париж, Прага, Франкфурт, дето бил на майната си....!-радва се безспирно Тотка.

11. Сцена

Ситуация: В сянка, с глас на диктор. Кафене. В сянката са Тотка и Калина, в две сепарета с техните господа. Светлината е приглушена-червеникава. Чува се дрънкането на чаши, глъчка от заведение и цигарен дим. Малки масички, хора, които пият и пушат. След по-малко от половин година те вече знаят почти всичко за новата си работа. Получават добри доходи, което им позволявя да се пооблекат по-модерно. Работят в един клуб на голяма столична улица, където пушат цигарета, пият до забрава ликьори и коняци и се отдават на платените ласки от много господа, които вадят парите си, за да имат една малка частица от тях.
Каменна стълба води надолу към задимената тъма, в която трудно прозира червенината на покритите с цветни платове широки лампиони. Тотка стои в едно просторно тюлено сепаре, до нея жадно преглъща коняка си един на пръв поглед възвъзрастен господин, който не сваля цилиндъра от главата си, за да не изглежда още по-стар.

- О, мосю, ще ме почерпите ли един коняк-кокетничи вещо Тотка.
- Разбира се мадам, воала-превзема се старчето и конякът се налива сякаш от само себе си...
- Мерсиии-добавя лигаво Тотка, която почти напълно копира маниерниченето на Калина от съседното сепаре.
- Мадам Кали, бихте ли ме придружила до будоара ни?-обръща се Тотка към Калина, докато сочи с поглед към тоалетната.
- Да, разбира се мадам Тото-отвръща й Калина и ефирно се изнизва и се заизвива към тоалетната, заедно с приятелката си.

12. Сцена

Ситуация: Тотка и калина разговарят в тоалетната на кафенето. Двете си оправят червилато и грима, оправят и прическите си. Разговарят непринудено и някак с вещина, сякаш са отегчени и са тук по задължение.

- Калинке, тоя дъртак не мога да го понасям, твоя как е...-пита отегчено Тотка.
- Еми нали го виждаш, пияндурник..., ама има пари. Потрай Тотке, още малко и ще съберем пари за Виена, пък после...ще видиш...-успокоява я Калина.
- Абе трай, ама..взе да ми писва. Татьо ми иска да идва. Да ме видел, къде съм се устроила...Хубаво съм се устроила аз, хубаво, ако ме види, такъв бой ще ми хвърли, че ако не хвърля топа после...Къде да го отведа, в нашата квартира ли, дето няма вечер да не минават поне по трима пияници при мен, че и при теб. Онзи ден нещо се подпрях на стената, оказа се, че и прозорци сме имали..ами да, не сме ги мили скоро, види се...Писа ми писмо татьо, че ще пристигне след една неделя. До тогава трябва да пооправим квартирата, че да го посрещна.-бърбори вяло Тотка, докато се червосва и се пули пред огледалото в тоалетната.
- Абе не бери грижа, ще го оправим и татьо ти...Няма да има кахър. Колко ще остане тука?-пита Калина.
- Ми, надявам се да е най-много за два-три деня, че инак...как ще работиме-тверожи се Тотка.
- Ще работим, има и хотели, като имат пари за нас, ще имат и за хотел, така де, ние сме дами, млади и красиви-добавя Калина и побутва Тотка, за да я окуражи.
- Абе да, ама....не мога да работя с татьо ми наоколо....-инати се Тотка.
- Айде бе, ще кажеш, че работим в сладкарския цех и нощем печеме кифли...."кифли" ма....- Калина побутва Тотка и се разсмива от сърце,- ще ти повярва, какво толкоз...,"кифлите" си печем...-залива се от смях Калина.
- Абе, кифли, кифли, ама...да идва, че да си върви...-отсича Тотка и излиза от тоалетната, като пак придобива усмихнатия си вид и след това присяда до господина в сепарето.

13. Сцена

Ситуация: В кафенето Тотка разговаря с клиента си. Тя е отегчена, досадно й е. Уморена е и е леко пияна. Мъжът е пиян. Популегнал в стола си.

- Ама...вие госпожице...амаааа, къде е Вашата....-обажда се лицето изпод дима. Оказва се, че Тотка е седнала до господина на Калина.
- Ох, извинете ме мосю, много, много съжалявам-казва Тотка и бързо се прехвърля в другото сепаре, където вече дреме нейният "цилиндър".
- Обичам те скъпа, толкова те обичам, защо не искаш да ми повярваш, че съм искрен,....О Б И Ч А М  Т Е-повтаря й господинът, който всъщност не е чак толкова възрастен, но на Тотка й се струва така.- Ти обичаш ли ме? Аз нямам много пари, но мога да те обичам , ама истински. Имам една малка къща в Куру баглар. Имам и малко земя там. Всичко ще е за теб миличка, за нас....само да искаш да се омъжиш за мен. Не ми остана много, но сърцето ми е голямо и цялото е твое-повтаря господинът.
- Да, да, злато мое, разбира се че ще се омъжа за теб, как няма, мисля си за теб всяка нощ. Цялата съм обляна в мисли....ох, пардон, в сълзи исках да кажа, за теб съкровище мое-нарежда почти като стихотворение Тотка и все гледа към джоба му, в неистовото си и нетърпеливо желание да плати и да се омита, защото вече е и изморена, и пияна, и отегчена.
- Аз не искам да съм сам. Пък те днешните гювендии,...за нищо не стават. Сгодна женичка ми трябва на мен, сгодна..., да ми роди две-три дечица, за колкото имаме време, да ме обича, да ме глези, и аз да си я глезя, къща да върти, па и мен да позавърта....!-хили се нахално мъжът.
- Ама разбира се, две-три, па може и повече, ама, тази вечер съм поуморена, най-много до трето...!-отбелязва Тотка.
- Как...., още тази вечер, ама..., ааааааа, ама ти за коняка ли казваш, ох..., аз помислих две три деца да си направим..тази вечер...!-полусънено бърбори господинът.
- Е, чакай де, къде си се разбързал за тез сватби, женитби, кръщенета...първом други важни неща има...сватбите...после...!-още по-вяло отговаря Тотка.
- Наистина ли ще се омъжите за мен госпожице?-пита с пияно извиване на гласа господинът.
- Ами даааа, как иначе-процежда Тотка, докато се оглежда за Калина и я пита с поглед, скоро ли ще свършват, че да си тръгват към къщи заедно.-Разбира се миличък мой, хайде сега вземи още едно малко коняче на твоята мадмоазелка, че тя вече е изморена и иска да се прибира да спинка.-каканиже Тотка.
- С кого....!?-изведнъж скача господинът-....с кого ще спиш....?
- Ами самичка, с кого, ти вече си пиян, може другия път, ако до тогава си все още жив-монотонно и сякаш на себе си промълвява Тотка, все едно не питаха нея, а отвръща заради някой друг.
- Аз....пиян...! Глууупости, аз те обичам. Знам, че ме мислиш за стар, но не съм. Самичък съм, а ти си толкова мила...и красива....и съм влюбен в теб. Моля те, моля те, омъжи се за мен....къде си била преди, преди години, защо тогава не те познавах..., а аз толкова търсих, търсих...теб съм търсил, ама...гювендии, една ми обра наполеоните от баба, отнесе ги като гарга-кухи орехи. Друга ми отмъкна позлатените прибори от мама, които пазех за сватбата. Трета ме обърка емоционално...дебел съм й бил, това ми било, онова ми било, ама айде върви ма, кат не ти харесвам, светът е голям и...късмета дебне отвсякъде-почти хърка господинът, а Тотка тайничко се прозява и гледа вяло през дима в бара.
- Ами къде съм била...и аз не знам, сигурно в някоя пивница сервитьорка, знам ли, гроздовици може да съм разнасяла, по "Царя" може да съм шетала, по сладкарници плезири да съм хапвала, с боза да съм прокарвала, навсякъде може да съм била, Н А В С Я К Ъ Д Е -мърмори монотонно Тотка.
- Ти няма да работиш, ако ми станеш жена...няма нужда и да излизаш,...аз,...аз ще ти купувам всичко, от което се нуждаеш...-тананика пияният бъдещ съпруг на Тотка.-Само ще си стоиш и ще ми раждаш деца....-продължава той.
- Да, че как, ...като котка, сезонно ще съм заплодена....поне мляко да ми даваш редовно..! Бе ти да не си полудял, само ще раждам, че какво ще стане с фигурата ми, аз да не съм разплодна крава...!-хили се Тотка под ръката си, която е поставила пред устните си и след това додава бодро и почти с фалцет:
- Ще раждам, ами как, ще раждам, ще готвя, ще пера, ще чистя, прах даже ще позабърша тук-таме..."най-вече по темето ти"-казва Тотка и само като си помисли, избухва в неистов смях.

14. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина разговарят за идването на бащата на Тотка. Двете са си в стоята. По бельо са и си говорят, всяка седнала на леглото си, докато си оглеждат маникюрите и маниерничат за външния си вид.

- Той татьо,....абе хубаво е, че дойде, ама хем ми е хубаво, хем пък някак си така, ох..., не знам, не знам..., обичам си го, ама не искам да се навърта наоколо, чувствам се като лисица в капан, имам чувството, че съм преследвана, че някой ме следи денонощно-споделя Тотка пред своята приятелка Калина.
- Разбирам те миличка, напълно те разбирам, сигурно и аз бих се чувствала така на твое място, но...не съм, и все пак, какво да ти кажа, хубаво е, че татко ти се интересува от теб, хубаво е да знаеш, че някой ти мисли само и единствено доброто, тогава се чувсвташ спокойна и някак исещаш солиден гръб зад себе си. Ако залитнеш, има на кого да се подпреш...-умува Калина почти като на себе си.
- Да, да, разбира се, да се подпра на татьо винаги мога, той е толкова....., толкова е внушителен, стабилен..., ама...., как да се изразя не знам точно, просто, ако може да идва по-рядко, бееееее...., ох, срамувам се от това, което говоря...-къхъри се Тотка.
- Е, как по-рядко, та той идва за първи път..., ти какво, въобще ли да не идва?-почти й се сопва Калина.
- Не ма, ти пък...не исках това да кажа, само казвам, че ....., нали разбираш, някак съм като вързана, трябва да се съобразявам, пък аз не обичам така, обичам да съм напълно свободна, да планирам сама всичко и когато мога да избягам от всичко, от което си поискам, когато си поискам.-обяснява Тотка.
- Ех, мила, и ти си любителка на свободата, като мен, ама това е положението, свободни са само мъртвите и още неродените, пък и те може би се подчиняват на някого и нещо, знае ли човек, свободата...., това не е лесна работа, истинската свобода е в мечтите, а ние..., ние можем само да похитруваме малко тук и там.-почти патетично обяснява Калина.
- Да, даааа, та така за татьо ми, обичам си го, хубаво ми е, че е тук, ама, дано скоро да му омръзне града и да си се прибере при мама, те си се обичат, уважават си се, свикнали са си един с друг, търпят си се, живеят си простичко и....си липсват, та....скоро, да си върви при нея, пък аз тук ще се оправям, то имам ли избор, животът на мен чака, аз трябва да го живея, длъжна съм.-оригиналничи Тотка.

15. Сцена

Ситуация: Тотка разговаря с баща си. Тя е облечена скромно, баща й-в обикновени дрехи. Той е някак притеснен. Тотка-също. Тотка се подготвя за работа. Облича се. Докато вади дрехи от гардероба си, изпуска вибратор. Публиката вижда това. Тя го оглежда, усмихва се и го прибира в гардероба си. Баща й не вижда сцената. През това време той разказва, как Тотка им липсва на село. Танчо-бащата на Тотка, вече трети ден е в града. Той спи на леглото на Калина, която е при един от нейните господа за няколко дни. Хем добри пари й бяха обещали, хем и Тотка да не се притеснява с баща си.

- Татьо, тиии..., така....кога мислиш да се връщаш на село, че съм харесала едно розово шалче от европейска свила за мама, да знам, кога да го взема-подпитва нетърпеливо, но с желание за тактичност Тотка още на четвъртия ден.
- Че дъще, то още утре може, ма да те видя исках. Колко време не съм те виждал, да има какво да разправям по село, на майка ти, на комшията Росьо. Тя Росевица все пита, Тотка, кай, как е в града? Ама ний кат не знаем, само кимаме, че си добре. Защо поне не пишеш бе Тотке, по едно писъмце барем на месеца да имаме!
Танчо се опитва да я погали по главата. Момичето е почти уплашено, почти изненадано, почти отегчено. Не очаква такавда реакция от баща си и някак се свива и рязко се затваря, като че ли в черупка.
- Ей, татьо, че кога да пиша, денем съм на училище, нали акушерка ще ставам, нощем работя в сладкарския цех, кифлички правиме с дружката ми Калинка. Едни такива кифлички, хубави, тънки, ма и дебели хем...сочни, топли....-облизва се Тотка, после се засрами и набързо отсече-Хората гладни не остават при нас, кога  и писма да пиша. Ето, става вече време да вървя.-Тя става и заизважда дрехи от гардероба си, като дърпа свенливо паравана, за да се облече и си припява някаква мелодия от известен шлагер. Вади пъстри колани, лъскави гердани, блузи от ламе, а баща й подема:
- Че то с таквиз ли модни дрехи и кифлите правите ма, Тотке?
- Ами с какво...по сукман ли да ида бе татьо...!-сопва се сдържано Тотка.
- Ами не знам, ама, с тез хубавите дрехи, ако беше на село, те само на празник да ги обличаш, или по литургия в неделя, мъри!-отбелязва колебливо Танчо.
- Е, тука е така тате, и в сладкарския цех с хубави дрехи ходим.-казва Тотка малко раздразнено и добавя:-То на село е друго...сложиш си една антерийка и ...айде...тука в града по дрехите посрещат....па изпращат по...!
- Че какво му е другото, на село, вярно, кифли не ядем...често, ма поне си пазим дрехите, няма на нивата с костюм да ида я...-мърмори си тихо Танчо.
Тотка се облича, излиза пред паравана, а баща й засиява:
-Красива си ни Тотке, хубавица...ще кажа на майката ти, че си най-красивата кифла,....такова де, кифладжийка в града...гладни гражданя няма да останат...!
-Да..., тръгвам татьо. Ти не ме чакай, лягай си рано, че ако утре пътуваш, да си отпочинеш преди пътя-додава Тотка, сетне излиза и звукът от токчетата й отеква постепенно по дървената стълба надолу.
Танчо не може да заспи толкова рано, не може и да стои на едно място. Свикнал е на динамичен живот в село и решава да поизлезе, да види нощния град, да потърси луната в небето и да се полюбува на звездите. Докато се чуди, какво да прави, си мисли:
- Каква е таз работа...кифли да прави..., че червило, че помади, че токчета, перелини, парфуми..нещо болнава ми се види тая работа-мисли си Танчо.
- Хубавица ни е Тотка, ама е прекалено хубава...дано е щастлива, да се не преработва, че от работата се погрознява..кахъри се той.

Ситуация: В това време Тотка вече наближава бара, където Калина я чака.
Танчо, като човек от село, вече въобще не го свърта на едно място вътре и решава най-сетне да поизлезе. Той наметва плетената си вълнена жилетка и обува обувките, които Тотка му подари. Те са нови и неудобни, но пък са от Тотка...!

- Ех че папуци..., кат градски франт ще съм с тях. Комай теснички ще да са ми малко, ма нали са ми от щерката, от Тотка. Златно ми е девойчето, помислило е за баща си, папуци ми купила, да хсе чувствам като гражданин. Ама с тея кифли нещо.....,не ми е читаво.-Танчо се опитва да обува новите си обувки, те са му тесни и това го затруднява.
- Брейййй, че краката ми ли са големи, папуците ли са се свили, трудно ще ги нахлузя, ама трябва, нали са ми от щерката, трябва...!-настоява като на ум Танчо.

Ситуация: Бащата на Тотка е на улицата, разхожда се и попада на друга проститутка. Тя е нахална, предизвикателна, а Танчо наистина не е наясно, какво става. Той е наивен и объркан. Бащата излиза  и бавно тръгва по улицата. Наоколо светят витрини, от време на време покрай него пропърпорваше по някой автомобил-стар, очукан и уморен. На отстрещния тротоар седи някакъв махленски пияница и говори нещо на висок тон, но Танчо нищо не му разбира. Понататък едно момиче се усуква ловко на дерека на уличната лампа, завърта малката си лъскава чантичка на пръста и му се ухилва нахално, почти в лицето.

-Какво девойче, какво търсиш, да не си се изгубила..?-подема Танчо предпазливо.
-Ааа, намирам аз, намирам, то който търси си намира-подхвръля момичето и се отдалечава, смееки се нагло!

Ситуация: Внезапно Танчо забелязва някакво кафене, до което се отива по каменни стълби надолу. Отвътре се чува силна музика, смях и чукане на чаши. Това е кафенето, където "работят" Тотка и Калина. Той се подвоумявя, сетне слиза по няколкото стъпала, открехва бавно вратата, а отвътре го лъхва цигарен дим и остра миризма на алкохол. В този момент пространството сякаш изпищява, а червената светлина от лампионите се усилва и почти го ослепявя.


















ІІ-ро ДЕЙСТВИЕ-2013 г.

16. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина на улицата. Чакат клиенти на тротоара. Разговарят непринудено и някак вяло, отегчено. Спират коли в сянка и ги питат за услигите и цените. Тотка отговаря, докато дъвче дъвка и се държи и говори предизвикателно.

Тотка:
- Абе я се разкарай бе, върви при майка ти, да ти измие дупето, че да те почва баща ти на чистото....-протестира момичето.-Може да съм на улицата, ама печеля пет пъти повече от теб, калъф, пък и ми е кеф от работата...-провиква се момичето след някакъв тип, който й подсвирва с клаксона и набързо й подхвърля някакви обидни реплики.
- Баси, днес май ще си откиснем тук, бейби...-обръща се Тотка, към другата проститутка Калина, която е само на няколко метра от нея.
- Кофти Тотке, ама нали имаш рожден ден..трябва да изкараме по някоя кинта и да го отпразнуваме някъде.-казва Калина.
- Ебати рождения ден, преди два часа мина полунощ, няма никви пичове.....и ти казах сто пъти, не съм Тотка, името ми е Тина,...Т и н а...запомни ли го, а ти си Кони, ясно..., не Калина, а...К о н и-казва Тотка, която видимо дава да се разбере, че не си харесва името, нито това на Калина.
- Нали се разбрахме, трябват ни имена, които да са звучни, да пеят, когато ги произнасят....!-мърмори Тина.
- ...Да пеят и да...свирят..!- изкисква се нагло Кони.
- Охххх, ужасна сииии...!-почти изписква Тина и замахва игриво към Кони.
- То още малко и ще съмне, баща ми някъде тука идва сутрин да работи като хамалин. Ще вземем да се засечем една сутрин, че да видиш цирк тогава...-промърморва Тина.
- Олииии, стига ма, представих си го, ужас..., ужасен ужас....! Представяш ли си ма, да работите и двамата...на едно и също място, а..., въйййй, смях ма, смях ма....ужас...!-театралничи Кони.
- Тиии, все това мислиш, как пък си го представи чак, човек ще каже, че си го видяла даже, ...ма как ще работим на едно място ма, аз съм момиче от улицата, а той, той....е работник, как на едно място, охххх, ужасна, ама наистина си ужасна...!-протестира Тина и точно тогава пред нея спира една кола. Прозорецът бавно се отворя и от вътре се подавя кръгло лице:
- Коте, духаш ли...?
- Дааааа-проточено отвръща Тина-десетак и си готов мой човек!
- Ееее, десетак, дай малко аванта де, за петарка става ли..?-пазари се кръглото лице.
- Бе ти луд ли си, аз да не съм магистралка!-прави фасон Тина.
- Е добре де, а хубаво ли го правиш, в смисъъъъл...., ще остана ли доволен?-пита кръглото лице.
- Като компресор съм...-отговаря почти обнадеждено Тина.
- Еми...тогаваааа... две атмосфери на предната лява гума...-почти изкрещява кръглото лице, след това от колата се разнася истеричен смях на момчета и колата отпрашва в тъмнитата на нощта.
- Дейба боклука, дето се навъди...-изпсува Тина.
- Не се ядосвай миличка, пази си нервите-успокоявя я Кони.
- Е, кво да не се ядосваш, да излезеш, да ми губиш времето и накрая да ми пробуташ вицове от безплатното приложение на вчерашния вестник...ебати забавата...-протестира Тина.
- Така е в този занаят миличка-добави Кони-и двете го знаем...!
- Да бе, така е, а за кво учих банков мениджмънт маса години, че в Пловдив, че и тука, че изпити и в Свищов вземах. За какво, за да стана.....-откровеничи Тина.
- Е, то с дипломирани нашенки е пълно, не си само ти. Ние не сме курвентии, недей да се обиждаш сама. Аз също съм учила...педагогика на девиантното поведение....пък накрая...аз придобих такова поведение....-смее се Кони, докато предъвква дъвката си. Момичетата гледат в земята и се правят, че не говорят за самите себе си.
- Някой да ми беше казал, че ще стигна до тук, нямаше да му повярвам. А мечтаех за Виена, за операта, валсове, файтони, скъпи бижута, бомбонки "Моцарт", парфюми, красиви мъже, лукс, красота-мечтае Тина.
- Стига де...Нали всеки се бори за по-добър живот миличка, това е един от начините. Като не става с банков мениджмънт, става с девиантно поведение-добави Кони, докато пред тях минаваше някакъв тип. Който видимо беше почерпен.
- Свирка, секс...няма да е скъпо-като по учебник подвиква Тина към момчето.
- Колко вземаш..., двете ли сте...-пита той.
- Свирката е десетачка, стандартен-50, нестандартен-80, може да отиде до сто, зависи от предпочитанието, за цяла нощ-200, задна-може, ама цената е 120 и....без целуване, не обичам лиготии....-почти тържествено обявява ценоразписа си Тина и добавя:
- За двете всичко е по две, плюс бонус 50,...за перверзиятя!
- Е нямам толкова-казва момчето.
- Е, ако искаш да спиш с вишистки тарифата е тази..-вяло отбеляза Тина.
- Вишистки, или не, нали все сте едни, пък и няма да Ви изпитвам по тригонометрия я-помърморва момчето, с надежда да свали цената!
- Аз днес имам рожден ден, така че, може да ти излезе по-ефтино-“дава на заден” Тина-Дай 50 кинта и кажи къде отиваме,- почти му се примолва Тина.
- Абе ей ти десет лева за една свирка. Предпазител имаш ли?-пита момчето и подава банкнотата.
- Презерватив ли питаш, дали имам?-пита Тина.
- Ами, предпазител, презерватив, то е същото.-добавя момчето.
- Предпазител....!-иронизира Тина и добавя:-Разбира се, без презерватив не правя нищо, с тези болести...-отбелязва дълбоко загрижено Тина и се заравя в чантичката си да търси презерватива.

17. Сцена

Ситуация: Духа вятър. Захладнява, есен е, момичетата са с къси палтенца и къси поли. Студено им е, но професията изисква да са по-разголени.
След двайсетина минути Тина се връща при Кони, която скучае и върти чантичката си на един пръст, докато нервно дъвче дъвка.

- Мизерник...-отвращава се Тина.
- Що, кво стана?-пита вяло и маниерно Кони.
- Кво,....повърна..поне парите ми остави-казва Тина.
Точно тогава пред тях спира друга кола. Тина бързо се намесва, като вещо се обляга на отворения прозорец.
- Кво ше прайм готин... свирката е десетачка, стандартен-50, нестандартен-80, може да отиде до сто, зависи от предпочитанието, за цяла нощ-....-не може да довърши Тина, защото е прекъснатна и от вътрешността на колата се чува само:
- Е, па то малко по-надулу за тея пари травеститите ше ме носят на ръце...!
- Да,..ама към моргата-промърморва Тина и се отдръпва от колата.
- Тая па, ти знаеш ли въобще кво е секс ма...?-извиква клиентът.
- Аз ли бе, аз ли не знам, айде движение, да става течение-сопва се Тина , докато колата изръмжава с мръсна газ.



18. Сцена

Ситуация: Тотка и Калина на улицата отново. Разговарят. Замислени са. Опитват се да бъдат искрени една към друга, сякаш до сега не са били. Нощ е.

- Ох, нощта почти свършва...ебати рождения ден ще е това-тревожи се Тина.
- Миличка, не исках да ти казвам, ама....., не се притеснявай за рождения ти ден...запазила съм едно сепаренце в нашето заведение-издава Кони и добавя:-Няма да си самичка на празника си, споко миличка! Кони бърка в чантичката си и отвътре изважда малко пакетче. Тина го отваря и вижда една малка дървена икона.
- Оооо, душичката ми тя-разнежва се Тина и прегръща приятелката си почти със сълзи в очите.
Точно тогава покрай тях минаваше друга кола, която намалявя и от вътре се чува глас:
-Ей, мивки, няма ли мъже та взехте помежду си да се...!
- Ми няма бе миличък, къде ги тези мъже, ти мъж ли си, ако си, хайде да те видим...!-подкача го Тина.
- Ми що не, колко искаш...?-попита гласът от колата.
- Триста...- отвръща Тина, като се надява да го разкара с прекалено високата цена.
- Какво, долара, евро....?-пита гласът.
- Евро...-казва вяло Тина.
- Ми оки, скачай, отиваме в една вила в Драгалевци, ще "излизаш от тортата" за един баровец там-казва многозначително гласът.

Ситуация: Тина се колебае известно време, оглежда колата, поглежда към Кони, която я окуражава с кимване и се качва в колата. Кони гледа след колата и помахва вяло с ръка. Това се случва в сянка, чуват се само звуци и разговор.

19. Сцена

Ситуация: Изминали са няколко часа. Всеки момент ще се развидели. Тина слиза от едно такси. Това се случва зад бял параван. Виждат се само сенки. Чува се как пита за цената. Шофьорът й казва и тя плаща и излиза от таксито. Упътва се към Кони и излиза в реална сцена. Кони я посреща с любопитна усмивка и ококорена:

-Е, как беше с баровеца?
-Готина компания, платиха добре. Триста ми даде пича в колата, а баровеца ми даде и сто евро кешовица отгоре.-добавя Тина.
-Уау, ...ми добре си. А аз тука си отвисях. Две свирки и един извратеняк искаше да ме види чисто гола....ама тука,....на улицата,...обаче плати, сто кинта..!-хвали се Кони.
-Баси типовете, гола...на улицата...що му се върза...-пита Тина, докато вади иконата, която й подари Кони и я обляга на тротоара.
-Да, ни пази!-усмихва се Тина към Кони, която одобрително кимва и казва:
-Е, кво..., сто лева изкарах..!
- Е, да-отбелязва Тина и добавя-скоро ще съмне, дали да не вдигаме гълъбиците....?
- Ми, то май няма да има повече работа...може.-отвръща Кони с неохота.
В този момент някой потупва Тина по рамото и тя стреснато се обръща.
-Кво искаш бе чичка, пий си кафенцето и върви по-надолу, там се събират хамалите, тука са любовните плочки, нямаш пари-нямаш работа тук-подхвърля разсеяно Кони.

Ситуация: Тина стои срещу хамалина като замръзнала. Той също е вцепенен. Пластмасовата чаша с кафето бавно се изтръгва от ръката му и пада на земята. Мъжът е облечен скромно, в някакви евтини дънки и тениска с надпис. Отгоре носи избеляло дочено яке. Мъжът постепенно овладява движението на ръката си и посяга към сгънатото въже на рамото си. В този момент Кони предусеща, какво може да последва и се разкрещява:

- Помоооощ, Полицияяяяяяя....Помоооощ....остави я бе, ...Помооооощ...-вика тя, докато мъжът държи Тина за ръката и я налагаше с ярост с въжето. Постепенно то се разплита и той отпуска ръката си уморено.
- Какво искаш бе, кретен, какво...!?-крещи Кони.

Ситуация: Кони крещи нервно и налага мъжа с малката си чанта, в защита на Тина, но той не й обръща никакво внимание, а Тина се опитва да предпази баща си от ударите от Кони. Тина без да иска настъпва иконата-подарък от Кони и я чупи на две. Всички поглеждат към счупената икона и сякаш за малко времето спира.

- Недей....остави го...-казва студено Тина.
- Защо, какво иска от теб тоя мухъл-все още почти крещи Кони.
- Защото...това е...баща ми....-казва Тина.
Кони се вкаменява. В този момент сякаш времето спира.
- Аз...аз...помислих, че ще я нараните господине...-заоправдава се Кони.
- ЗАЩО.....ЗАЩО.. Тотке....ЗАЩО...?-през сълзи мълви като на ум мъжът.
- Татко, аз...не ми стигат парите...но...ще се махна...обещавам-говори като на сън Тина.
- Нали учи..банкови неща, изпити....първо в Пловдив, кой колеж беше..., после в академията...в...., след това в института...в София....беше отличничка, ...ЗАЩО....? Какво ти липсваше, имаш всичко, имаш красота, имаш ум, имаш нас с майка ти, имаш всичко Тотке,...ЗАЩО? Знаех си аз, големият град не е за нас, ние сме обикновени хора, ние живеем обикновен живот, не сме за големия град, не сме за тук ние, НЕ...!-продължава бащата, като бавно и някак сакрално се опитва да погали Тина, но ръката му увисва във въздуха и той сякаш гали пространството около главата на Тина.

Ситуация: В този момент Токка отново вижда счупената икона на земята и се навежда да вземе частите. Поставя ги в дланите си и ги гледа тъжно и нежно, сякаш държи малко пиленце.

- Защото..., нямам работа...навсякъде искат опит, искат езици..., връзки…..връзки, ….връзки… - отговаря като на запис Тина.

Финална ситуация: Бащата бавно и нескопосано навива въжето, прегръща Тотка през кръста и тръгва с неуверена крачка. Излизат от сцената. Докато минава покрай Кони, бащата на Тотка я поглежда вяло. Тя се отдръпва бавно назад, като прегръща чантичката си, а мъжът продължава напред, заедно с дъщеря си и се изгубват в полумрака на зората. Кони остава на улицата, загледана след Тотка и баща й,…изпраща въздушна целувка, докато плаче и тихо промълвява:

- Сбогом Тотке!